Името му е Джеймс Мередит.На 18 август 1963 година той се дипломира в университета в Мисисипи.Лесно ще го познаете на снимката,защото е единствения чернокож.Малко е възрастен за студент защото през 63-та вече е 30 годишен,но това не му е попречило.
По-голямата пречка е бил цветът на кожата му.Ето я и историята...
Роден е в едно малко градче в Мисисипи.Майка му е индианка,а баща му негър.Още от малък Джеймс бил интелигентно и будно дете,но много черно,а по онова време в Мисисипи на черните не се давало да учат в университет.За да успее да се добере до престижното школо е трябвало преди това да служи в армията.
Ако един американец служи в армията,правото да следва в университет му е гарантирано.Ето защо Джеймс влязъл във военно въздушните сили на САЩ и служил от 51-ва до 60-та.
След като се уволнил учил две години в колеж и дошло времето за унивирситета.Кандидатствал си човека за място,но му отказали.Не ставало.Не приемали черни.Кандидатсвал втори път,но пак без успех.
Лично губернатора на щата бил против в университета да учат негри.
След тези неуспехи в общежитията на учебното заведение напрежението започнало да нараства.
Възникнали схватки между либерали и консерватори.Случаят започнал да се раздува и,за да не се стига до батални сцени Джеймс бил приет.
Оттук насетне въпросът бил дали ще успее да го завърши.
Ако успее това означавало,че и за други чернокожи младежи вратата ще бъде отворена.Ако пък се провали,ето ви вода в мелницата на расистите. Джеймс нямал време да изкара пълният курс и затова учил ускорено за всичките си изпити.Следването му било кратко,но за сметка на това тежко.Хич не му било лесно.
Когато влизал в закусвалня,бледоликите се обръщали гърбом.Когато сядал на маса,всички се изнасяли от нея.
Съквартирантите му живеещи над него по цели нощи вдигали шум,за да не може да спи или да учи,а когато наближавали изпити му устройвали хорови пеения пред вратата и хвърляли предмети по прозореца му.
Въпреки уникалният психически тормоз той все пак успял да завърши,но историята не свършила с това.
След този успех Джеймс станал един от най-известните борци за граждански права.През 1966 година водил похода на мира от Тенеси до Мисисипи.По време на похода е прострелян от снайперист,а снимката на ранения Мередит печели награда Пулицър за най-добра фотография за 1967.Днес Мередит е възрастен,даже много възрастен.
Синовете му Джон и Джеймс и дъщеря му Джесика завършват университет буквално пред погледа му. "Значи всичко си е струвало"...казва Джеймс.
Човекът,който със сигурност заслужава уважение.
Много ми хареса статията. Не бях чувала преди за този човек, но определено съм съгласна, че заслужава уважение. Както и многото други борци за равни права на чернокожите и другите подтискани от белите раси.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара и отделеното внимание.
ОтговорИзтриваневоля,упоритост,несломим дух,качества достойни не само за уважение,приятни почивни дни:)Боби:)
ОтговорИзтриване