Защо добрият старец,никога не идва ?

 

Съвсем случайно попаднах на една забавна информация и понеже сте мои хора реших да я споделя с вас.И за да няма хрън-мрън за авторските права,веднага бързам да спомена,че статийката е ето от ТУК,която с малки редакции предоставям на вашето внимание.Ето ги и причините.....

1. Нито един северен елен не може да лети.Вярно,че все още не са изучени около 300 000 живи същества,но повечето от тях са бактерии.Това не означава,че едно от тези същества не може да се окаже летящ елен,колкото и да е малка вероятността...

2. На Земята живеят два милиарда деца.Дядо Коледа не ходи при децата мюсюлмани,евреи и будисти,следователно спокойно можем да махнем 81,1%,от което пък веднага следва,че остават 378 милиона невръстни жители на планетата.Да допуснем,че в едно семейство има средно по три деца.Получават се 126 милиона семейства.Ако предположим,че във всяко семейство има по едно послушно дете,заслужаващо подарък,значи дядо Коледа трябва да посети за една нощ 126 млн.деца,което пък граничи с абсурдното...

3. Заради движението на Земята и разликата във времето Дядо Коледа има 31 часа,за да достави подаръците,ако се движи от Запад на Изток,което е логично.Получава се,че трябва да посети 1129 домове в секунда.

Това означава,че има на разположение 1/1000 от секундата,за да слезе от шейната,да мине през комина,да сложи подарък под елхата или в чорапа,да излезе обратно през камина и да полети към следващото дете.

Като пресметнем средното разстояние между домовете,излиза,че Добрият дядо трябва да измине 75,5 милиона километра,като в сметката не сме включили факта,че Дядо Коледа за 31 часа ще трябва още да се справя и с естествените си нужди.За да свърши всичко,той ще трябва да се движи с 1045 километрав секунда,която скорост дори и най-бързият северен елен няма как да развие....

4. Да се спрем на подаръците.Ако всяко дете получи кутийка "Лего" със среден размер (1,8 кг),излиза,че шейната ще тежи към 314 000 тона,без да броим Дядо Коледа,който според слуховете не е особено слабичък.

Обикновеният северен елен може да носи до 150 кг и дори и да допуснем,че летящите му събратя са десет пъти по-силни,пак ще са необходими 214 200 елена,а не 8,както всички знаем.

В крайна сметка се получават някъде към 353 430 тона барабар с елените или казано иначе,получава се тяло,тежащо 353 430 тона,което се движи със скорост 1045 километра в секунда.

Не е нужно да сте някакви супер физици,за да се светнете,че силата на триене при такава скорост ще възпламени мигновено и елените,и шейната,което пък ще унищожи целият впряг за някакви си 4,26 хилядни от секундата.

Сами виждате уважаеми,че ако решим да се доверим на математическите изчисления,просто няма смисъл да продължаваме да се заблуждаваме,че еди кой си ще влезе през комина,а отгоре на всичко и подарък ще ни остави.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

Още нещо за коледа....

Коледата,каквато я познаваме днес е викторианско изобретение,което датира още от 1860 година,а в предимно християнските страни спокойно може да се твърди,че е икономически най–значимият празник в годината.Интересното при нея е,че се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население.Съмнявам се да не го знаете,ама все пак да си го кажа,че тя се свързва с размяна на подаръци в семейството,както и с подаръци от Дядо Коледа,за който писах ето ТУК....и разни други митични персонажи.За да придобие поста ми наистина смислен вид,ще взема да ви запозная с малко подробности,как някои братски народи посрещат и празнуват коледата. Ще започна със Швеция...

Там празникът започва на тринадесети декември,а денят се нарича Света Лусия и е по-известен,като малката коледа.За шведите това е началото на коледните празници и всяка година на тази дата,най-старата дъщеря в семейството,при липса на такава и синовете вършат работа,става първа и събужда всеки от роднините.Дамата е облечена в дълга бяла рокля с червен пояс,а на главата си носи корона направена от клонки с девет запалени свещи на нея.След като всички се събудят и си измият очичките,семейството прави ритуална закуска в стая осветена със свещи,а тази,която ги е събудила през целия ден всички наричат Луси или булката Луси.Прието е през деня във всяка една къща да има запалени факли,колкото са членовете на семейството,а вечерта се организира парад,на който въпросните факли се носят от празнуващите и в края на купона се хвърлят върху голяма купчина слама,създавайки огромен огън. Общо взето светлината е основната тема на този ден,защото светицата Лусия,която е в основата на всичко е покровител на слепите в скандинавската митология. Продължавам със Финландия... При финландците нещата са по-простички.Хорицата не си падат много пиромани и на бъдни вечер си правят по едно групово посещение на сауна,нещо като руската баня,след което се събират в някоя стая и слушат местните радиа,които пък излъчват предимно коледни песни.На другия ден семеиствата си разменят подаръци и задължително ходят на гробище, за да почетат паметта на мъртвите си близки. Мексико... Само да вметна,че от тази страна се е пръкнало цветето,наречено коледна звезда. Всичко започнало някъде през 1828 година,когато някакъв американски политик пренесъл червено-зеленото растение от Мексико до Америка.Оцветяването му изглеждало идеално за новия празник и само две години по-късно растението започнало да се отглежда в оранжерии. През 1870-та магазините в Ню Йорк масово започнали да го продават за Коледа,а до 1900-та вече станало универсален символ на празника.Иначе на празника мексиканците пълнят хартиени фигурки с бонбони и монети,закачат ги на тавана и чаветата,тоест децата,се редуват да ги млатят с дървени бухалки,докато не се разпаднат.След като им видят сметката,всички се стремят да съберат колкото се може повече от плячката,след което изяждат бонбоните и харчат парите,кое за каквото си иска. Англия... И пак да взема да вметна,че един англичанин на име Джон Хорсли е основен виновник за популяризирането на традицията за изпращане на коледни поздравителни картички.Човека започва да произвежда малки карти с празнични етюди по тях,които старателно надписвал с поздравления за празника и ги подарявал на близки и познати.И всичко това през далечната 1830. Древните англичани вярвали,че хмела има уникални магически сили,способни да лекуват рани и да увеличават плодовитостта и някъде по коледа окичвали домовете си с хмел,та чак не можели да се видят от преобладаващата растителност. Шегувам се разбира се,окичвали по някое и друго стръкче и се надявали то да им донесе късмет и да изгони злите духове.Забравих да кажа,че докато чакали злити сили да се изпарят яко дим,сериозно се наблягало на коледен пудинг.Ако случайно сте позабравили, той също има английски корени и някъде през средновековието се приготвял по следната рецепта.... Околобъбречна лой от младо животно се забърквала с брашно,захар,стафиди,ядки и подправки,вързвали се в кърпа и се варели докато се получи необходимата консистенция. Когато процедурата приключвала,кърпата се разопаковала,а получената смес се нарязвала като торта и до вечерта нищо не оставало от деликатеса. За английска традиция се смятат и така наречените скитащи музиканти по коледа.Те били хора от простолюдието,които сфрмирали различни "рок банди" и пътували от град на град,посещавайки предимно домовете на богатите.В замяна на тяхното изпълнение, музикантите се надявали да получат топла храна или пари. И на края нещичко и за Германия... Немците не празнуват много по-различно от нас,но интересното при тях е,че продължават да вярват,че вечнозелени дървета използвани за коледа винаги са били част от германската традиция.Според тях първите Коледни дървета са декорирани в името на християнският празник на територията на Страсбург,някъде в началото на 17 век. След 1750 година коледните елхи налазват и други части на Германия,а през 1771 дядо ви Йохан Волфганг фон Гьоте даже ги включва в един от романите си,наречен "Страданията на младия Вертер". Вече през 1820-а,германски имигранти за първи път украсявят коледни елхи в Пенсилвания,а не след дълго традицията се пренся и в Англия. Руснаците пък и до ден днешен някак си не искат да се съгласят с този факт и все още продължават да спорят,че елхата е тяхно изобретение,а не немско.Това разбира се мен не ме касае кой знае колко,така че ще взема да го приключвам този пост,че и без това се заформи бая дългичък....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Истината за дядо ви коледа...

Легендата за Дядо Коледа може да се проследи стотици години назад и спокойно може да се твърди,че е неизменно свързана с монах на име Свети Никола.Говори се,че той раздал на всеки закъсал наследственото си богатство и започнал да пътува из градове и села,за да помага на бедните и болните.

Неговата набожност и доброта завинаги останала в сърцата на хората,а житието и битието му се превърнали в обект на много легенди.

Една от най-известните истории свързани с този велик монах е за спасените от него три бедни сестри,които собственият им баща решил да продаде в робство.И не само това.

В течение на много години,изпълнени с преливащи от доброта дела,популярността на Николай се разнесла и той станал известен като защитник на децата,бедните и онеправданите.

Неговият празник официално се чества в деня на неговата смърт,който е с дата шести декември.Традиционно се смята,че този ден е щастлив и на него е прието да се правят големи покупки или пък да се сключват бракове.

С епохата на възраждането и дори след протестантската Реформация,когато почитането на светци започва да се смята за старомодно,Свети Никола успява да си остане един от най-популярните в Европа и най-вече в Холандия.Ако трябва да бъда точен,името на Дядо Коледа има точно холандски корени.То еволюира от холандския псевдоним на Свети Никола,който там наричали Клаас.

Официално Светецът си проправя път в американската популярна култура към края на 18-ти век и по-точно през декември 1773 г. и отново някъде през 1774 г.

Тридесет години по-късно,през 1804 г,някой си Джон Пинтард,който бил член на "New York Historical Society",за първи път подарява дърворезба на Свети Николай на годишната срещата на обществото.

Точно тази дърворезба съдържа добре познатите ни в наши дни изображения на дядо ви коледа,включително чорапи пълни с играчки и украси висящи над камината. Пет години по-късно,през 1809 г,друг американец на име Уошингтън Ървинг дава своя принос за популяризирането на историите за Дядо Коледа,като говори за Свети Никола като покровител на Ню Йорк в книгата си "Историята на Ню Йорк"... 

Истинският образ на Дядо Коледа обаче,този който познаваме в наши дни,започва да се оформя едва през 1822 година.

Основите му полага един енорийски министър на име Клемент Кларк Мур,който по коледа взел,че написал едно бая дълго стихотворение за трите си дъщери,което озаглавил "Профил на посещението на Св. Никола". В него той представил образа на Дядо Коледа като "весел стар елф" с едра фигура и свръхестествени способности,позволяващи му да се издигне до всеки комин с едно просто кимване на главата си! 

Въпреки че идеите на Мур са смятани за взаимствани от други легенди,стихотворението му се загнездва в съзнанието на хората и доста помога за популяризиране на образа на стареца,който прелита от къща на къща в "миниатюрна шейна",теглена от осем летящи елена.През 1881 г карикатуристът Томас Наст взел,че се впечатлил от стихотворението на Мур и окончателно дооформил модерният образ на Дядо Коледа.

Неговите рисунки са първите,на които Дядо Коледа е изобразен като закръглен весел дядка с голяма бяла брада и държащ чувал с играчки за всички добри деца на планетата. През 1939 година се ражда и историята на доброто,но различно еленче Рудолф,познато също така като деветият елен.То било подложено на сериозни подигравки от другите си събратя,защото за разлика от тях носът му бил голям червен и светещ.

И тъкмо когато го налегнала сериозна депресия,че наистина е различен,на поредната коледа съдбата му се усмихнала.Случило се,че времето било мъгливо и мрачно и само червеният и светещ нос на Рудолф,който бил като фар в тъмнината,спасил Дядо ви Коледа от сериозно закъснение с доставката на подаръците.

През 1840 година пък,пресата в щатите полага основите на добре познатите ни коледни пътешествия.По това време за първи път се създават отделни секции из вестниците,които съдържат реклами за почивки по коледа и в които често са включени снимки на вече популярният Дядо Коледа.И накрая нещичко и за коледните подаръци,предназначени предимно за аудиторията на децата,поне в началото.

Тази традиция се пръква някъде през 19 век,когато в един никому неизвестен магазин във Филаделфия била поставена статуя на Дядо Коледа,която освен,че била в истинските размери на стареца можела и да бъде разгледана от всеки желаещ.

И желаещи колкото щеш.Хиляди деца се стекли да видят и пипнат уникалния за времето си модел,а след тази демонстрация и останалите магазини в околността започнали да поставят различни модели на стареца и сериозно да рекламират добре познатото ни коледно пазаруване.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара