ЗА ГОСПОДАРИТЕ И ХОРАТА..

Днес отново ще ви поразходя из миналото,за да си спомним за един доста несправедлив момент от човешката история,който за съжаление все още съществува.Ще става дума за робството.

Погледнато реално то винаги си е било част от човешкото общество още от самото му начало,така че си струва да му се обърне необходимото внимание.Ще ви запозная с някои по неизвестни факти за него и ще се радвам и този път да привлека вашето внимание...

В началото бе Словото..

Думата "роб" или "Slave" идва от византийското "sklabos",което е било нарицетелно име за славянските народи по онова време.

Причината за него идва от викингите,които въртели нещо като бизнес,като пленявали славяни и ги продавали на римляните като роби.

А после Библията..

При нея всичко е на кантар.Тя нито толерира,нито отрича робството.

В Новия завет Исус лекува роби и поощрява собственика им за вярата му,но и дума не става за това,че робстовото е лошо и нечовешко.

В един друг пасаж обаче,Свети Павел се обръща към робовладелците,като им казва следното:

"Не се отнасяте зле към робите,тъй като пред Него ще бъдете равни".Най-вероятната причина за това привидно морално несъответствие е,че Библията е написана в момент,когато робството не само,че е широко разпространено,но се е считало за напълно нормално явление.

Факт е,че робите по онова време се третирали много добре,така че според мен,съотношението между Библията и робството е напълно разбираемо.

Следват папските разрешения и забрани..

В повечето исторически архиви католическата църква е онази,която многократно е осъждала идеята за робството.Малко познат факт обаче е,че е имало кратък период между 15 и 16 век,когато то се толерира със специални папски разрешения.

Папата замесен във всичко това е Николай V,който през далечната 1452 година изпраща официално писмо до кралете на Португалия и Испания,с което дава съгласието си да се поробват езичници,пленени по време на войни.Писмото е изглеждало горе-долу така:

"Аз и ръководстовто на католическата църква,даваме на кралете на Испания и Португалия пълно и безплатно разрешение да залавят сарацините,езичниците,неверниците и всякакви други врагове на Христа.Навсякъде по техните земи,техните царства,области и княжества те да бъдат покорявани и пращани във вечно робство".

И така и станало.Кралете не чакали втора подкана и сериозно се заели да залавят и превръщат в роби посочените от папата "врагове" и така,чак до 1537-ма,докато не се появил папа Павел III,който се оказал трезво мислещ и върнал в католическата църква традиционното анти-робско схващане.

Ето я и Сляпата надежда..

..Която в началото си била само надежда и се появила през втората половина на осемнадесети век.Ефекта дошъл от земеделските производители,които започнали да засаждат култури изискващи по-малко ръчен труд и много от робовладелците преценили,че нямат нужда от излишни разходи и работна ръка и започнали да освобождават робите си.

Лека-полека започнало да изглежда,че робството ще изчезне,но надеждата изведнъж ослепяла и нещата рязко се променили.

През 1793-та било изобретено устройство за обработка на суров памук,от което станало ясно,че един човек може да обработва петдесет пъти повече памук на ден.И тъй като памука бил култура,от която се изкарвали доста пари,това предизвикало почти незабавна подмяна на много от другите насажденията с него.От всичко това пък веднага се появила остра нужда от работна ръка и робството отново се възродило и започнало да се практикува.

И все пак,не навсякъде било зле..

Преди пристигането на европейските търговци на роби в Африка,робството там било нормална част от живота.Даже толкова нормална и естествена,че робовладелците са се ползвали с добра репутация и чест,при положение,че се отнасяли към робите си с уважение и доброта.

Самите роби също не били за оплакване,защото винаги били добре нахранени,добре облечени и живеещи в доста нормална среда.

След появата на европейците обаче,мисленето на тамошните господари на хора станало някак си европейско и отношението към подчинените им придобило съвсем други измерения.

Линчът и Чарлз Линч..

Чарлз Линч е фермер и американски революционер от Вирджиния.

По времето на Американската революция,той е бил начело на спонтанно сформиран народен съд и раздавал правосъдие,като осъждал и наказвал привържениците на британците,като присъдите му обикновено били изземване на имущество,бой с пръчки или пък военна повинност в армията.В негова чест хората,които ги изпълнявали заменили думата наказание с думата "ЛИНЧ",която пък толкова сериозно се утвърдила през годините,че даже и днес е актуална.

След революцията Линч става член на сената на щата Вирджиния и спира да се занимава с тези неща,но "линчуването" вече е достатъчно модерно и остава да се практикува.

По пътя на логиката наказанията се съсредоточават предимно към провинилите се роби,като първоначално са само бой с пръчки,но в кратък период от време прогресират и се израждат в екзекуция,обикновено чрез обесване.

Земята на свободните...

...Е реална и съвсем естестевно се нарича Либерия.

Тя е една малка страна на западния бряг на Африка,заобиколена от Сиера Леоне,Кот д'Ивоар,Гвинея и Атлантическия океан.

Създадена е през 1822 година,като колония на освободените американски роби,а най-голяма заслуга за появяването й има президента Джеймс Монро.

Освободените роби били толкова благодарни за усилията положени от него,че нарекли столицата на новата си страна Монровия.През 1847 година населението й решава да стане напълно свободно,обявява независимост и след пожънатия успех нацията вече е официално родена.

Към момента Либерия е единствената африканска страна,която се управлява от жена(Елън Джонсън-Сърлийф),а езикът,който се говори там е Либерийско-английски-вариант на английски език,говорен от афро-американските роби през 19 век.

Робството Днес...

..Все още е актуално.Според поредица от изследвания съсредоточени върху съвременните разновидности на робството,става ясно,че към момента има повече роби,отколкото по всяко време в историята!

Цифрата,до която са стигнали изследователите е 27 милиона души,като доминираши в нея са децата.

При друго проучване,направено в университета Бъркли е изчислено,че само в щатите към момнета има около 10 000 роби.

Хубавото в цялата тази брутална реалност е,че разумната част от човечеството води люти "битки" робството да бъде изкоренено завинаги,а лошото е,че тези,които са превърнали това неравноправие в бизнес все още имат уникално печеливши позиции в тази своебразна борба..

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

НУЖНО ЛИ Е ДА ПРОЩАВАМЕ ?

Сирни заговезни /Прошка/ е само 7 седмици преди Великден.

“Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.”/Уикипедия/

Прошката е своего рода духовно пречистване, проява на милосърдие и поглед към бъдещето.Начин да забравиш нещо лошо от миналото.
В контекста на горното аз също прощавам.

Какво не искам да простя?

Не мога да простя лицемерието,което кално се стича в душите на хората.

Не искам да простя на хората,които се стремят по всякакви начини да объркат света във военни конфликти.

Не трябва да простя на тези,които вечно са недоволни от другите,търсят да изтъкнат само лошото,негативното,ровят се в жълтата преса и гордо кимат:

”Е,тоя как хубаво са го омаскарили!”

Прошка се дава на човек,когото си наранил-без или с умисъл,но знаеш,през призмата на отминалото време,че си сгрешил,че е можело и по друг начин да го кажеш или направиш.

Грешни сме,защото сме човеци.Нормално е да грешим

И връщайки се към историите на отец Сисой /сб.”Под манастирската лоза”/,нека си спомним в деня на Прошка притчата...

“Чорба от греховете на отец Никодим”.

“За всяко мое прегрешение,с дело или с помишление,оставям тук по едно бобено зърно–черно за непростимите и бяло за тия,които хвърлят душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са,или не.

За черните пред Бога се разкайвам дълбоко,за белите се моля за прошка.”

Човек е и бяло,и черно зърно,мъдро заключава Елин Пелин чрез разказвача.Днес е ден за прошка.Да се разкаем пред себе си за непростимото и да поискаме прошка от близките си най-вече от тези, които обичаме най-много и които неволно сме наранили.

Има ли прошка - има и спасение.

Анжела Арим

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

Ефектът на “Рашомон” или Истината не винаги е тази, която чувате

Спомням си как се почувствах,когато за първи път гледах филма “Рашомон”(1951).Минах през портата,за да остана завинаги в плен на изкуството на Акира Куросава (1910-1998).Този филм наистина е повратна точка в развитието на гениалния режисьор.Филм,който отваря света към японското кино.След като печели голямата награда през 1951 г.“Златен лъв” във Венеция,то по-късно година получава “Оскар” за най-добър чуждестранен филм.

Каква е историята на филма ?...
Лично Куросава споделя,че във филма е искал да покаже как хората трудно говорят истината за себе си,че винаги човек иска да се покаже в по-добра светлина.Успехът на филма се омаловажава от японската критика,твърди се,че филмът е взел наградите заради екзотиката на Япония.Но историята на филмовото изкуство днес вече има ясна позиция-това е филм от златния фонд на световното кино.

През 1989 година творецът получава награда „Оскар“ за цялостен принос за кинематографични постижения,вдъхновявали,възхищавали,обогатявали и забавлявали световната публика и оказали влияние върху кинодейците в целия свят.

Само с 8 действащи лица,които се изпълняват от Тоширо Мифуне,Масаюки Мори,Мачико Кьо,Такаши Шимура,Минору Чиаки,Кичиджиро Уда,Даиске Като и Фуммико Кома,Куросава извайва филм на сенките и скритите контрасти -“Рашомон”.
Лентата е изградена от две истории на Рюносуке Акутагава "Rashōmon" и "Yabu no naka".Връщайки се чак в 11 век Акира Куросава разкрива какво се случва, когато завалява проливен дъжд и как четирите гледни точки се преплитат в истината за едно престъпление.
Всяка по своему е правдоподобна и коренно различна.

Името “Рашомон” идва от раджомон,т.е от джомон,което означава външна врата на замъка.Вратата във филма всъщност е най-голямата врата на Хеиан.И определено е един изключително скъп декор за онова време.
Режисьорът в началото няма точната визия каква да бъде централната порта във филма.Колебае се между тази на храма Тоджи в Киото,или Тенгаимон в Нара,а по-късно бива впечатлен от огромните входове на храмовете Нинанджи и Тодаиджи.
Гигантският декор коства много усилия и е подобие на старинните храмове.Той е основно място за снимките.Самите те се реализират в девствената планина край Нара и гората от землището на храма Комьоджи.
Апропо,понеже филмът е сниман през лятото,при 30 градусови жеги,за дъжда са използвани пожарникарски коли,за да изсипват дъжд.

Но капките не са се виждали и затова оцветяват водата в черно,за да се получи ефекта.Да не забравяме, че филмът е черно-бял.Точно в “Рашомон” Куросава прави революция в снимането на слънцето.
Винаги се е смятало дотогава, че когато камерата се насочи към него,лентата ще изгори.Опитът показва друго.Операторът Кадзуо Миягава получава невероятно черно-бели кадри по този начин, подкрепяйки идеята на Куросава за потайната човешка душа.`
Смъртта на самурая всеки един от четиримата герои я разказва и преиначава,криейки в душата си своите страхове и подли намерения.

Оттам в психологията идва и термина “Ефектът на Рашомон”, т.е за субективността на възприятието на припомнянето.При него всеки един наблюдател дава собствена правдоподобна версия на случилото се,която е различна от обективното действие,което е протекло.
Филмът “Рашомон” трябва винаги да се тълкува като сбор от източните и западните традиции в осмисляне на проблема за истината,борбата между доброто и злото.Куросава винаги е харесвал Достоевски,затова и краят на филма надхвърля песимизма на първоначалните истории-той доказва вярата си в доброто в човек.
Въпреки източната специфика филмът носи отпечатъка на западноевропейското кино.Определено Акира Куросава е Дзен творец,защото според философията на Дзен,цялото не е сума от части,то е всепронизващо вътрешно свойство и всяка част е проникната и от цялото.
Режисьорът споделя:

”Когато погледна историята на Япония или света,това,което виждам е как човекът отново и отново повтаря себе си.” 

В този смисъл историческото е само рамката,в която той разполага своите типове герои,носещи сложната динамика на търсенето,страха и падението по пътя на Голготата.На пръв поглед историите във филмите на Куросава /”Седемте самураи”, “Телохранителят”, “Червената брада”, “Дерсу Узала”, "Кагемуша". "Сянката на война” и др./ са прости,но сам творецът казва:
”Не смятам,че един филм е просто нещо,той е многостранен.Филмите би трябвало да са сферични. 

Това е невъзможно,разбира се,но до тази форма трябва да се приближим.Кинотворбата трябва да въздейства на изисканите,задълбочени зрители и да забавлява простичките…”


P.P. А за тези,които все още не са гледали филма,слагаме трейлъра,защото Ефектът на “Рашомон” е неотменна част от живота ни.Дори и в ХХІ век. “Човекът отново и отново повтаря себе си.”
http://www.youtube.com/watch?v=sBn4cvHKPUc&feature=related

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Размисли на глас за Левски

Не си мислете, че тук ще прочетете колко е велик Левски.Статии, есета, доклади за Левски…много са.Какво е дал на България. Как е живял…и т.н.

