ДЕНЯТ,В КОЙТО МУЗИКАТА УМРЯ....

В историята уважаеми този ден е записан с дата 3 февруари,а причината да получи това зловещо наименование ще можете да разберете,ако ме последвате в днешната ми историческа разходка.Обещавам,че ще бъда кратък,така че спокойно можете да отделите малко от времето си.

На 3 февруари през 1959 година на летището в градчето Клиър Лейк-Айова,трима млади мъже се качват в един едномоторен малък самолет.Целта им е поредният град,в който е насрочен следващият концерт от турнето им.Пилота е млад и може би не много опитен,времето е мрачно и мъгливо,но въпреки това самолетчето е готово за излитане и след секунди набира скорост и се издига в небесната шир.

Десетина минути след излитането му обаче,сигналът на връзката му с летището се изгубва и не след дълго става ясно,че пасажерите в него никога няма да стигнат до мястото,за което са се запътили.

Имената на тези мъже са Джей Пи Ричърдсън,известен като Биг Бопър,Бъди Холи и Ричи Валънс,а в музикалните среди те са известни като трима от най-великите рок изпълнители на 50-те години. 

Загубата им е голям шок за едно цяло поколение,защото музикантите са били на път да променят изцяло музикалната култура в Америка.

Може би заради това,след тяхната смърт се насажда и твърдението,че музиката никога няма да бъде същата,а З февруари остава известен в историческите хроники като денят,в който музиката умря.

Ето повече подробности за този трагичен инцидент.

През мразовитата зима на 1959 година трите изгряващи звезди участвали в една музикална проява, която се наричала "Зимно Денс Парти".

Заедно с тях били и музикантите от групата на Бъди Холи "The Crickets" и за срок от три седмици те е трябвало да обиколят 24 града и да вземат участие в планираните там концерти.

Пътуванията ставали с автобус,може би защото през онези времена така се е правело,или пък защото е бил по-евтин и по-сигурен.

От това става ясно,че начинанието е било изключително изморително,а и зимата през тази година бил много по-люта от всички предишни.

На фона на тежките условията в турнето изведнъж се появило и една допълнително междинно участие в град Клиър Лейк с дата 2 февруари. 

Това съвсем нарушило уж балансираната програма,но нямало кака да се откаже и музикантите поели и този ангажимент.

След края на този концерт Бъди Холи предложил заедно с групата си да вземат един чартърен полет,с който да отидат до следващия град и докато чакат останалите да пристигнат,те да се изперат и изкъпят.Речено-сторено.

Автобуса ги закарал до летището на Клиър Лейк,те наели въпросното малко самолетче,с което започнах историята си и докато изчаквали пилота да провери машината и да се подготви,съдбата се събудила и зловещият пъзел започнал да се подрежда.Тъй като Биг Бопър бил на ръба да бъде повален от грип,за да не се доразболее в автобуса басиста на Холи му отстъпил мястото си...

Ричи Валънс пък изведнъж се сетил,че никога до тогава не бил летял със самолет и го ударил на молба да вземат и него.

Тъй като мястото било определено за другия член на групата Холи предложил да се хвърля чоп,след който Ричи взел,че спечелил.

Ето как съдбата успяла да събере Бъди Холи,Ричи Валънс и Биг Бопър,раздала им еднопосочни билети за последния полет в живота им и те завинаги отлетели към историята,а оттук насетне 3 февруари бива наречен Денят,в който музиката умря.Но тя не умира уважаеми. 

И не само,че не умира,а се преражда и започва съвсем нов живот.

Загубата на музикантите амбицира много техни млади колеги и те сериозно се захващат за работа.

Звездите на някой си Боб Дилън,някой си Миг Джагър,някой си Джон Ленън и някай си Пол Макартни,както и на много други като тях,започват да изгряват с ослепителна светлина и завинаги остават по върхове на музикалния небосклон.

