ПРОКЛЯТИЕТО НА ХОУП...

Днес ще се потопим в дълбините на мистерията,защото реших да ви разкажа за едно проклятие,за което се твърди,че наистина е предизвикало поредица от нелепи и смъртоносни инциденти.

За начало ще започна с легендата за него,която се е запазила през вековете и която твърди,че началото е положено преди много,много години в един не много известен хиндуиски храм,намиращ се в добрата стара Индия.Една от статуите в храма,за която се твърди,че била на богинята на смъртта и разрушението Кали,имала трето око на мястото на което стоял един много красив и рядък брилянт.

Скъпоценния камък имал тъмносин цвят и изключително чист блясък,а поклонниците служещи в светата обител вярвали,че той има огромно значение за религията им.

Една нощ обаче,храмът бил посетен от крадци,които освен разните ценни неща,отнесли със себе си и диаманта.Служителите много се ядосали от загубата на камъка и за отмъщение проклели зловещо всеки бъдещ негов притежател.След легендата идва ред на истинските исторически факти,според които,историята е следната...

През 1668 година брилянта завинаги напуска Индия и идва на територията на Европа,по-точно Франция,пренесен от един френски изследовател на име Жан-Батист Таверние,който в последствие го продава на кралят слънце Луи 14.По онова време,камъкът е тежал почти 112 карата,но през 1673 дядо ви Луи решил,че трябва да бъде обработен,след което теглото му намаляло до 67 карата.
Легендата,която прочетохте в началото,датира някъде от тогава,защото заедно с диаманта Таверние донася на френска почва и чумата.
Хората веднага свързали ефекта от нея с някакво проклятие и поверието за богини и храмове бързичко било сглобено.
Въпреки,че всичко се смята за пълна измислица,която е плод на човешки страхове има сведения,че доста от притежатели на брилянта през годините,

наистина са си отивали от този свят при доста нелепи инциденти.
Ето ви примери...
Жан Таверние,човекът,който го пренася,умира мъчително разкъсан от кучета на улицата.Луи 14,кралят купувач,навехнал крак на една танцова забава,а уж безобидната контузия прераснала в гангрена и Луи също поел без време към небитието.

След него диаманта отишъл при Луи 15,за който пък се знае,че е бил най-смотаният и непопулярен владетел на Франция и също умрял нелепо,след като се разболял от най-обикновен грип.

Сдобилият се в наследство с елмаза крал Луи 16 го подарява на съпругата си Мария-Антоанета,а тя,както може би сте чували,също умира трагично обезглавена на гилотината.

След всички тези касъплъци прокълнатия диамант,който кралете наричали кралското синьо и дори красели короните си с него най-сетне бил заключен в едно специално хранилище,в което престоява до 11 септември 1792 година.Фактите казват,че на тази дата е откраднат от въпросното хранилище и следите му се загубват за около тридесет и две години.

Според историческите архиви появата му на хоризонта идва чак през 1824 година,вече като собственост на английския крал Джордж пети,а след смъртта му негов притежател става лондонският банкер и колекционер на скъпоценности Хенри-Филип Хоуп,при който брилянта получава и името си.
В семейната колекция на Хенри той се задържа до 1901,а според запознати това е годината,през която зловещите събития,които съпровождат ХОУП отново започват да действат.
А се твърди така,защото Хенри Хоуп също умира от странна и загадъчна болест,а наследникът му напълно се разорява и за да изплати дълговете си продава диаманта на един турски колекционер,който пък загинал по време на морска буря.
Брилянтът естествено оцелява и се появява в Турция,където през 1905 или 1906 е видян в двореца на турския султан.Не е ясно точно как,но няколко години по-късно Хоуп отново се озовава в Париж и на него попада Евелин Маклин-дъщерята на собственика на вестник Вашингтон Пост.
Богатата американка веднага харесала камъка и без много да му мисли наброила за него 187 000 долара.
Веднага след покупката го занесла в една католическа църква,за да бъде свалено проклятието от него,но последвалите събития около живота й,който съвсем не са за завиждане,показват,че от свещенодействието не е имало никакъв ефект.

След смъртта на Евелин,брилянтът е продаден за 176 000 долара на ювелира Хари Уинстън,който пък го дарява на музея за естествена история във Вашингтон,където все още може да се види.Интересното тук е,че когато дарението било оповестено официално,американците изпаднали в ужас и сериозно се възпротивили,защото новият собственик на брилянта,вече се казвал Съединените американски щати.

Не знам доколко може да се вярва на подобни суеверия,но съдейки от последните икономически събития,явно е имало защо да бъдат против.
Към днешна дата се смята,че е "ХОУП" най-скъпия малък предмет на света,защото стойността му се оценява на двеста и деветдесет милиона долара,тоест почти по пет милиона на 1 карат от него.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ ПЛАН НА АГАТА..

Днес ще ви пренеса в дъждовната и прохладна Англия,за да ви запозная с една интересна и малко позната подробност от живота на най-известната писателка на криминални романи,която всички познават като Агата Кристи.

Почти съм сигурен,че хората,които не са чували за нея не са кой знае колко много,но въпреки това ще си позволя да й направя кратко представяне,за да може историята ми да придобие по подреден вид... 

Агата Мари Клариса Милър,както е истинското й име е родена е на 15 септември през 1890 година.Подробностите около детството й не са чак толкова важни,така че директно преминавам на 1914 година,през която тя се жени за авиатора Арчибал Кристи,приема фамилията му и вече като Агата Кристи,сериозно се захваща с писането на криминални романи.

Шест години по-късно,някъде в началото на 1920 година излиза и първият й детективски роман озаглавен "Тайнствената афера в Стайлз".

Точно в него читателите се запознават с белгийския детектив Еркюл Поаро,но продажбите му са толкова незначителни,че авторката не получава никакъв хонорар.Всичко обаче се променя с публикуването на "Убийството на Роджър Акройд",който е издаден през 1926 г.

Гениалният обрат на сюжета и изненадващата развръзка са същинска революция в до болка познатия жанр на детективските истории и Агата става изключително популярна.

Въпреки,че самата тя винаги е твърдяла,че е силно повлияна от Едгар Алън По и сър Артър Конан Дойл,славата й многократно надминава тяхната. В кариерата й има над осемдесет романа,някъде към двеста разказа и цяла дузина пиеси,а произведенията й са преведени на цели сто и три езика,повече и от тези на Шекспир.

Само Билията има повече продадени екземпляра от книгите на Агата и само общите произведения на Уолт Дисни са по превеждани в света.За литературния си принос към Англия и към света,през 1996 година Кристи е удостоена с ордена на британската империя и макар,че някои криминални автори остро я критикуват заради липсата на реализъм в това,което пише,тя продължава да е от най-четените автори,въпреки че от смъртта й са минали повече от 30 години.Сега обаче спирам с представянето и продължавам с това,за което бях решил да ви разказвам и което не всички знаят.Малко известен факт е,че бракът между Агата и Арчибал никога не е бил от най-щастливите.

Дамата не се е славела като голямата красавица,а и характера й не бил от най-добрите и общо взето не винаги е получавала от съпруга си това,което е очаквала.Ето как напълно в реда на нещата дошъл и момента,в който Кристи разбрала,че Арчибал изневерява.Жената се опитала да стопи ледовете между тях,но връзката му се оказала доста сериозна и в крайна сметка той заявил,че иска развод.

Може би заради това решение на 3 декември 1928 година в дома на семейство Кристи избухнал сериозен скандал,след който мистър Кристи си събрал багажа и се изнесъл,а Агата изчезнала безследно.Липсата й бързо се разбрала от бдителни нейни съседи и тъй като доста народ я познавал и посещавал,настъпила всеобща паника.

Обществото било толкова потресено и притеснено,че не след дълго даже и мащабно издирване спретнали хората,но от Кристи нямало ни вест,ни кост. Единадесет дни по-късно,точно когато всички си мислели,че повече никога няма да я видят,съвсем случайно я открили в едно хотелче в северен Йоркшир,където била отседнала под фалшива самоличност.

Веднага я приели в болница и след последвалите медицински прегледи,докторите обявили заключението,че в следствие на получен нервен срив от раздялата с Арчибал,Агата е получила сериозна амнезия.

Най-интересното обаче е,че не всички повярвали на докторите.

Почти веднага на хоризонта се появила една теория,според която не става въпрос за никаква амнезия,а за нещо съвсем друго.Теорията твърди,че жената с опит в детективската литература е имала сериозен и добре обмислен план,с който е искала да инсценира собствената си смърт и всички улики да паднат върху съпругът й,за да може той да бъде съден за това. Отмъщение уважаеми.

Агата е искала отмъщение,което обаче не е успяла да осъществи...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

РЕАЛНИТЕ ФАНТАЗИИ НА ЛОШОТО МОМЧЕ...

В съботната сутрин на 27 май 2000 година Том Кумер е един щастлив и преуспял човек.Най-нашумелият немски журналист е само на 37,изглежда добре,чувства се добре и не може да се отърве от поръчки.

Живее на служебни разноски в Калифорния,откъдето с точността на швейцарски часовник изпраща интервюта с най-големите американски филмови звезди на водещи немски медии,които от скоро са вманиачени на тема знаменитости.

Том въобще не предполага,че само след няколко часа ще се превърне в персонален виновник за най-големият скандал в историята на журналистиката,заради който ще се прости с кариерата си...

Историята започва в средата на осемдесетте,докато Кумер следва история на изкуствата в Берлин и се издържа като пише статии за един немски вестник.Още тогава той подхожда по-творчески от общоприетото и тъй като резултатите му са интересни в един прекрасен ден получава предложение от водещото немско списание "SZ MAGAZIN",чиито редактори са решили да бъдат на гребена на вълната.

Назначението идва бързо и съвсем скоро Том получава първата си задача да замине за Холивуд и собственоръчно да промени скучният и апатичен начин на писане в немската преса с нещо по-свежо и новаторско...
Първата му поръчка,да провери какви ги върши Майкъл Джексън,се превръща не толкова в интервю,колкото в детективско разследване и Кумер се опиянява от възможността да работи далеч от ограниченията на медията.Задачата е приключена успешно,редакторите остават повече от доволни и му дават пълната свобода за следващите му мисии.

Те трябва да са репортажи от горещи точки като Ливан,Шри Ланка и Перу,интервюта от Клаудия Шифър и Дейвид Линч и на последно място един обществен експеримент,при който Кумер трябвало да прекоси цяла Германия със собствената си кола и 20 000 служебни дойче марки със задачата да купи наркотици във всички по-големи градове.

Няколко години по-късно,списанието решава да не пилее напразно таланта му и го изпраща на постоянно назначение в Холивуд,където благодарение на уникалният си стил,Кумер бързо се превръща в най-четивният журналист в немската история.
Интервютата му са толкова добри,че дори най-циничните журналисти си припомнят,какво е чувството да бъдеш изумен.
Цяла плеада от звезди,прочути с резервираното си отношение към медиите,разцъфват за него и показват истинските си човешки лица.

Къртни Лав например,признава,че е напълно наясно с факта,че е "скучна и доста тъпа" и често пъти вижда "чайки,които къркат джин с тоник",след като е взела някоя и друга доза.
Брад Пит кани журналиста в имението си и също му разкрива неща,които никой преди това не е и предполагал,че може да са истина.
Алек Болдуин,Дженифър Анистън,Силвестър Сталоун и още много други,всичките открити и истински..

Конкурентите на "SZ MAGAZIN" изпадат в объркване.
Как е възможно Том Кумер всеки път да получава право на ексклузивни интервюта,докато останалите немски медии трябва да се задоволяват само с постни огризки? И как,въпреки идиотските самопризнания на звездите и традиционно саркастичните авторски коментари в интервютата му,нито едно не е спряно от съответните ПР агенти,нито пък е привлякло недоброжелателеният интерес на адвокатите?..
И още куп въпроси,за които изглеждало,че няма отговори,докато един репортер от конкурентно издание,изведнъж не решил да провери някои факти от странното интервю с Къртни Лав...Той знаел,че Лав винаги яростно е защитавала правото си на личен живот и не си падала много по интервютата,затова изпратил за коментар интервюто на Кумер на нейния агент,услужливо преведедено на английски.Както може би се досещате,агентът първо изпаднал в потрес,а после показал материала на Къртни,за да види и тя какво е "споделила" с господина ви Кумер.Окуражен от резултата,колегата на Том продължил да запознава и другите агенти на звездите,какви ги е вършил великия немски журналист и след като случаят сериозно се размирисал,в съботната сутрин,с която започнах днешната си тема,главният редактор на SZ се свързал с Кумер.Той му обяснил ситуацията и му поискал касетите със записите от последното му интервю в случая с Кристина Ричи.Кумер категорично отказал,защото се оказало,че интервю с Кристина никога не е имало.Както не е имало и разговор с Брад Пит,нито срещата с Къртни Лав,нито със Шарън Стоун,Дженифър Анистън,Никълъс Кейдж,Алек Болдуин и така нататък,и така нататък..Работата е там,че известният немски журналист не е провеждал нито едно от интервютата,публикувани във всички немски и някои световни медии и никога не е виждал на живо нито една от тези личности.Всичко е било пълна измислица,

признанията,откровенията,драматичните паузи,както и

сложните преговори с рекламните агенти.Звездите пък никога не са имали претенции,защото просто не са обръщали внимание на пресата изван щатите..

На другия ден,неделя,"SZ MAGAZIN" излиза с публикувана на първата си страница силно враждебна статия,срещу собственото си приложение за живота на звездите и хората,които работят в него.Том Кумер е изобличен от собствените си работодатели,които го обвиняват в предателство и официално се извиняват на читателите си за най-голямата измама,която иронично сравняват с фалшифицирането на дневниците на Хитлер.Редакторите дотолкова се вживяват,че дори се стига до там да наричат служителя си "враг на следвоенната свобода на Германия".

Новината се разпространява светкавично и в редакции на вестниците и списанията по цял свят,където фалшивите интервюта на Кумер отдавна вече са хит,колегите му се нахвърлят върху лъжеца с невиждана ярост и тотално се отричат от него.За всеобщо учудване обаче,Том Кумер не се покрива и даже не се разкайва за случилото се,а най-спокойно отговаря на всички с едно отворено писмо,в което иронично им се подиграва,казвайки следното...

"Смятам всичко това,което сътворих за произведение на концептуалното изкуство.Всичко е въпрос на развлекателен бизнес и вие много добре го знаете,но най-интересното в цялата работа е,че всичко тепърва предстои"...

И се оказва напълно прав,защото холивудските звезди,които уж е интервюирал,изведнъж наистина започват да дават интервюта,с които отричат думите написани за тях и тотално наливат масло в огъня.Скандалът става толкова сериозен,че завинаги остава в историята,като най-големият в съвременната журналистика...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ДЕСЕТТЕ ЖЕРТВИ НА ВДОВЕЦА...

На 25 май през 1914 година в редакцията на един френски ежедневник влиза нисичък и брадат мъж с грозновата физиономия.

Заплаща си таксата за публикуване на обяви и на следващата сутрин в раздела самотни сърца на вестника излиза следното изречение.. 

"Четирдесет и пет годишен вдовец с две деца и стабилни доходи,търси самотна вдовица с цел брак" 

Благодарение на това изречение,за период от четири години,от света си отиват точно десет парижанки.Човекът,който го публикува се казва Анри Ландру,но в историята е по-известен,като френският сериен убиец.

Преди да се стигне до тук Ландру си бил обикновен френски измамник,който често нарушавал закона,но престъпленията му не били кой знае колко сериозни,за да му се обръща по-специално внимание.

Имал е един брак зад гърба си и точно преди да се впусне в по-сериозните закононарушения,вече бил женен за втората си съпруга.

Живота му бил низ от несполуки и тъй като вече бил дамгосан от правосъдието,не се ползвал с добро име в обществото.

Нямало е как да изчисти опетненото реноме,заради което предпочел да оцелява чрез измами.

Основните му жертви били богати и застаряващи вдовици,които Анри въпреки грозатата си успявал доста убедително да омайва.

Дамите толкова нелепо се улавяли на триковете му,че в крайна сметка оставали без парите си,а доста често и без имотите си.

Нещата си вървели без особена промяна,докато в началото на 1914 година в Анри изведнъж не се събудило едно странно влечение към касъплъка.

За да бъде по-незабележим той се пренесъл в семейната си вила в околностите на Париж и след кратко обмисляне на ситуацията се стигнало до въпросната обява,за която споменах в началото.

Не след дълго на нея откликнала и първата жертва и след импровизирана среща в едно кафене,Анри Ландру поканил самотната женица във вилата си изван града.Както може би предполагате,там нещата не се развили както се очаквало от жервата и само няколко часа по-късно тя била разфасована и изгорена в специално подготвена за целта пещ.

Оттук насетне практика продължила да се повтаря,а полицията все още нямала никаква представа,че в Париж действа сериен убиец.

Било е изключително трудно Ландру да бъде заподозрян,защото пускал обявите си в различни вестници и никога не поставял под тях собственото си име.Нямало е как да се направи връзка между изчезналите жертви и факта,че са чели обяви по вестниците.

Ченгетата били с вързани ръце и дамите,които липсвали,просто били добавяни към списъците с другите безследно изчезнали през годините.

В продължение на цели четири години разследването зацикляло постоянно и никой не се надявал на скорошна развръзка,докато един ден на хоризонта не се появила една възрастна дама,която била сестра на последната жертва.Тя знаела,че сестра й обича да чете обявите във вестниците и да се среща с разни мъже и когато и тя изчезнала,женицата на своя глава започнала да я издирва.

След сериозно ровичкане около последното и запознанство,което било точно с Ландру,дамата успяла да разбере за извънградската му вила и по нейно настояване,полицията най-сетне го арестувала.

Въпреки щателното претърсване обаче,което включвало и прекопаване на целият му двор,разследващите не открили никакви улики освен стари изрезки от вестници и една вещ,за която се предполагало,че принадлежала на изчезналата сестра.Имено заради нея на Ландру му било повдигнато обвинение за присвояване и не след дълго се стигнало до процес,на който обвиняемият предимно мълчал и си драскал някакви завъртулки върху документацията пред него.

И както става по филмите,точно тези завъртулки обърнали хода на делото и дали зелена светлина на полицията.Когато делото приключило един от разследващите полицаи случайно забелязал,че в драсканиците на Анри на няколко пъти се различава думата кухня.

Претърсването на къщата веднага било подновено и най-накрая под дюшемето в кухнята били открити останки от жертвите,както и техни вещи. Вече нямало никакво съмнение,че Ландру има пръст в цялата работа и след сериозен натиск,той направил пълни самопризнания,в които станало ясно,че за четири години е убил и разчленил десет жени от Париж.

Естествено веднага бил осъден на смърт и на 25 февруари през 1921 година френският сериен убиец бил гилотиниран...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ВИДЕНИЯТА НА ЕДНО БЕДНО СЕЛЯНЧЕ...

Преди много,много време на 11 февруари 1858 година в гората край френския град Лурд,едно тринадесет годишно русоляво момиче събирало съчки за огрев.

Докато си вървяло улисано между дърветата,изведнъж било озарено от бяла светлина,в която ясно различило силуета на самата Божия Майка.

Девата заговорила на чист френски и доста подробно обяснила на детето местонахождението на един целебен извор,за който никой до сега не бил чувал.След като се прибрала в къщи,стъписаната девойка обяснила на родителите си какво е преживяла,а те пък веднага споделили разказаното със съседите.Тъй като по онова време градчето не било кой знае колко голямо,случката бързичко била пренесена от уста на уста и не след дълго вече всички знаели за нея.

Въпреки,че годината била далечната 1858-ма не всички вярвали сляпо на подобни твърдения и някак си естествено,населението на Лурд се разделило на два лагера.Едните почти й повярвали,а другите просто я сметнали за луда.

Самият местен свещеник също бил доста скептичен към случилото се,защото не за първи път се срещал с подобни твърдения,но когато се разбрало,че посоченият извор наистина съществува,нещата си дошли на мястото.Видението споменато в началото е първото от осемнадесетте подобни,а името на девойката,на която те са се появявали периодично през годините е Бернадет Субиру.

Изворът пък щателно бил проверен и тестван и към днешна дата има достоверни доказателства,че благодарение на него от тежки и неизлечими болести са успели да се излекуват точно шестдесет и седем човека.

Католическата църква винаги е приемала виденията на Исус и Дева Мария и макар не всичките да минават за много истински отношението към този феномен,като цяло е положително.

Ето защо не трябва да ви учудва факта,че в католическия свят съществуват сериозен брой сведения за най-различни и странни явления.

Град Лурд заема достойно място в своеобразната класацията за явленията и не напразно в наши дни е едно от най-известните места за християнско поклонничество.

Заради виденията и лечебният извор Бернадет Субиру посмъртно била канонизирана за светица и няколко пъти ексхумирана.

Оказало се,че трупът й не се разлага,а се мумифицира подобно на телата на египетските фараони,което пък съвсем естествено също било прието за чудо на чудесата. 

Ето това уважаеми е историята на бедното френско селянче Бернадет,което цели осемнадесет пъти видяло Дева Мария,получило най-различни послания от нея и си отишло от този свят сравнително младо....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (3)

ДОБРИЯТ,ЛОШИЯТ И ЗЛИЯТ...

Здравейте уважаеми.Днес ще бъдем на датата 2 април.Ще ви разкажа за трима известни крале,които завинаги са оставили отпечатък в световните исторически хроники.Първият с когото започвам е неофициалният крал на прелъстяването.

На 2 април през 1725 година във Венеция се ражда Джакомо Казанова.

Мъжът,за който жените направо са се избивали и мъжът,който е смятан за най-великият любовник в средновековието.

Я да видим сега,откъде му се носи славата на този Джакомо.

Тъй като съм почти сигурен какво ще отговорите,веднага заявявам,че не сте прави.Колкото и да не ви се вярва,не е от дамите,с който е бил,нито пък е от хорските слухове.Цялата информация за неговите подвизи идва от самия него или по-точно от книгата му "Моят живот",която Казанова пише на 69 годишна възраст.

Имено в нея той описва връзките си,обяснява подробно какви ги е вършил на младини,разказва за завоеванията си,за това как е имал двадесет любовници едновременно и обявява,че бройката на жените,които е имал през целия си живот е някъде към 300 на брой.

Дали обаче,всичко това е вярно?...

Трудно е да се каже,защото в книгата никъде не се говори за секс и никъде няма описана нито една пикантна подробност.

Със сигурност се знае,че той наистина е впечатлявал жените с изключителната си харизматичност и сладкодумие,но съвременните му изследователи приписват цялата му известност,преди всичко на парите му.

Безспорен факт е,че Казанова е бил безсрамно богат за времето си и може би затова те са склонни да смятат,че дамите,които са били около него са използвали парите и неговата слава предимно,за да се издигнат в обществото.Не винаги е имало секс.Може би и Казанова е знаел тази подробност,защото в книгата си пише следното.

"С тази книга не искам да се хваля.По-скоро искам да се надсмея над себе си и най-интересното е,че май успявам"...

На 2 април през 1992 година съдът в Ню Йорк осъжда на доживотен затвор за рекет и убийство кралят на града Джон Готи.

Последният бос на мафиотската фамилия Гамбино,който някои са наричали телефонният дон,защото е вършел всичко по телефона,а пък други са му викали кадифеният бос,защото е бил изключително претенциозен педант и страшно много е обичал да се конти.

Като малък Джони е бил едно итало-американско хулиганче,което съвсем случайно влязло под кожата на страшилището Карло Гамбино,познат повече като кръстника на фамилията Гамбино.

Карло толкова заобичал хлапето,че когато дошло време да умира,Джони се очертавал като негов достоен заместник.Оказало се обаче,че мафиота Пол Кастелано,също бил любимец на стареца и не след дълго дошъл момента,в който трябвало да се решава кой от двамата да дърпа конците.

Тъй като Готи бил по-хитрия в случая,успял без проблем да убие Кастелано и хората му и в крайна сметка поел цялата власт.Ченгетата знаели с какво се занимава,но някак си все не успявали да намерят необходимите доказателства,докато един ден не притиснали сериозно един друг известен бандит,на име Салваторе Гравано.

Сами Бика,както го наричали всички,не успял да устиска на натиска и хъката-мъката взел,че изрекъл доста сериозни подробности пред агентите на ФБР.Те разбира се само това чакали и не след дълго спретнали едно процесче на Готи,на което го осъдили на доживотен затвор,в който той умрял от рак на гърлото,седем години по-късно....

И накрая,последната за днес известна личност,която също е родена на 2 април и която е позната на света,като кралят на приказките за деца Ханс Кристиян Андерсен.

Великият писател в чиито приказки кибритопродавачките умират,момиченца губят краката си,а живота на малките русалки съвсем не е приказен.

Автора на детските приказки на ужаса,който никога не е обичал децата и за който повече подробности съм написал ето ТУК...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ ПОЛЕТ НА ЛУДОСТТА...

Днес ще ви разкажа за един инцидент,който се случва през далечната 1974 година и който за една бройка е можел да промени хода на световната история.Виновника за него се казва Самюел Биг и според полицейското му досие е бил дебеличък,средно статистически американец със склонност към депресия и с леки психични отклонения.

Човека живеел доста скромно и въобще не се чувствал добре в страната си,за което разбира се обвинявал действащия по онова време президент Никсън,а отгоре на всичко бил фен на една странна теория,която твърдяла,че правителството на щатите умишлено тормози по бедните американци.

Заради тези си вярвания вече два пъти бил правил символични протести пред Белия дом,но никой не му обърнал внимание и исканията му си останали глас в пустиня.Тайните служби отдавна го били проучили и знаели за него,но се придържали към твърдението си,че той е абсолютно безопасен,защото никога не е проявявал агресия.

Оказало се обаче,че "безопасният" Самюел е бил на косъм да създаде сериозни проблеми на американските власти.Ето за какво става въпрос.

Всичко започнало на 17 февруари вечерта,когато по новинарските канали в щатите се излъчвал репортаж,в който давали как един редник от ВВС кръжи с хеликоптер над Белия дом.

Войника искал да покаже,че може да пилотира,откраднал хеликоптер от една военна база и се позавъртял над къщата на президента,с което дал да се разбере,че несправедливо са му отказали да стане военен пилот.Господин Смюел Биг също бил пред телевизора в дома си и докато гледал ексклузивните кадри в главата му се родила идеята,че той също трябва да бъде забелязан.

Хвърлил се в сериозни размисли човечеца и не след дълго решил,че трябва да отвлече един самолет и само няколко дни по-късно,когато никой няма да очаква следващ инцидент,да го забие в Белия дом,като по този начин ще си реши проблема с мерзавеца Никсън.

Самюел бил напълно убеден,че ще успее и на 22 февруари,въоръжен и надъхан,се изтипосал на летището в Балтимор.

Без да има изградена стратегия той се насочил към първият самолет,който се готвел за полет,качил се без проблем в него и след като размахал пистолета,заповядал на стюардесата да затвори вратата.

Докато отвън очаквали намесата на полицията,Биг се намърдал в пилотската кабина и с насочен пистолет наредил на пилотите да поемат към Белия дом.Работата обаче не била толкова лесна,защото се оказало,че колелата на машината все още не били освободени и трябвало да се довършат още някои приготовления.

Пилотите опитали да му обяснят тази съществена подробност,но Биг някак си не искал да им повярва и ги застрелял без да му мигне окото.

Веднага се усетил,че оплескал нещата и тъкмо когато се суетял какво да направи,бил прострелян от снайперист,след което се самоубил.

Инцидента приключил преди още да е започнал,но по-интересното е,че той въобще не влиза в новинарските емисии.

Всичко останало в тайна,защото съществувало изискване към медиите,че когато има реална опасност отвлечени летателни апарати да се насочват към Белия дом,това да не получава никаква публичност.

Общо взето случката потънала в архивите на полицията,но благодарение на нея всички самолети започват да се смятат за потенциално опасни оръжия,а правителствто на Америка сериозно затяга мерките,за да не се стига до подобни инциденти...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

44 МИНУТИ ПОД ОБСТРЕЛ...

На 28 февруари през 1997 година двама маскирани и тежко въоръжени мъже,облечени от глава до пети в кевлар,правят опит да оберат една банка в Северен Холивуд.Опитът им е осуетен от намесата на полицията,но вместо да се предадат бандитите започват директна стрелба по ченгетата и обирът прераства в най-ожесточената престрелка в модерната американска полицейска история.

В продължение на 44 минути двамата успяват да удържат десетки полицаи,екипи на SWAT и разни други спец служби,ранявайки доста служители на реда и няколко цивилни граждани...

Историята започва някъде в средата на януари в един спортен клуб в Калифорния.Съвсем случайно там се запознават американеца Лари Филипс и емигранта от Румъния,Емил Матисерану.

Запознанството им бързо прераства в приятелство и след като става ясно,че двамата мислят еднакво,не след дълго единодушно решават,че трябва да оберат някоя банка.План нямали,защото не били кой знае колко интелигенти,за да го изпипват като по филмите,но за сметка на това заложили на сериозното оборудване.И то наистина било сериозно,защото екипировката им включвала следното...

Китайски модел на автомат "Калашников",автоматична пушка "Хеклер и Кох",лека картечница модел AR 15,два пистолета "Берета"-38 калибър и някъде към пет хиляди патрона.

За да увеличат шансовете си за успех те се снабдили и със специално облекло изработено от устойчивата на куршуми материя кевлар,а за капак добавили към всичко и две тежки бронежилетки.

Набелязали си един банков клон в северен Холивуд и въоръжени като за война на 28 февруари сутринта цъфнали пред него.

Без да се помайват те нахълтали вътре и за да вземат страха на банкерите започнали хаотична и продължителна стрелба във въздуха.Ефекта разбира се бил поразителен и за отрицателно време един от служителите на банката напълнил двата им сака с около 300 000 долара.

Работата била свършена и всичко изглеждало безупречно,но точно тук имало една подробност,за която бандюгите не знаели.

И тя била,че когато влизали в банката,двамата маскирани случайно били забелязани от преминаващ полицейски патрул,който веднага подал сигнал за обира и когато Филипс и Матисерану излезли навън,за да си тръгват,там вече гъмжало от униформени с насочени към тях пистолети.

Оттук насетне нещата се развиват по начина,който описах в началото.

Престъпниците захвърлят саковете,зареждат оръжието и слагат началото на така наречената СЕВЕРНО ХОЛИВУДСКА ПРЕСТРЕЛКА.

Канонадата е умопомрачителна,защото освен тях,непрекъсната стрелба водели както редовите ченгета,така и екипите на SWAT,които дошли в последствие.

Благодарение на кевларената си екипировка и бронежилетките,Лари и Емил обаче били трудни за убиване и "малката война" пред банката продължила цели 44 минути.През това време от двете страни са изстреляни над четирдесет хиляди патрона,а двадесет и двама полицаи,както и неколцина случайни минувачи са ранени.

В крайна сметка полицията надделява,защото Лари се самоубива,а Емил е ранен тежко и издъхва обкръжен от служители на SWAT,който даже успяват да го снимат в предсмъртните му гърчове.

След този инцидент американците сериозно се стреснаха и най-сетне им стана ясно,че когато всеки идиот може да се въоръжи с автоматично оръжие и пет хиляди патрона,нещата не винаги са под контрол.

Случката пък остава паметна в историята на банковите обири,а не след дълго от Холивуд изскочи и филм за този обир,в който участват няколко известни актьора и честно казано съвсем не е лош за гледане.

Ето ви едно хубаво клипче с кадри от него,в което се набляга точно на престрелката и с което слагам край на днешната ми история..

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

В АРХИВИТЕ НА КИНОТО....

Точно в тях ще се разровя днес,защото реших да ви разкажа за един ням филм,който освен,че е бил уникален за времето си,полага основите на едно грешно схващане,в което много хора започват да вярват.

Премиерата на този филм е била на 8 февруари 1915 година,а името му е "Раждането на нацията".

Автор на проекта е добре познатия за онези години Дейвид Уорк Грифит,американски режисьор,сценарист,продуцент и актьор.

Освен,че е смятан за един от пионерите на киното това е режисьора,който самият Чарли Чаплин е нарекъл учителя на всички нас.

Филма си е жива класика и освен,че изненадва с новите си и непознати за киното технически средства става и първият дългометражен ням филм с умопомрачителното за онези години времетраене от 3 часа и петнадесет минути.

За да прецените разликата само ще вметна,че най-дългия до тогава филм е едва 40 минути.Бил е наистина интересен,защото публиката се редяла на колосални опашки,за да го гледа,а кино салоните направо се избивали кой да го излъчи първи.Въпреки стройния сюжет и новаторството,което лъхало от всякъде,лентата имала и не малко противници,защото засягала една изключително спорна тема-РАСИЗМА."Раждането на нацията" обяснявал на зрителите за създаването на машината за терор Ку Клукс Клан.

Не напразно и до ден днешен е смятан за един от първите филми,които насаждат омразата към хора с различен цвят на кожата.

В него се разказват историите на две семейства,едното от севера,а другото от юга,а основната тематика е как северняците са доста заблудени по отношение на негрите,докато южняците много добре си знаят за какво става въпрос.

Главния злодей във филма е негър,който се опитва да изнасили и убие една южняшка щерка,но замисълът му се проваля,защото се появяват хората на клана,които спасяват девойката и линчуват "черния садист".

После следват картини на веселие,в които южняците купонясват и аплодират мъжагите от Ку Клус Клан,а пък те успешно виждат сметката на още негри.Общо взето "Раждането на нацията" е бил толкова расистки,че направо не е за вярване.Ефекта от публичното му показване също бил невероятен.

На доста места,след като са били на прожекцията на филма,белите младежи се надъхвали и започвали директна разправа с всеки чернокож,който им се изпречел на пътя,а даже се стигало и до смъртни случаи.Това накарало разните съществуващи тогава организации за защита на човешките права,сериозно да му се опънат и още по-сериозно да настояват той да бъде забранен.Протестите им обаче ударили на камък,защото интереса към него бил толкова голям,че направо заслепявал всички критики."Раждането на нацията" изкривил историческата истина до неузнаваемост,но за сметка на това дал зелена светлина на една друга,много по-грозна истина,че щом продукта е качествен,моралът няма място в него.

Прекрасните му художествени качества,красивото му заснемане и увлекателния му сценарии успели да го спасят и даже му донесли колосалните печалби от десет милиона долара,но това съвсем не оправдава режисьора му,защото колкото и велик да изглежда в кино средите в реалния живот той винаги ще си остане мразен от хората,които е засегнал...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

В ИМЕТО НА МУЗИКАТА....

Днес ще ви разкажа за един мъж,който никога не е имал нищо общо с музиката,но който остава запомнен в музикалните среди,само заради факта,че е дал съгласието си за осъществяването на един замисъл.

На 9 февруари през 1973 година,този мъж напуска света на живите,а след смъртта му следва поредица от възпоменателни концерти и години наред се пишат песни,в които той е герой.

Списание "Ролинг Стоун" пък,отделя място на кориците си и публикува негов некролог,който за първи път от както то излиза е за човек,който не е музикант.Името на този мъж е Макс Язгър и тъй като съм сигурен,че доста от вас не го знаят,сега ще ви запозная с неговата история..

Човека е руски евреин,който след революцията в Русия,заедно със семейството си емигрира в щатите.Захваща се със земеделие и не след дълго се превръща в трудолюбив американски фермер с голям имот,много крави и добри позиции в политиката,който си живуркал спокойно в градчето Бетъл близо до Ню Йорк.Всичко си вървяло монотонно докато изведнъж съдбата не променила своя ход....
 

Един хубав ден при него дошли някакви организатори на музикални фестивали,които обяснили,че имат намерение да спретнат голяма музикална проява и го попитали дали има нещо против да им даде под наем една от ливадите си,за да може на нея да направят най-големия концерт на открито,на който се очаквало да дойдат около петдесет хиляди човека.Макс не си падал много по музиката,поне дотогава,но след кратко обмисляне на предложението заявил,че дава съгласието си,но само срещу наем от петдесет хиляди долара,защото след концерта от ливадата със сигурност нищо нямало да остане.

Тъй като преди него организаторите били обиколили още доста други места,на който все удряли на камък,въобще не се пазарили и сделката била сключена.Ето как господинът ви Язгър полетял на крилете на славата,защото станал човекът който дал ливадата си за провеждането на прословутия фестивал Удсток и без да иска се наместил в историята на хипи културата.

Не така обаче виждали нещата неговите съграждани.Те сериозно се опънали на това решение,защото градчето било с население от около четири хиляди човека,а сега в него щели да се изсипят петдесет хиляди пияни и надрусани хипита и то в двора на съседа им Макс.

Хорицата се амбицирали и съвсем не на шега обявили война на Язгър.Започнали да го заплашват по телефона,чупели прозорците на къщата му,притеснявали семейството му и бойкотирали млякото,което фермера произвеждал и продавал.Атаката била сериозна,но Язгър не давал никакъв отпор и през цялото време защитавал решението си.

Като видели,че няма да надделеят съгражданите му клекнали и даже повечето започнали да го подкрепят,защото все пак съседът им бил първият в света,който отстъпвал имота си за такова грандиозно събитие...

В крайна сметка фестивала се провел,а на третия ден преди той официално да бъде закрит,точно преди изпълнението на Джими Хендрикс,на Макс му оказали честта и го поканили на сцената да направи обръщение към екзалтираните хипари.

Излишно е да обяснявам,че човека веднага се превърнал в легендарна личност,но се съмнявам това да го е радвало,защото живота му рязко се променил.Имота му бил тотално съсипан,а за капак на всичко,съседите отново се активирали и му завели съдебни дела,че техните имоти също били съсипани.Процесите приключили бързичко и Язгър бил осъден да изплати на потърпевшите обезщетение в размер на петдесет хиляди долара,които пък били всичките пари от фестивала.

Гадостите не свършили до тук,защото само след няколко месеца фермера закъсал с финансите и се наложило да продаде фермата и кравите и заминал за Флорида,където смъртта скоропостижно го застигнала...

Макс Язгър обаче,успява да остави своята следа в историята и винаги ще бъде помнен,като един от мъчениците на хипи културата.

Човека,който допусна в дома му да се проведе събитието,което тотално промени музикалната култура....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (3)