Представете си…студен февруарски почивен ден, центъра на града, където се намира единствения ни военен университет, носещ името на Васил Левски.Отбелязва се 139 години от смъртта му. 

Една почетна рота,военен оркестър,който храбро свири,кметът, попът,няколко депутата на кръст, представители на партии, фондации и шепа ученици. 

И няколко премръзнали стари пенсионери, които заедно с медиите правят честването по-пълноценно.Насилих се да не мисля, че само тези хора, в този град, кой по задължение, кой по принуда, отбелязват феномена Левски.

Студено е, хлъзгаво…какво ли пък е станало. Трябва ли да си жертва някой спокойствието? Нищо..няма да се промени.Но не е така...
Левски е и ще остане единственият българин, който без умисъл, без корист е поел пътят към Голготата. Наивник ли е бил?

Едва ли.Просто Българин.
И само един Вазов в два реда е дал най-точното определение за делото на Дякона в стихотворението „Обесването на Васил Левски“

„ и твой един син Българийо виси на него със страшна сила…“

Каквото и да напиша, няма да мога да повторя Вазов. А и не искам.
Досрамя ме от помпозността, с която дикторката оповестяваше от кого са венците и цветята. И това театрално поведение . 

Ах, тази българска грандоманщина. Искрени бяха само онези малки деца, стиснали премръзналите лалета и пенсионерите, които бяха без цветя, заради размера на пенсиите си, но бяха там, за да се поклонят пред паметта и делото на Левски.Днес България поднася цветя в знак на почит. 

С мисли и съхранение за паметта на Левски, който в тефтерчето си е отбелязал и 3 гроша лични разходи за маслини и който, събирайки пари за делото, никога не е посегнал към тях, защото оценява работата си като добре свършена.
Апостоле, където и да си, помни, има българи и …..българи. 

Вторите се броят на пръсти. Но „лудите, лудите, те да са живи.“ , а онези другите…Те също са тук. 

Вилнеят в Здравната каса и кой знае още къде..
Те помнят ли Левски?

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ УЖАС И БЕЗУМИЕ...

..Които били често срещано явление в оригиналите на любимите ни детски приказки.За тях ще става дума днес,защото не всичко е така,както сме свикнали да го знаем.

Приказките от миналото често са били повече от страховити и почти винаги са завършвали с брутални обрати и смърт за главните герои.

И преди съм писал за тази подробност и за факта,че компании като "Дисни",подпомагани от разни родителски сдружения имат огромна роля в редактирането им,за да могат да придобият вид,който наистина става за малки деца.За да стане съвсем ясно какво точно имам в предвид,ето ви няколко примера...

Ще започна с ПЪСТРИЯТ МУЗИКАНТ..

Старичка и интересна история,в която се разказва за едно село,което е нападнато от пълчища ужасни плъхове.И тъкмо когато хората загубват всякаква надежда,че могат да се преборят с тази напаст,сякаш от нищото се появява един млад мъж облечен в шарени дрехи и свирка в ръка и най-любезно предлага услугите си,като заявява,че може да спаси хорицата от тези паразити.
Селяните естествено се съгласяват,а уговорката ако той успее е да му се заплати солидна сума пари.Надул младежа свирката,която всъщност била вълшебна и за нула време около него се насъбрали пълчища от плъхове,а той успешно успял да ги изведе далеч от селото.

Когато по-късно се завърнал за плащането,станало ясно,че селяните няма как да съберат парите и играта загрубяла.Свирджията сериозно се ядосал и отново надул свирката,но този път тя привлякла всички деца от селото.
В редактираните модерни варианти той ги отвежда в една пещера извън селото и когато местните някак успяват да му платят,децата са освободени и се завръщат обратно. 
В оригиналната версия обаче,има страдание и смърт,даже масова смърт.
В нея децата са заведени до една река и с изключение на едно куцо момче,всички останали съвсем хладнокръвно са удавени от музиканта.Ужасен край за една приказка,в който някои съвременни учени даже виждат зачатъци на педофилия.

Ето я и МАЛКАТА РУСАЛКА...
Още една известна приказка,в която се разказва за прочувствената,но невъзможна връзка между една красива русалка и едни млад принц.

След намесата на "Дисни",мисията става възможна и малката русалка Ариел се превръща в красива и добре сложена дама,защото само така може да се омъжи за принца Ерик.Краят е повече от щастлив и всичко завършва с прекрасна сватба,тълпи от хора и много позитивни моменти,особено пък за невинната детска аудитория. 

В първата версия на Ханс Кристиан Андерсен обаче,не всичко е толкова розово.Той не само,че не дава възможност на русалката да се превърне в жена,а даже я кара да страда,като съвсем хладнокръвно и показва как принца се жени за истинска принцеса.Тя разбира се не успява да приеме тази реалност и толкова се отчайва и ядосва,че първоначално решава да убие принца,намушквайки го с нож,но после доброто в нея надделява и избира да се самоубие.Прави го ефектно и запонящо се,като скача в морето и умира по особено мъчителен начин,разлагайки се на морска пяна.Както виждате и тук нещата свършват зле,което явно прави впечатление и на автора и той пуска втора версия на приказката.

В нея русалката не се слива с морската вода,а просто изчезва и се пренася в рая,което погледнато реално пак си е някакъв вид смърт,само дето е по-красива.

Продължавам със СНЕЖАНКА...
Отново нещо добре познато,в което става въпрос за едно снежно бяло момиче,което засенчва със своята хубост грозната кралица на едно кралство.Тя обаче не желае да бъде засенчвана и директно поисква момичето да бъде убито,а за мократа поръчка наема един местен ловец.Освен,че трябва да я застреля,авджията трябва да донесе обратно и сърцето на момата,за да е сигурно,че това е краят.
 

За радост на всички малки читатели не се стига до бруталщини,защото ловеца се оказва жалостив човечец и подарява живота на Снежанка,а на омразната си господарка занася сърце от глиган.

Това уважаеми беше версията на Дисни.В оригинал нещата са повече от стряскащи,защото кралицата всъщност иска черния дроб и белите дробове на Снежанка,които за всеобщ ужас трябва да бъдат сервирани за нейна вечеря.
Снежанка и там оцелява,но приказката завършва с ужасен край за кралицата,която е принудена да танцува до смърт в нажежени до червено железни обувки!

Следва СПЯЩАТА КРАСАВИЦА
Безспорно красива приказка за едно красиво момиче,което си убожда пръста на едно вретено и заспива толкова дълбоко,че в продължение на години никой не може да я събуди.И понеже действието се развива в приказен вариант,тъкмо когато всички губят надежда отнякъде се появява един красив принц,целува нежно спящата девойка и тя изведнъж се събужда.До тук с редактираната версия.
Сега ви съветвам да изпратите децата да лягат,защото продължавам с оригинала,а той е нещо наистина извратено.В него няма никакви принцове и прочувствени целувки за събуждане,а само и единствено порнография.

Младата дама и там заспива дълбоко и непробудно,но не от убождане на пръста,а от тежко и черно проклятие изречено от една долна завистница.

Докато спи непробудно в покоите й редовно се промъква един придвроен шут,които не се опитва да я събужда,както може би си мислите,а съвсем безскруполно си я изнасилва.

Изрода блудства с нея доста продължително и ефективно,защото след девет месеца тя ражда две деца,но забележете,че все още спи.

Четири месеца след раждането,едното от децата съвсем случайно я събужда и тя с ужас установява,че е изнасилена и вече е майка на две деца.

Идва ред на РУМПЕЛЩИЛЦХЕН
Тази история е малко по-различна от другите,защото оригинала не е редактиран в последствие,а лично автора прави промяна,за да стане по-страшно. 
В оригиналната история се разказва за едно бедно момиче,което трябва да откупи живота си пред един алчен господар,като му донесе определно количество злато. 

Задачата е непосилна,но точно когато всичко отива на зле в историята се появява едно необикновено джудже на име Румпелщилцхен,което удивително сполучливо превръща обикновена слама в злато и някак си естествено се съгласява да помогне.
Дори и в приказките обаче нищо не е даром,така че и тук има условие,което гласи,че момичето трябва да му даде първото си родено дете.
Заслепена от борбата за живота си в началото тя се съгласява на зловещата сделка и джуджето я спасява,но когато след време ражда се отмята от обещанието и нещата зациклят. 

Румпелщилцхен решава да използва хитрост и предлаганова сделка,прикоято,ако девойката познае името му,ще изчезне и ще я оставина мира,ако ли пък не,взема бебето.И понеже и това е приказка,името е познато,а дребосъка изчезва в нищото.В актуализираната версия промяната е само в края на историята,но и тук смъртта наднича изпод кориците.В нея Румпелщилцхен е толкова ядосан от загубата на бебето,че забива единия си крак дълбоко в земята,след което хваща другия и се саморазкъсва на две равни половини.Интересен начин да си видиш сметката,но все си мисля,че някак си не сатава за край на детска приказка...

ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ

Също доста известна приказка,в която се разказва за две малки деца,които също се губят в някаква гора и в крайна сметка откриват необикновена къща,направена от шоколад и разни други лакомства.
Децата са изгладнели и започват сериозно да ръфат от конструкцията,но вместо да се натъпчат до насита,биват заловени от една грозна вещица,която стопанисва къщата.

За ужас на детската аудитория бабето се оказва човекоядка и понеже също била гладна,започнала да подготвя хлапетата за ядене.И тук не се стига до

батални подробности,защото децата се оказват по умни отколкото изглеждат и с общи усилия и доза хитрост успяват да прецакат людоедката и да избягат. 

В оригиналната френска версия на тази приказка,наречена "Изгубените деца",вместо зла вещица имаме дявол,който за капак на всичко даже е женен.

И в нея децата са пленени с цел да бъдат изядени,но тук нечистивият иска от тях собственоръчно да си пуснат кръв,преди да започне да ги яде !?

Явно и онези са били хитрички,защото се преструват,че не знаят как да го направят и когато жената на дявола влиза при тях,за да им покаже как да си причинят болка,те и прерязват гърлото и дим да ги няма.

И накрая любимата ми ПЕПЕЛЯШКА..

И тук нещата са до болка познати.Красиво момиче с тежък живот,което дава мило и драго да присъства на поредица от танцови забави организирани от местния крал,който по този начин се надявал да намери булка за красивото си синче.

И понеже съм сигурен,че няма как да не сте я чували тази история,преминавам директно към оригинала.Той се е пръкнал на бял свят още през 1 век преди новата ера,а историята от онова време е много близка до най-модерната версия,с изключение на стъклената пантофка,тиквата,която се превръща в  карета и името на главната героиня.

И кой мислите се намесва и оплесква нещата?..

Братята Грим естествено,бях сигурен,че ще познаете.

Историята много им харесала и те взели,че пуснали една кавър версия на парчето,като толкова сериозно наблегнали на краят му,че направо му вкарали садо-мазо ефект.

В тяхната приказка доведените сестри на Пепеляшка толкова много искат да станат придворни дами,че буквално режат месо от петите си,за да вместят крака в стъклената пантофка.Принца обаче е предупреден за измамата от два случайни гълъба,който пък отмъщават на лошите сестри,като изкълвават очите им и те прекарват остатъка от живота си,като слепи просякини,докато Пепеляшка тъне в разкош в замъка на принца.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

Кардинал дьо Ришельо или история на тоталната победа

Отдавна словосъчетанието “кардинал дьо Ришельо” се е превърнало в нарицателно име не само за хора, които, манипулирайки околните, извличат бляскави победи за себе си,но и за личности,които имат комбинативно мислене и винаги с чест могат да излязат от всяка ситуация, печелейки дивиденти за себе си.

Изразът “кардинал дьо Ришельо” се използва за енергичен, непреклонен и надменен човек, който е майстор на притворството.

И в същото време достатъчно хитър, за да знае, че за да постигне целите си,трябва да ги прикрива.

Арман Жан дьо Плеси е истинското име на кардинала, който само на 33 години успява да влезе под кожата на Мария Медичи,когато произнася реч пред трите влиятелни съсловия във Франция:духовенство, аристокрация и знатни граждани. 

Точно тогава той,в края на речта си,възвеличава кралицата-майка,сипейки хвалебствия за начина на нейното управление...
Несъмнено Мария Медичи е крайно поласкана от това,а и бъдещият крал е едва 15 годишен.Така че скоро младият духовник става кралски секретар по дипломатическите дела. Озовавайки се в лабиринтите на Лувъра,в пряк и преносен смисъл, започва да дърпа конците на властта. 

При това изключително хитро и избирателно.
Правилно разбрал ролята на Кончино Кончини-фаворит и любовник на Мария Медичи - кардинал дьо Ришельо омайва и него с рабополепното си поведение.Луи ХІІІ обаче вкарва фаворита на майка си в Бастилията и заявява претенция за трона, което за кратко време обърква кардинала. Но имайки нюх към нещата, които ще се случат кардинал дьо Ришельо неочаквано подкрепя кралицата-майка, която е в немилост. 

Той все още е епископ в този период и чак през 1662 г. тя му издейства кардиналски пост. Тогава е само на 37 години, представете си само каква блестяща и скоростна кариера.
Обстановката става все по-объркана, защото Луи ХІІІ трудно се справял в цялата политическа ситуация, където всеки всекиго шпионира, а и властната му майка го притискала. 

Странно е, че въпреки омразата си към кардинала, кралят го прави главен придворен съветник.
И с Мария Медичи e свършено.Ришельо отдава цялата си енергия на младия монарх… познайте, де факто, кой управлява Франция? 

Колкото по-мащабни военно-политически кампании подхваща великият духовник, толкова повече изпада в подчинение Луи ХІІІ. 

В същото време кардиналът създава империя от шпиони, за да дърпа конците на политиката не само във Франция, но и в Европа.

Кардинал дьо Ришельо централизира властта във Франция, превръща я в най-великата сила за Европа в следващите няколко века. 

А и да не забравяме, че той е и създателят на Френската академия
Желязната му самодисциплина, изключителна смелост, проницателен ум, както и огромната му всеотдайност, съчетани с харизма, го превръщат в некоронования крал на Франция, който може всичко.
Животът на кардинал дьо Ришельо е описан прекрасно в едноименната книга на Антъни Леви, специалист по френска история. 

Книгата е преведена на български език и е увлекателно историческо четиво за хора, които искат да надникнат зад романтичната история на “Тримата мускетари”,които са в непрекъсната схватка с капаните на изобретателния кардинал.
Книгата,която е историческа биография, дава нагледен пример за това как един ловък,безскрупулен и умен придворен,стига върховете в кралското управление,надживявайки времето, за да се превърне в нарицателно име.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

АСТАвистка зима

Спомняте ли си памфлета “Политическа зима”/1875/ на Христо Ботев…толкова актуално звучи и днес. 

Гледам множеството протести срещу АСТА, хората, които излязоха извън виртуалното пространство и заявиха: 

“Спрете АСТА”,защото споразумението е подписано вече от 22 страни от ЕС, но все още не е ратифицирано.А това означава-има надежда!

Отрицателните температури и снега не уплашиха хилядите хора от България, Полша, Словакия, Малта, България, Франция, Румъния….няма да изброявам …

Та да се върнем към Ботев и в този дух да напишем, интерпретирайки “Политическа зима”в контекста на ставащото:

Приятно е човек да има топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави лук+свободен интернет, пък да легне и да мисли, да спи и да сънува….

Заспиш и сънуваш…Но какво сънуваш?

Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипави и измръзнали народи са се събрали в нея на протест срещу АСТА.А ти, българин и патриот, гледаш на всичко с особено недоверие и думаш:”АСТА-да вземем и ние да излезем на протест”!

“Щастлив е думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз тая топла соба + свободен интернет”!

Но аз съм патриот , господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че АСТА няма да се ратифицира.

Има ли смисъл от протестите срещу АСТА?Скоро ще разберем.

А дотогава не стойте в топлите соби с мазните парчета сланина и лукови глави, впили любопитен поглед в компютъра. Вашето поведение е не просто летаргия, то е пасивна позиция. Заявете своето право на глас. Тук и сега.

http://www.avaaz.org/en/acta_day_of_action_hub/?tta

Заявете своето “Не на АСТА!”

Бъдете българи!

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Лъжи и измислици за Средновековието..

...За него винаги са се носели митове и легенди,който са го описвали,като една доста сурова епоха от човешката история.На средновековието са приписвани всевъзможни брутални сцени на насилие,бедност и невежество,които на фона на днешната реалност си звучат доста стряскащо.Много от авторите на новосъздадени протестантски движения остро го атакуват и обвиняват и всячески се опитват да ни убеждават,че то е черна страница от историята на хората.Дали обаче са прави?

Според мен не,защото истинските факти за него,записани в дебелите исторически книги ясно ни казват,че всичко е само поредица от слухове,в които няма и капчица истина.За да ви го докажа,ще си направя труда да развенчая някой и друг от известните митове за средновековието,за да стане ясно,че не всичко е така,както ни го представят.

МИТ НОМЕР ЕДНО-СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ БИЛО ИЗПОЛЗВАНО ЗА ЩЯЛО И НЕЩЯЛО...

Абсолютна лъжа,в която вярват не малко хора.

Истината тук е,че точно средновековието ражда система подобна на съдебната,която в действителност си е била много справедлива.

Смъртното наказание се считало за изключително крайна присъда и е било използвано само в най-тежките случаи на престъпления като убийство,предателство и палеж.

Всички онези публични обезглавявания,които сме свикнали да виждаме по филмите,и за които сме чували,че са патент на средновековието са пълна измислица и почти никога не са се извършвали публично.

Те са се случвали изключително рядко и най-интересното тук е,че по този начин са убивани само провинилите се богаташи.

За наказване на простолюдието се е прибягвало предимно до обесване и понякога до изгаряне на клада,като се има предвид,че престъпниците били вече умъртвени на бесилото,а на кладата са се пържили безжизнените им трупове.

МИТ НОМЕР ДВЕ-БИБЛИЯТА И ДРУГИТЕ КНИГИ БИЛИ КРИТИ ОТ ХОРАТА...

И това не е вярно.По време на Средновековието всички книги са писани и преписвани на ръка.Както може би се досещате,това си е трудоемка задача,която отнема много месеци,особено пък с една голяма книга,каквато е Библията например.

Правели са го предимно монасите,сгушени из тесните манастирски килии,където всъщност са се съхранявали повечето известни произведения по онова време.Заради факта,че подобни пишещти монаси не са се срещали свободно по села и паланки,започват да се пускат слухове,че те се крият умишлено и до книжовността няма достъп.

И тогава,както и сега,Библията се е смятала за изключително ценна и важна книга и напук на всички митове е присъствала във всяка църква и даже се е четяла на глас всеки ден.

ТРЕТИ МИТ-БЕДНИТЕ УМИРАЛИ ОТ ГЛАД.

Поредната измислица.

Дори и най-бедните средновековни селяните са разполагали с прясна овесена каша и хляб на ден,та дори и бира са пиели.Онези пък,които сериозно се занимавали със земеделие и животновъдство,всеки ден са имали асортимент от сушени меса,сирена,плодове и зеленчуци.Домашни птици,пилета,патици,гълъби и гъски не са рядкост по трапезите на селяните,а някои от тях дори и мед са произвеждали.Митовете за гладорията тръгват от факта,че богатите са имали по-голям избор на разнообразна храна и са се хранели по често и разгулно,отколкото бедните.