Иначе казано,смъртта на тримата повежда рок енд рола в съвсем нова посока и той започва да се превръща в легенда.

Невъзможно е да знаем какво щяха да направят тримата рокаджии,ако не бяха се качили на онзи самолет,но със сигурност ще знаем,че гениалния експериментатор Бъди Холи,първата голяма латино звезда Ричи Валънс и човека,който се е славел като майстор на ремиксите Джей Пи Ричърдсън никога няма да бъдат забравени.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

В ПИПАЛАТА НА РЕВНОСТТА...

Днес отново ще ви разходя някъде в миналото,а годината до която ще отскочим е 1837.В ранният следобед на 10 февруари в жилището си в Санкт Петербург,от огнестрелна рана в стомаха умира един от най-великите руски поети.Два дни преди тази дата за живота му са се борели личният лекар на император Николай първи и още куп светила на медицината,за който се твърдяло,че били най-добрите за времето си.

Въпреки положените усилия,те не успяват да го спасят и душата му отлита към небитието.Името на този поет е Александър Сергеевич Пушкин,а официалното заключение,което се посочва като причина за смъртта му е загуба на кръв и бързо разпространила се гангрена.

За голяма част от обществото в Русия обаче,основната причина е съвсем друга.Тя се нарича Наталия Николаевна и е законната съпруга на Пушкин.

Я да видим сега,виновна ли е женицата за това,в което я обвиняват или не е виновна.И тази история си я бива,така че започвайте с четенето...
 

През 1837 година Пушкин вече е покорил върховете на славата,доказал е своята знаменитост и величие и се е освободил от опеката на държавата.Отдавна е спрял да посещава и снобарските светски прояви,а отгоре на всичко от шест години вече бил женен и то за една от най-яките мадами в почти цял Петербург.

Дамата била едва на 18,когато склонила да пристане на Саша и освен факта,че била доста свежа плът,казват,че красотата много й отивала.

Крехката й възраст не притеснила поета и за шестте години съвместен живот,той успял да й направи цели четири деца,които тя без проблемно родила,от което пък веднага следва,че Наталия почти непрекъснато си е била бременна.
Не знам дали сте запознати,но както почти всеки от великите люде,Пушкин също е бил с прекалено чепат характер.

Сприхав,докачлив,депресивен и не на последно място,имайки предвид младата му съпруга,болезнено ревнив.Ако някога попаднете на някаква информация за него,може би ще установите,че в житейския му път има към двадесет покани за дуел,петнадесет от които са предизвикани лично от него,а в четири от тях се е стигало и до ефективна стрелба.
 

Иначе казано,Пушкин е бил прекалено честолюбив човек и не е търпял обиди,а когато към това прибавим и болезнената ревност,събудила се в него след брака му с младата Наталия,сами разбирате защо великия поет е бил познат като сприхав и докачлив.

Честно казано въобще не ми се ще да съм на мястото на девойчето,защото съм сигурен,че хич не му е било лесно да съжителства с подобен темерут,но в крайна сметка тя самичка си го е набила.
Може би имайки предвид точно тези подробности в началото на 30-те години,между двамата съпрузи трайно се намества един друг мъж на име Жорж Дантес.

Пича бил Френски благородник на руска служба,който освен,че е набор на Наталия,бил запомнящ се симпатяга с русолява коса и лъчезарно излъчване.Младежа имал славата на голям женкар и съвсем скоро в полезрението му попаднала и Наталия Николаевна.

Слуховете твърдят,че той страхотно хлътнал по нея и дошъл момента,в който започнал да я ухажва и да и праща прочувствени писма.

Реакцията на злите езици разбира се не закъсняла и след като тръгнали дежурните клюки,Пушкин не издържал и предизвикал Дантес на дуел.
Той обаче бил отменен,защото французина изведнъж заявил,че имал сериозни намерения да се жени за сестрата на Наталия.

Враждата между двамата мъже обаче останала да съществува и след появата на поредното писмо от Дантес към Наташка,което било пълно с арогантни нападки,нещата излезли извън контрол.

Пушкин също взел перото и драснал едно писъмце,което обаче адресирал до бащата на Дантес.

В него той обяснявал,че е сериозно притеснен от напъните на младия мъж да се добере до съпругата му,защото според него Дантес бил болен от сифилис.Родителското тяло естествено веднага уведомило синчето си и дуелът станал абсолютно неизбежен.

Двамата си уговорили среща в района на местността "Черната Рекичка" и се споразумели да се стрелят от десет крачки разстояние.
Били произведени само два изстрела,по един от всяка страна,след които се разбрало,че Пушкин уцелил Дантес в ръката,а французина улучил поета в стомаха.

Писателят ритнал камбаната,императора на Русия изгонил Дантес от страната,а Наталия Николаевна била дамгосана като жена,която предпочитала материалното,вместо духовното.Ето това уважаеми в общи линии е официалната история за кончината на великия руски поет.

Дали обаче тя е вярна?..
 

За да можете да прецените,ето ви и една друга версия,която от няколко години насам,все повече започва да се подкрепя от съвременните историци.Тя се съсредоточава около последното писмо на Дантес до Наталия.Както споменах по-горе,текста на това писмо бил написан в груб,агресивен и изпълнен с директни нападки тон.

И точно заради този тон се започва със съмненията,защото любовчията Жорж е бил изключително опитен ухажор и винаги е пишел писмата си с финес и блага дума.

По този начин са написани всичките му предишни писма,които той е изпращал до съпругата на поета.

В последното обаче,тонът рязко се променя и намеците за любвеобилност се превръщат в заядливи подмятания.

Ето защо,започва да се подкрепя тезата,че е напълно възможно,това последно писмо да е написано от някой друг.

Предполага се също така,че този някой много добре е познавал характера на Пушкин и е бил сигурен,че той ще предизвика дуел.

От своя страна Дантес също държал на честта и тъй като тя не му давала право да го отхвърли,всичко се подредило както може би е било замислено.Интересното тук е,че в цялата тази интригантска какафония,Наталия Николаевна никой не я бръснел за слива.

Имайки предвид младостта и чара на Жорж,тя може и да е била влюбена в него,но е безспорен факт,че никога не го е показвала.
Винаги се е държала като вярна съпруга,която отгоре на всичко постоянно си е била с надут корем.

От всички тези аргументи,единственият смислен извод,за който се сещам е,че великият поет Александър Сергеевич Пушкин,чисто и просто е попаднал в капана на собствената си болезнена ревност,за окончателното щракване на който са помогнали хорските клюки и лъжи.
 

Ето защо уважаеми,покажете среден пръст на ревността,вярвайте на човека до вас и пратете на майната им всички,които злословят по ваш адрес....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

АЛКОХОЛИЗМЪТ МОЖЕЛ И ДА ПОМАГА....

Годината е далечната 1862,а датата която остава паметна в историята е 15 февруари.Десетина хиляди войника от армията на севера,предвождани от брадатият полковник на снимката, успяват да превземат брутално укрепеният Форт Донелсън.Успехът,който постигат е изключително ключов за развитието на американската гражданска война между севера и юга,защото въпросният форт е основното водохранилище на армията на южняците.

След тази знаменита победа президента Линкълн произвежда полковника в чин генерал и го прави главнокомандващ на цялата северна армия.

Седем години по-късно,през 1869 година,същият този генерал ще бъде избран за президент на щатите и ще стане първият общо избран президент след края на гражданската война.Въпреки,че постига изключителни успехи като генерал той се счита за един от най–малко успелите президенти на САЩ,тъй като стои начело на администрация,която е пропита със скандали и корупция.Това разбира се не е попречило към днешна дата,физиономията му да продължава да украсява петдесет доларовата банкнота от валутата на щатите.

Името на този мъж е Юлисис Грант,а причината да ви разказвам всичко това не е превземането на стратегически важният форт,а това,че около личността му има нещо много интересно.Ето за какво става въпрос... 

Юлисис Грант е бил професионален американски военнослужещ,който изключително много се прочул със смелостта си още по времето на мексиканската война.

През цялото време докато тя се водела,той яздел с пура в уста,впускал във всяка атака начело на редиците,които предвождал,а около него свистели куршумите на враговете.

Това разбира се съвсем не го притеснявало,защото във всяка нова атака Грант винаги бил порядъчно пиян.

Точно така,правилно прочетохте...ПОРЯДЪЧНО ПИЯН.

Безспорен факт е,че Юлисис е бил заклет алкохолик и колкото да звучи странно,точно на АЛКОХОЛИЗМА той дължи целия си възход.Не знам откога точно човека е започнал да посяга сериозно към чашката,но знам,че в началото на гражданската война пиянството му вече започнало да става очевадно.Иначе казано Грант навлязъл в състоянието,заради което започвал да се налива с уиски още щом отворел очи.

Хората,от които зависела военната му кариера знаели за порока на полковника,но се правели,че не го виждат,защото той почти винаги печелел битките,в които участвал и никъде не допускал грешки,заради които да бъде притискан.

Всъщност,причината да се правят на слепи били двете негови фобии,за които те знаели и на които приписвали вината за пиянството му.

Те наистина били странни и не само,че го излагали пред подчинените му,а били в пълен разрез с разбиранията за това да си военен.

Първата била паническата му погнуса от кръв.

Винаги когато видел кръв на Грант му призлявало, започвал да драйфа и ставал абсолютно неадекватен.Втората му фобия е свързана с неговата хигиена. Пълководеца бил изключително срамежлив човек и ужасно много се притеснявал да се съблича пред чужди хора.

И тъй като къпането на бойното поле ставало когато някой ти полива докато ти се търкаш,той предпочитал да не се къпе и разнасял навсякъде зловонната си миризма.

Сами разбирате сега,защо човека се е обърнал за помощ към алкохола.

И като се има предвид,че постоянно си е бил пиян,хич не му дремело за мизерията и за кървищата около него.

Втурвал се начело на битките, атакувал укрепления и окопи и общо взето плашел враговете със странния си вид.Ето защо,въобще не трябва да ви учудва факта,че Грант е постигнал повече успехи отколкото поражения. Колкото и да звучи парадоксално,излиза че алкохолизма на Грант бил най-ценното му качество и един от съществените фактори севера да спечели войната.

Когато по-късно станал президент в продължение на цели два мандатата той продължил да си кърка и общо взето перманентно си бил пиян.

Белият дом естествено виждал всичко това,но степента му на алкохолизъм вече била такава,че това си било нормалното му състояние.

Благодарение на това състояние обаче,освен първият общо избран президент след края на войната, Юлисис Грант станал и единствения президент на щатите,който бил заклет алкохолик.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ЛЪЖАТА ЗА ПРОКЛЯТИЕТО НА ТУТАНКАМОН...

Здравейте уважаеми.Днес ще ви разкажа за поредната измислица,която трайно се е наместила в световните исторически хроники и въпреки,че няма и грам истина в нея,продължава да й се вярва и до ден днешен.Историята си я бива,така че настанявайте се удобно и четете...

На 16 февруари през 1923 година в пустинните полета на Египет един мъж,който в продължение на години е търсел една паметна историческа находка,успява да отвори запечатаната врата,зад която тя е скрита.

Името на този мъж е Хауърд Картър,а находката,която е била толкова важна за него е гробницата на митичния фараон Тутанкамон.

Усилията най-сетне са оправдани,а Картър става първият съвременен човек,който вижда мумията на египетският вожд.

Освен нея обаче,той вижда и нещо друго.

На една от стените на гробницата имало надпис,който гласял следното...

"Този,който престъпи входа на тази гробница,съвсем скоро ще бъде отнесен на крилете на смъртта"...

След като се прибрал в дома си археологът разбрал,че една кралска кобра,символът на фараоните,се е промъкнала в клетката с канарчетата му и ги изяла....О,ужас! Проклятието започнало да действа!...
В общи линии това е историята около откриването на мумията на фараона,а надписът,за който стана дума е прословутото проклятие на Тутанкамон,за което толкова много се изговори и изписа.

В цялата тази работа обаче,има една много съществена подробност.
И тя е,че на нито една от стените на гробницата никога не е писало нищо.

Злокобното проклятие,което имало за цел да сее смърт е най-обикновена журналистическа измислица с чиято поява смятам да ви запозная....
 

Както може би сте чували или пък чели,търсенето на гробницата на Тутанкамон била много актуална тема през 20-те години.

Мистър Картър отдавна ровичкал из пясъците на Египет,но никога не намирал това,което търсел.

През цялото време докато археологът кръстосвал пустинята,световната преса не спирала да следи отблизо всички негови действия.

Когато най-сетне вратата на гробницата била открита и се разбрало,че това е търсения вход журналистите настръхнали и трескаво започнали да се подготвят за отразяване на историческото събитие.Да,ама не.

След отварянето на заветната варата за най-голямо тяхно учудване те не били допуснати да снимат,а си останали по хотелите в Кайро и оттам съчинявали своите истории.

В една от тези стаи се намирал и един журналист,който работел за второстепенен английски вестник.

Седял си пича в хотела и тъкмо довършвал новата си публикация за откриването на гробницата,когато изведнъж го осенила идеята,че ще бъде доста по-интересно,ако вплете в нея нещо загадъчно и мистично.

Точно така и направил.

Съчинил въпросното проклятие,написал в историята си,че то било видяно на една от стените на гробницата и стой,та гледай.

Небивалицата много скоро се превърнала в супер новина и още по-скоро била разпространена от останалите журналисти направо на световно ниво.

Откривателя Хауърд също разбрал за писаниците в пресата,но предвид суматохата около себе си нямал време да опровергава подобни глупости и лека-полека лъжата се превърнала в истина.

За капак на всичко два месеца след отварянето на гробницата лорд Карнарвон,основния спонсор на експедициите на Картър,умрял от кръвно отравяне причинено от ухапване на комар.

Смъртта му веднага била свързана с проклятието изписано на стената и нещата тотално излезли извън контрол.

Може да ви се стори странно,но участие в разпространението на измислици взел дори прочутия Артър Конан Дойл.

Той твърдял,че в гробницата имало специални отровни смеси,които били оставени там от жреците на фараона и имали за цел да убият всеки натрапник !? Общо взето всеки разтягал локуми и украсявал историята по начин,какъвто му харесвал.

И така,предавана от уста на уста,хората свикнали с нея и наистина повярвали,че има проклятие,което даже и работи.Погледнато реално обаче от всичките 58 човека,които са влизали в гробницата,смъртта е застигнала само осем от тях и то в продължение на 12 години.

Всички останали си изживели животеца чак до дълбоки старини,което пък води до извода,че проклятието работи на избирателен принцип.

Може би защото така е решил фараона,или пък защото всичко е плод на журналистическата измислица....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

ПАТЕНТОВАЙ И ВЛАДЕЙ...

Може би точно това е била целта на господин Чарлз Дароу,който на 7 февруари през 1935 година се изтипосал в едно патентно бюро в Америка и патентовал на свое име една много интересна игра.До края на същата тази година играта успява да стане най-продаваната на десетилетието,най-продаваната в Америка и най-продаваната в целия свят.

Името й е МОНОПОЛИ,а благодарение на нея Чарлз става първият милионер придобил парите си от настолна игра.На пръв поглед нищо странно.

Всичко изглежда така,както трябва да бъде.Погледнато от друга гледна точка обаче,съвсем не е така,както изглежда.

Работата е там,че мистър Дароу въобще няма пръст в измислянето на играта.

Виновник тя да се появи във видът,в който я познаваме е съвсем друг човек,а Чарлз само я патентова и на практика обира овациите,барабар с печалбата.Ето как са се развили събитията...
 

Някъде към края на 20-те години Чарлз Дароу имал просперираща компания,която доста добре се намествала на пазара и му носела бая стабилни доходи за онези времена.

За зла участ обаче,Америка взела,че изпаднала в прословутата голяма депресия и бизнесът тръгнал към дъното.Компанията,която Дароу притежавал също била засегната от кризата и не след дълго той се принудил да обяви окончателният й фалит.

За да може да оцелее започнал да се занимава с каквото му попадне,но това не му помогнало да си стъпи на краката и в един момент Чарлз окончателно се озовал на улицата.

И тъкмо когато всичко изглеждало наистина депресиращо,късметът на екс бизнесмена взел,че се събудил.
Един хубав ден в началото на 30-те години,мистър Дароу бил поканен да погостува в дома на негов стар семеен приятел,който се казвал Чарлз Тод.
В процеса на визитата,въпросният господин Тод показал на адаша си една интересна игра,която сам бил разработил и усъвършенствал.

И не само му я показал,а даже го научил как да я играе.Тук е момента да вметна,че Тод само я разработва и променя.

Оригиналния вариант на играта бил измислен още през 1904 от някоя си Елизабет Маги."Играта на Хазяйна" се казвало изобретението на Маги и било забавление за възрастни,което имало за цел да покаже влиянието на монопола върху пазара.

Играта на Маги също била много популярна за времето си и даже се изучавала в определени финансови факултети.При нея нямало възможност да се купуват улици,хотели,банки и бензиностанции,както при Монополито,а се играело с различни компании и имоти,които се давали под наем,имало търгове и още куп подобни финансови операции.

Чарлз Тод много харесвал тази игра,но тъй като бил член на сектата на квакерите,които пък били върли противници на търговете,не можел да я играе в този й вариант и взел,че я променил...
 

Промяната се състояла в премахване на търговете,поставяне на цени на имотите,които се разигравали и отпадане на наддаването както при оригиналната игра,измислена от Елизабет.
Точно този променен вариант Чарлз Тод показал на приятеля си Чарлз Дароу,който пет години по-късно цъфнал в патентното бюро и най-безскруполно патентовал играта,на която бил измислил името МОНОПОЛИ,а патента му напълно заимствал измислената от Чарлз Тод игра...

Въпреки,че изглеждала интересна и запленяваща в началото нямало кой знае какъв интерес към нея.Никоя компания за игри не проявила очаквания интерес,защото варианта,който Дароу предложил изглеждал много сложен и доста объркващ.
Само след няколко месеца обаче,хората започнали да се интересуват от нея и играта започнала да набира популярност.

В крайна сметка дошъл момента,в който правата й били многократно откупувани от различни фирми,което пък много бързо направило Чарлз Дароу милионер,а Монополито станало една от най-известните игри на света.Що се отнася до Чарлз Тод,предполага се,че той си останал с пръст в уста.Човека,който имал най-голяма заслуга за всичко не спечелил нищо от цялата тази работа....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

НЕВЕРОЯТНО,НО ФАКТ..

Това е заглавието,което според мен е абсолютно подходящо за днешната история,защото тя наистина си звучи доста невероятно.

Случката си я бива,така че настанете се удобно,отпуснете се и четете... 

На 24 януари през 1972 година,докато пресичали девствената джунгла в Гуам отивайки да проверят рибарските си мрежи,които били заложени в местната река,двамата селяни Хесус Гуеняс и Мануел Де Гарсия се натъкват на една странна находка.
Пред изумените погледи на рибарите се изтъпанчва приличащ на първобитен дивак човек,който след кратка схватка двамата успяват да заловят и да отведат в местния полицейски участък.
Странният индивид,който бил напълно контактен заявил,че се казва Шоичи Йокой,представил се като редник от японската армия и обяснил,че от 1944 година се подвизава в джунглата на Гуамо.
Иначе казано в продължение на 28 години японеца успешно се укривал в собственоръчно направена землянка и нямал никаква представа,че войната отдавна вече е свършила.
Историята на редника започнала в края на 44-та.Тогава японската армия успяла успешно да превземе почти всичките тихоокеански острови в това число и Гуамо.
В редиците на окупаторите се намирал и нашият герой Шоичи.
Не щеш ли обаче войната в тези райони взела,че се закучила и тъй като японците на практика нямало накъде да се изтеглят,повечето от тях вместо да се предадат се биели самоотвержено докато не загинали.

На Шоичи не му се наложило да води чак такива битки на честта,защото в суматохата на боевете изостанал от частта към която се числял,загубил се и се наложило да се покрие в местната джунгла.

Нямал никакъв интерес да се предава,защото прекрасно осъзнавал факта, имайки предвид безчинствата,който вършели японците,че ако бъде заловен от местните веднага ще бъде убит.

Не бил привърженик и на ритуалните японски самоубийства,до които почти всеки японски войн в беда би прибягнал и предпочел да се скрие,за да оцелее.За целта навлязъл навътре в джунглата,избрал си едно безлюдно място и си направил землянка,в която смятал да поживее известно време търсейки начин да се измъкне.С течение на времето се сдобил и с разни примитивни оръжия,с които успешно ловувал дивеч,а когато не наблягал на месото се хранел с плодове и корени.
И колкото и да звучи парадоксално изкарал по този начин умопомрачителните 28 години,докато на 24 януари през 1972 година двамата гуамски селяни,съвсем случайно го открили.И въпреки,че по време на войната японците били избили доста от роднините на хората от Гуамо те не се отдали на мъст,а след като го разпитали,най-човешки предали изтерзания боец на японските власти.

И така след почти три десетилетия в изгнание Шоичи най-сетне се завърнал в страната на изгряващото слънце.Там естествено почти никой не искал да повярва,че боецът е издържал толкова време в нелегалност и то насред джунглата,но в последствие,когато самоличността му била установена и всичко съвпаднало,войника станал супер известен.
Медиите го обсипвали с внимание,канели го по разни предавания и го интервюирали го,а интериорът на землянката му бил изложен в местния музей в Гуамо.След половин година шумотевица около отшелническият му живот обаче,хората започнали все по-малко да се интересуват от Шоичи и лека-полека от известна личност той се превърнал в обикновен японски пенсионер.
Изживял си спокойно старините и когато чукнал 82 години,починал от инфаркт,а по ирония на съдбата бил погребан в родното си място точно под надгробната плоча,която майка му сложила на гроба му още през 1945 година.

И ако все още смятате,че да се криеш в продължение на 28 години и то в някаква си джунгла е невъзможно и нереално само ще вметна,че Шоичи е едва на второ място сред японските войници,които подобно на него се укривали по разни гори и шубраци след края на втората световна война.

Безспорен фаворит в тази странна класация си остава един друг японец на име Хироо Онода,който се крил във филипинските джунгли в продължение на 30 години.

И не стига това,а продължавал да води битки и да се изживява като японски офицер,какъвто всъщност е бил,отказвайки да повярва,че войната е свършила.За този пич обаче,ще ви разказвам някой друг път...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

СТРАННИТЕ СЪВПАДЕНИЯ С КРАЯТ НА ЕДНА ЛЕГЕНДА..

Здравейте уважаеми.Днешната историята,с която отново ще се влея в блогпространството е свързана с един трагичен инцидент,който никога няма да бъде забравен и в който,само за някакви си секунди,намериха смъртта си седем нищо неподозиращи човека.Ето за какво става въпрос...

На 28 януари през 1986 година в космическия център на Флорида беше предвиден старта на една космическа мисия,която имаше за цел да разкрие пред човечеството още от тайните на необятното космическо пространство.

Екипажът,който трябваше да участва се състоеше от седем човека,а въпросната мисия беше десетата поред на една три годишна совалка.

Точно с тази совалка в космоса излетяха първият канадец и първият холандец.С нея бе направена първата космическа разходка по време на полет,бе регистрирано първото нощно излитане и не на последно място с нея стана извеждането в орбита на най-големия сателит.

Все значими неща,които няма как да не се помнят.

Въпреки значимостта им обаче,те останаха на заден план,защото бяха изместени от нещо съвсем друго...

Това е совалката,която се разпадна пред погледа на света седемдесет и три секунди след излитането си,и която завинаги отнесе със себе си всичките седем човека на борда й.

Ако още не сте се светнали,става дума за Чалънджър.
 

Безспорен факт е,че провалът на последната,единадесетата,мисия на Чалънджър винаги ще се помни като една от най-големите трагедии,която отгоре на всичко се предаваше на живо по телевизията.

Точно това директното излъчване още повече допринесе в съзнанието на хората завинаги да се запечати зловещият кадър,в който совалката се разпадаше обвита от облаци дим.

Може би прави впечатление,че никъде не споменавам взривяване,а разпадане.Това е така,защото според мнението на специалистите и погледнато технически,Чалънджър не се взривява.

Тя се разпада в истинският смисъл на думата,а облаците от дим,които се виждат от земята са газове,които се изпаряват по време на разпадането.

Сега обаче не му е времето да се впускам в подробности около този проблем и затова ще ви разкажа за едно интересно и много странно съвпадение свързано с Чалънджър,което не е чак толкова известно и което спокойно може да се нарече "предсказание на катастрофата".

Негов автор е един канадски художник на име Джон Бърн,а основите на това предсказание са положени в края на далечната 1985 година.

Някъде по това време господин Бърн започнал работа по създаването на комикс,в който трябвало да се разказва за новите приключения на Супермен.

Комикси за този герой е имало и преди той да се захване да ги прави,но тъй като били позабравени от издателството,което се занимавало с този персонаж,изведнъж решили да ги възродят.

Джон,който бил и сценарист,запретнал ръкави и не след дълго създал чисто нова история,която озаглавил "Супермен помага на НАСА".

В нея ставало дума точно за същата тази совалка Чалънджър и по аналогичен начин се описвало,че на борда възниква проблем,който проблем създал реална опасност от взрив и типично в стила на Супермен,той трябвало да се оправи със ситуацията.

Отгоре на всичко в совалката се намирала и приятелката му Лоис Лейн,така че нямало как рисуваният мъжага да не се задейства.

Както може би се досещате от историите за супер героя,приятелката му е журналистка,което пък означава,че не е професионален космонавт,но въпреки това се е намирала на борда на совалката от комикса.

Все познати неща,нали ? Съвпадение до съвпадение.Само се замислете... 

Името на нарисуваната совалка е Чалънджър.

И на борда на истинската Чалънджър,подобно на тази от книжката,за първи път има член на екипажа,който също не е професионелен космонавт и който също е жена.Това е учителката Криста Макоулиф.

Другото странно съвпадение е,че в комикса на Бърн има една рисунка,на която е нарисувана совалката обвита в пушек,което поразително наподобява истинския разпад на Чалънджър.

Излиза,че съвсем случайно автора е нарисувал точно това,което по-късно наистина се случва.

Само си представете как се е почувствал горкият Джон през 86-та,след като е разбрал за истинската трагедия.

Може би заради това,или пък точно заради това,след инцидента комикса веднага е прерисуван,но оригиналните картинки все още се пазят в архивите на НАСА и продължават да се смятат за един от най-странните случаи на съвпадения...
28 януари 1986 година.Датата и годината,които никога няма да бъдат забравени..

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (3)