ТРИУМФЪТ НА ВАРВАРИТЕ...

Чува ли ли сте добрата стара сентенция,че Рим не е построен за едни ден? Спокойно мога да добавя,че за разрушаванто му също не е стигнал само един ден.Цели шест дни били нужни на визиготите да му видят сметката през 410 година.Всичко започнало на 24 август.

Най-напред ще ви запозная с визиготският бос Аларик.

Честно казано тоя тип си е бил доста неприятна личност,на който изобщо не му дремело за култура и изкуство.

Такива нежни неща изобщо не му били на главата.Дай му само да се наплюска,да се напие и да натърти някоя визиготска булка.

Освен тези три неща,много обичал и да се бие.

Като същински ултрас направо,само дето не чупел седалки,а директно срутвал стадионите.

Римляните отдавна знаели каква откачалка е Аларик и понеже отдавна имали практиката да наемат такива варвари,наели Аларик за бодигард на града и империята.През 391 година обаче,неговият работодател Теодосий първи взел,че гушнал букета и както може би знаете или както може би сте забравили,империята се разделила на две. 

"Опа..",възкликнал Аларик."Най-после дойде и моят час.Време е и аз да се пробвам за император.За целта ще спретна една рекламна кампания,в която ще включва превземането на източната част,тоест Константинопол,а после ще сритам и малко римски задници".. 

Някъде по това време войниците на империята се млатели с хуните,които също не били големи симпатяги,така че Аларик нямало да има кой знае какви проблеми с Константинопол.

Тогава обаче се намесили разни високопоставени константинополски особи и сериозно му се примолили да не се занимава с тях.Увещавали ли го,че въобще не си струва да се занимава с такава дребна цел каквато са те и всячески го убеждавали,че е по-добре да нападне директно Рим.

В крайна сметка Аларик се съгласил и понеже Рим така и така му бил на път,съсредоточил вниманието си върху него.

С много гръм и трясък за няколко години,защото тези работи тогава не ставали бързо,визиготския предводител разпердушинил римските войски и на 24 август победоносно влязъл в Рим. 

Какво подмазване паднало тогава,какви дарове,какви римлянки му се предлагали,абе страшна работа ви казвам.Аларик обаче не,та не.

Нищо не успяло да го съблазни и директно заповядал на хората си да се захващат с рушенето.След цели шест дни чупене,къртене,бъхтене и плячкосване варварите се наметкали по конете и потеглили към Калабрия,за да починат и да положат основите на калабрийската мафия.Шегувам се естествено.

Това последното си го измислих.Останалото обаче си е самата истина.

Ето и още нещо.На днешната дата през 1853 година се е случила още една интересна случка.

Недалеч от Ню Йорк в градчето Саратога Спрингс,железопътният магнат и милионер Корнелиус Вандербилд,обядвал в ресторанта „Къщата на Лунното езеро“.Когато му донесли поръчката той опитал пържените картофи от нея и ги върнал.Били му дебели и безсолни.

Готвача на заведението на име Джордж Крум,който бил полуиндианец и полунегър,а не българин,нарязал картофите на по дребно и им добавил още сол.Вандербилд отново ги върнал.Пак не му харесали.

И тъй като на Джордж вече му се поопънали нервичките,взел ножа,нарязал ги тънки като вестник и направо ги удавил от сол. 

Най сетне Вандербилд бил доволен,а историята отбелязала раждането на чипса.След тази случка богаташа честичко си поръчвал от този специалитет,а картофите станали известни като Саратога чипс.

Ако днес сте решили да похапвате чипс,спомнете си за говача от Саратога. Може и да има нещо българско в него,кой знае...