SLASH...И РЕЙМЪНД

Днес започвам с Guns N' Roses,които поне за известно време бяха най-великите в света.Всъщност поводът няма да е групата като цяло,а онзи къдрав китарист Слаш,на който така и не му видяхме очичките.

Слаш естествено е псевдоним.Истинското му име е Сол Хъдсън и е роден на 23 юли през 1965 година в семейство на бял баща англичанин и черна майка американка.

Когато става на 11 години се мести в Лос Анджелис,а на 15 Слаш получава първата си акустична китара,на която се научава да свири.

За личностите,които са му повлияли да израстне като музикант той посочва Брайън Мей от Куин,Джими Пейдж от Лед Цепелин,Джими Хендрикс,Ерик Клептън и Ангъс Йънг от Ей Си/Ди Си.

А иначе Слаш е доста приятен младеж и като изключим външния му вид на клошар е най-свестния от групичката на пистолетите и розите.

Това последното разбира се е лично мнение,а според общественото такова,до ден днешен китариста продължава да отделя внушителни средства за благотворителност.

Запазената марка на Слаш е един особен цилиндър,който също си има история.Когато бил тинейджър свил от един антикварен магазин някакъв кожен колан.После обаче съжалил,защото не колана бил най-хубавото,а един стар цилиндър.

Върнал се в магазина,признал си за стореното и попитал дали може да замени колана с цилиндъра.Вместо да направи проблем,собственика се оказал човечен и веднага му дал и цилиндъра,само и само да се отърве от младежа.После Слаш срязъл колана на две увил го около цилиндъра и почти никога не се разделял с него.
През 1995 година след скандал с Аксел Роуз,Слаш е принуден да напусне групата.

Завършвам днешната история с един известен мъж.

На 23 юли през 1888 година е роден писателя,който наложи свой собствен стил в криминалната литература.Стилът е толкова прилепчив,че и до днес се спазва.Звучи така..
"Тази сутрин главата ми тежеше все едно бях поставил топка за боулинг между очите си.Не помня да съм го правил.Единственото нещо,което поставих там снощи беше литър уиски.На вратата се почука.

Най-убийствената блондинка на света влезе в кантората ми.

Трябва да съм имал някакъв вид късмет,а?" 

Ама разбира се,че става въпрос за Реймънд Чандлър.По този начин пише само той.Прозата му е предмет на възхищение за критици и писатели, от Одън и Ивлин Уо до Ян Флеминг.

Макар че несъмнено е повлиян от Дашиъл Хамет,стилът му остава оригинален и ясно различим.

Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ се е превърнало в класика.

Подобно на други именити писатели в жанра Чандлър също създава персонаж,който е главно действащо лице на почти всичките му произведения -детектива Филип Марлоу.