ЧЕТВЪРТИ-СЕЛЯНИТЕ СА ЖИВЕЕЛИ В КОЛИБИ ПОКРИТИ СЪС СЛАМА,ПРИ ТОВА ЗАЕДНО СЪС СТОКАТА.

Лъжа.При средновековните жилища наистина е преобладавал сламен покрив,но той не е бил във вид на струпана купчина слама,колкото да се отбие номера,а е бил с изрядно подредени пластове,които даже и вода не са пропускали.

Животните са били разполагани в помещения близки до тези,в които са хората,но те са били толкова добре преградени и изолирани,че дори миризмата се е усещала слабо.

И само да вметна,че сламени покриви са имали и много замъци и домове на богати,които просто са правени с по-сложна технология.

МИТ НОМЕР ПЕТ-ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО НЕ СЕ КЪПЕЛИ ЧЕСТО И СМЪРДЕЛИ УЖАСНО.

Този мит може би е най-широко разпространяван през годините.Той е довел след себе си цяла редица други митове,все тъпи разбира се,като например погрешното убеждение,че тамяна в църквите е създаден,за да се притъпи миризмата на тълпите от хора събиращи се в тях.

В действителност тамяна си е бил задължителна част от ритуалите на Църквата много преди средновековието и идва от еврейската религия,която първа започва да го използва в храмовете си,но това е съвсем друга история.Друго странно разбиране породено пак от онзи мит за миризмата е,че средновековните човеци се женели през май или юни,тъй като тогава не смърдели толкова зле.Дрън,дрън,та пляс.

Отново слухове,в които няма нищо вярно.Първо-хората живяли в онези времена наистина се женели по-често през май и юни,ама не заради миризмата,а защото бракът тогава не е бил позволен по време на Великия пост,който пък свършвал в края на месец април.

Второ-през средновековието повечето градове имали обществени бани и в действителност чистотата и хигиената са била на много високо ниво.

Толкова високо,че къпането е включено в различни церемонии,като например посвещаването в рицарско звание.Възможно е да е имало и смърдящи на коч човешки индивиди,но това не е заради факта,че е нямало къде да се изкъпят,а защото всеки сам си е решавал дали да се къпе или пък не.

Някои хора се къпели ежедневно,други по нарядко,но със сигурност са се къпели.

НОМЕР ШЕСТ-СЕЛЯНИТЕ ЖИВЕЕЛИ ТЕЖКО И РАБОТЕЛИ МНОГО.

Не,не и не.Не вярвайте и на това.Да,вярно е,че работата им е била в повечко,но ако са искали да не гладуват е трябвало да се работи усилено.Обработвали са си нивите и са се грижели за животните,но пък са имали редовни фестивали (религиозни и светски),които изобилствали от танци,ядене,пиене,игри и турнири.

СЕДЕМ-ЖЕНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО НЕ СА БИЛИ УВАЖАВАНИ

За да прецените,че и това схващане е изкривено през годините,ще дам пример с две значими жени от този период.Първата е Жана д'Арк.Ако случайно сте позабравили,на нея е даден пълен контрол над френската армия,а с мнението й,както и с нейните съвети са се събразявали голям брой мъже.

Следва Хилдегард фон Бинген,известна средновековна математичка,която е била толкова високо ценена и уважавана,че царе,папи и лордове често са търсели съветите й.

Ами правилата на рицарството,които са пропагандирали повече от очевадно,че жените трябва да бъдат третирани с най-голямо уважение.

Всъщност,най-голямата разлика между концепцията на феминизма през средновековието и сега е,че през средновековието се е смятало,че жените са равни по достойнство,но различни по функция,докато сега концепцията е променена и жените вече са равни и по достойнство и по функции.

И НАКРАЯ МИТ НОМЕР ОСЕМ-ХОРАТА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО СА БИЛИ ГРУБИ И НЕВЕЖИ.

Само не казвайте,че и на тази глупост сте вярвали.

Всъщност,като се позамисля не сте само вие.Благодарение на холивудските филми,много хора продължават да вярват,че средновековието е пълно с религиозни догми и невежеството.В действителност обаче,това хич не е истина.През последните няколко години,даже и историците започнаха да се съгласяват,че няма доказателство за това.

Неоспорим факт е,че точно през средновековието са създадени един от на-големите произведения на изкуството,музиката и литература в цялата човешка история.

Боециус,Бокачо,Данте,Петрарка и Макиавели са само малка част от все още почитаните творци за онова време.Катедрали и замъци из цяла Европа все още са там където са изградени през средновековието и трябва да сме слепи,за да не видим,че съдържат някои от най-красивите произведения на изкуството и каменната зидария,които човек е в състояние да създаде с голи ръце.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

„Войната е продължение на политиката с други средства“

Знаете ли на кого принадлежи крилатата фраза „Войната е продължение на политиката с други средства“?Тя е станала толкова популярна в ежедневието, а малцина си задават въпроса кой я е произнесъл? Принадлежи на Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц (нем. Carl Philipp Gottfried von Clausewitz, 1780-1831) , пруски генерал и военен теоретик.

Войникът и интелектуалец Карл фон Клаузевиц влиза в първата си битка на крехката 13-годишна възраст. 

Стига до ранг генерал-майор, жени се за пруска благородничка и написва книга, която се превръща в основен труд за военна стратегия на всички времена.Колосалният труд „За войната” е преведен на всички основни езици и продължава да бъде основа за съвременната стратегическа мисъл и политика.

Книгата на Клаузевиц за войната е била настолна и за Ленин, и за Хитлер!

В своите книги “Теория на голямата война” и “Отбраната” Карл фон Клаузевиц. обвързва война и политика в неделимо цяло. 

Изтъква голямата роля на политическите лидери и това личи в сентенцията: “Войната е продължение на политиката с други средства.” Авторът издига войната не просто в наука, а в цялостна концепция за философията на лидера в световната политика. 

Изключително интересно Клаузевиц разглежда грешките, които могат да провалят и най-изпипаната военна акция. Но това би могло да се интерпретира и за всеки тип работа в ежедневието.Изключително интересно той анализира ролята на пълководците спрямо обикновения войник, т.е. как масата от редови военни да повярват в своя генерал в името на успеха.Според него “Смелостта е благородна сила,която възвисява човешката душа по-високо от най-страшните опасности”. Хитростта и съединението на силите са също неотменна част в добрата стратегия на отличния стратег.

Защо точно сега повече от когато и да било трябва да си спомним за тези книги? Днес трябва да се върнем към тези исторически трактати. Те не само дефинират що е война, военно изкуство, стратегия, бой, армия, те дават една визия за това как човек трябва да воюва на всички фронтове. 

И то така, че да е готов за победа, а ако претърпи поражение-как да се справи и с него. „Войната се води до победа и точка.“ 

Динамичното време на живота ни има нужда от стратегиите, които той описва. Те са ефективни във всички ситуации.Стратегии, които носят морални послания, които дават увереност и самочувствие. Защото животът ни всеки ден, асоциативно казано, е една малка война.Война с природата, с работата, с бюрокрацията, с подлостта и със самите нас. 

А и не трябва да се забравя, че Клаузевиц пръв определя първото място на нравствените елементи в теорията за войната.“ Войната не е нещо друго, а разширение на единоборството. 

Представете си схватка на двама борци. Всеки от тях се стреми с помощта на физическо насилие да принуди другия да изпълнява неговата воля; най-близката му цел е да съкруши противника и така да го направи неспособен за всякаква по-нататъшна съпротива.

“Манифестът му “Трите символа на вярата” звучи актуално и философски и сега: ”….аз се отричам: от безумното очакване на непознаваемото бъдеще от закърнелите и затъпели умове,…от лъжовното примирение с действителността на умове, чието мислене отдавна е изгаснало…

Вярвам и гордо заявявам, че над всичко народът трябва да цени собственото си достойнство и свобода, че честта може да се загуби още веднъж…!”

Хората все по-малко четат, сочат последните изследвания, но си заслужава да се прочете “За войната”, защото това не е просто книга, а една философия, оцеляла в битката на времето за вечни времена.

Тази книга не може да се разкаже накратко. 

А и не се опитваме да го направим. През цялото време, докато писах статията, се изкушавах да цитирам мислите и изразите, които ми харесаха. Но когато погледнах маркираното-оказа се, че са една трета от двата тома.

„За войната“ трябва да се прочете, за да се усети гениалното прозрение на Карл фон Клаузевиц за истини, които са присъщи за света и сега. Истини най-вече за човека, който не признава поражение, опирайки се на вечните човешки ценности!

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Дали пък Дарвин не беше прав? Преценете сами

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

ОКОЛО ИСТ-О/Е-РИЯТА ЗА ПОДАРЪЦИ

Наближава един ИСТОРИЧЕСКИ празник – Св. Валентин. Тук няма да се спираме на историята на Вальо и любовните му подвизи, кое, как и защо…Въпросът е, че скоро вече сме залети от истерия за страхотни подаръци за влюбени. И, честно казано, гледайки всичките предложения, ме напушва на смях.
Какво ще кажете за романтичен подарък - раница за пикник, поставка за вино-без виното, изящна дървена пластика на слон или някакво извънземно драконче….Да не говорим за ръкохватките за кухня с две сърца или тиган с промоция 5 лева от цената за празника.
Да, да ето, например, какво се препоръчва като подарък за мъж /коментарът е авторски и всеки има право на своя лична преценка/!
Вариант 1 - мобилен телефон, лаптоп, GPS за колата – неща, които нямат нищо общо с празника, защото, според мен, всеки уважаващ себе си мъж, би трябвало отдавна да си има тези неща.
Вариант 2 - вечер в стриптийз клуб или казино – о, това го правят мъжете и без да е Св.. Валентин, или тайно, или с добре подпийнала компания.
Вариант 3 - въдица – това с въдицата ме озадачи, прекрасна идея, но нещо за празника куца. Или може би има – да закачиш на въдицата новата си любов.
Вариант 4 - всякакви хитри джаджи – usb с авангардна форма, Bluetooth слушалка, летящ будилник – за джаджите може да се спори, най добре да е нещо като сърце с камера, да е под око всеки ден любимият мъж.
Вариант 5 - магическа термочаша чаша – при сипване на гореща течност в нея, се показва предварително отпечатана на стените снимка – да поясним-снимката на любимата жена, малко кич, но поносимо.
Вариант 6 - ръчно изрисувана вратовръзка или риза – ежедневно и прагматично подаръче, но нали се казва, че да подариш вратовръзка било на раздяла
Вариант 7 - швейцарско ножче – не знам дали швейцарските ножчета са със сърчица, но звучи опасно.
Вариант 8 - модели за сглобяване – самолети, подводници и др., радиоуправляеми играчки – определено чичко Фройд си е казал думата тук, мъжът и на 40 си остава момченце.
Вариант 9 - рисувано или резбовано щраусово яйце (размерът уж няма значение, но щраусовото е къде-къде по-внушително от кокошето) – ако някой би да ми обяснил как един мъж се радва на Св. Валентин на щраусово яйце, би било вписано като рекорд в Книгата на Гинес.
Вариант 10 - прегръдка, целувка и нататък си знаете – знаем, знаем и така нататък, това са толкова интимни неща, че чак изтръпвам от притеснение да ги споделя тук.
Да се избере подарък за жена за празника се оказва далеч по-лесно. Най-често се споменава за: късчета злато, бижута, талисмани от благородни и неблагородни метали, кутии за бижута, парфюми, 365 късметчета за всеки ден, секс червено вълънтайско бельо, кутия с “обичам те на 101 езика или 141 причини да те обичам, перла на късмета,СПА процедура с мед или шоколад….
Нали жените са полифункционални, така и подаръците за тях са в твърде широк диапазон-и като асортимент, и като цени. Но пък за жените е валиден следният исторически афоризъм: ”Жена се задържа с много секс и пари, но само с много секс не е достатъчно.” И общо взето никога една жена не е на 100 процента доволна и от най-скъпия подарък.
И така погледнахме към подаръците на двата пола и стигнахме пак до Нищото.
Един безценен съвет. Простите неща винаги се оказват най-доброто решение. Търсейки алгоритъм за подаръци, стигаме до извода, че такъв няма.Запомнете - няма универсален подарък за Св.Валентин. За да бъде подаръкът добре приет и адмириран има само едно разковниче. Трябва добре да познаваш партньора си, да си усетил душата му.
Някой ще се зарадва на плюшено мече, което казва I love you, друг – на чаша за кафе с две влюбени котета, трети – на червени прашки…
И накрая най-важното: за да избереш незабравим подарък за Св. Валентин. Той трябва да е изненада. Изненада, поднесена с любов и целувка, въпреки че Св. Валентин, ако бъдем реалисти, е ден като ден. Има още 364, а тази година още 365 дни, които могат да бъдат много по-хубави, по-истински, ако знаеш максимата, че “Когато наистина пожелаеш любов, ще откриеш, че тя те очаква.” /Оскар Уйалд/.
Историята е доказала само едно! Бъдете влюбени!

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

Тарантино, “Трето полувреме” или Как се скалпира историята? ...Втора Част

За “Трето полувреме” тепърва ще се говори. А ако сме честни вече форумите се нажежиха. Но нещата няма да бъдат осмислени, ако не се осъзнае, че една филмова история преиначава в исторически аспект не само нещата на Балканите, но и насажда други негативни идеи. И конкретно за България. “Трето полувреме” не е по-различният филм в киноиндустрията. Той никога няма да бъде от ранга на филма на Тарантино. Защото хора като Тарантино имат не само далеч по-философски поглед за нещата, но и оригинална визия за това как се случват.
Истината е една и не бива да се крие - имало е депортация на евреи от т.н. нови територии, включващи Беломорието и Македония. Евреите са изпратени в лагера Треблинка, който обаче не е български патент, както е подчертано във филма. Първата вълна на депортацията е плод на решението на Хитлер и правителството му от 1942 г., взето в предградието Ванзе. И засяга всички окупирани територии, както и тези на съюзниците. Трябва да се знае, че България няма пълна юрисдикция над така наречените Новоосвободени земи, намиращи се под съвместен българо-немски контрол, както и че евреите там нямат българско гражданство, което прави спасението им практически невъзможно.
Германската паралелна власт в Македония е съвсем реална. Именно тя остава да съществува след изтеглянето на българската армия и администрация в началото на септември 1944 г. до идването на титовите партизани.
Това са фактите. Повтарям - депортация е имало и никой никога не го крие. Тръгвайки от историята за мача “Левски” – “Македония” започват многото исторически манипулации в “Трето полувреме”. Историята е фокусирана около футболния шампионат и по конкретно оспорваните двубои “Македония” – “Левски”. Отборът "Македония" е от небългари, които имат за треньор евреин и е недопустимо такъв отбор да стане шампион в представената като фашистка българска държава. Във филма се спекулира с факта, че футболистите на „Левски“ не са могли да победят спортсменски, те са победили "Македония" служебно и с помощта на съдията. Това е накратко идеята на филма. Но не се изтъква факта, че треньорът Илеш Шпиц е спасен от депортация благодарение на българите.Хммм, тръгвайки от конкретните факти, тук се води антибългарска политика. Разбира се, че филмът няма за цел да отрази втората вълна на депортацията на евреите в стара България. Защото такава няма. Група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев,се обявяват срещу депортацията, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство.
Ужасното в случая, че български народ и прохитлеристко правителство са под една шапка в сценария. Българският народ е нацистки.
“Ако филмът не го харесват в някоя държава и смятат, че има говор на омраза, могат да не го пускат. Същото могат да направят и в България. Това е тяхно право”, заявява Башевски, директор на македонския Филмов фонд.
Чудно за коя друга държава говори г-н Башевски?
Просто казано: “Трето полувреме” скалпира историята.

P.P. След като приключих статията открих новосъздадената страница във Фейсбук “Да кажем НЕ на Антибългарския филм "Трето полувреме" който се снима в БЮРМ” . Все пак има българи, които се вълнуват от това: “ Но на нас не би трябвало да ни е „все едно”, а медиите ни да мълчат по ред въпроси, които се отнасят до изграждане на европейски дух, когато имаме своите официални контакти с македонските власти. Това не включва езика на омразата и използването на средства като филми, книги, паметници, които не само са неточни, но и обидни и внушават, че българският народ е бил инструмент на фашистка идеология, а това е дори „провокативно”, както се изрази наш евродепутат...
Има какво да се дискутира по темата в нашето общество. Въпросът е дали нашето МВнР е готово.”
Бъдете българи и Вие.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Тарантино, “Трето полувреме” или Как се скалпира историята?

Помните ли “Гадни копилета” /Inglourious Basterds/ на сценариста и режисьора Тарантино? Филмът, който цели 11 минути бе рекламиран на фестивала в Кан през 2009 г.?

Филмът, чийто сценарий бе сътворен за около 10 години?

Филмът, който разигра една изтъркана тема за евреите по време на Втората световна война, смесвайки различни култури, гледни точки по еклектичен начин?

И то така, както е способен да го направи само Тарантино! Филм, който много хора не разбраха, заплитайки се в сложните семиотични пластове на игровите ситуации, преосмисляйки се извечните стандарти за добри и лоши в контекста на Втората световна война.

Накратко: историята проследява действията на партизанска група от американски евреи, както и опит за убийство на висшето ръководство на Нацистка Германия в киносалон от една еврейка – Шошана, с която започва първата велика сцена във филма.

Като цяло филмът е оценен много високо от филмовите критици. На сайта Rotten Tomatoes “Гадни копилета” има рейтинг от 89%, с обобщение: "Класически трилър на Тарантино, "Гадни копилета" е жесток, необуздан и съвършено забавляващ."

Но в същото време много критици го отричат, изтъквайки, че гледната точка на Тарантино драстично е в разрез с историята за Втората световна война и темата за евреите. Във филма няма кадри от черно-белите съветски филми, където всичко е също черно и бяло като характеристика на героите.

Тарантино си играе с историята, жонглира с нея, поставя свои семиотични позиции, но остава верен на истината за доброто и злото като основа на сюжета. Както и не пропагандира директно идеи за добрия, лошия и злия . Въпреки истерията със скалпирането, която на моменти е толкова натуралистична, че …

Но евреите са евреи, нацистите са нацисти във филма.

Историята на филма е калейдоскоп от културни пластове и препратки и в крайна сметка е Тарантино.

И така, разглеждайки идеята на един друг филм /който все още не е имал премиера/, разкриващ друга история за евреите, си задаваме въпроса?А ако авторите на “Трето полувреме” се надяват на 12 минути слава в Кан? Защото режисьорът Митревски твърди, че е в очакване на Оскар за филма…

Тук някой може да каже: “Ама как така сте тръгнали да сравнявате “Гадни копилета” на Тарантино и “Трето полувреме”? Това са съвсем различни филми. Да, така е, но тук идеята е съвсем друга. Един игрален филм винаги носи фикция за конкретните исторически факти, защото не е документално кино. Но “играта” има граници и тя не включва лъжа, манипулация и обиди. Но това ще разберем във втората част на статията.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара