ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДНА НАДЕЖДА...

Земетресението,което разтърси Япония на 11 март 2011 година последвано от опустошително цунами,което пък разруши крайбрежните градове с тонове вода и причини смъртта на хиляди хора,освен че за пореден път показа на човечеството,че рисковете,които идват с овладяване на атомната енергия съвсем не са за подценяване събуди и позаспалите спомени на доста хора за най-лошото подобно бедствие,познато на света като трагедията Чернобил.

На 26 април беше отбелязана поредната годишнина от този зловещ кошмар,което събуди и моите спомени и реших да ви разкажа за едно странно откритие направено във вече неработещата електроцентрала,което на фона на цялата тъмна картина около инцидента в Чернобил даде лъч на надежда за цялото население на земята.

Историята си я бива и си струва да бъде прочетена...

Построен в края на 1970 година на около 65 мили северно от Киев в 

Украйна заводът в Чернобил веднага се превръща в една от най-големите и в последствие една от най-старите ядрени централи в света.

Руснаците го кръщават "Аец Ленин" и за всички тях той е бил връх в сигурността и прецизността.

Това разбира се не попречило след един нескопосан експеримент, направен на 26 април през 1986 година,да се създаде внезапно покачване на енергия,която се оказало,че няма как да се контролира и мигновено предизвикала поредица от взривове,които пък разрушили реактора.

Смъртоносният облак от радиоактивни материали,който се издигнал над близкия град Припят съвсем скоро и много бързо бил разнесен от вятъра почти над цяла Европа,а експлозията и последвалото радиационно заразяване превърнаха района в призрачен.

Жертвите на лъчението наброиха стотици хиляди,а светът не спря да се чуди,дали да се страхува от атомната енергия или пък не.

Паралелно със всичко това на бял свят се появява и още нещо много интересно,което сериозно разтърсва науката и хвърля в размисъл доста учени по света.

Един робот,който бил вкаран в разрушения четвърти реактор на "Аец Ленин",за да изследва нивата на радиация и състоянието на почвата,съвсем случайно открива два вида гъби,които след обстоен анализ се оказало,че са богати на меламин и съвсем безпроблемно могат да живеят в условия на радиация,която е 500 пъти над нормалните нива.

Нещо повече...

Учените успяват да докажат,че въпросните гъби не само виреят в тези кошмарни условия,а даже абсорбират радиацията и се хранят с нея.

Тоест,по същия начин,по който обикновените растения превръщат слънчевата светлина в енергия и живеят от нея,меламина в гъбите от реактора превръща радиацията в енергия и те успяват да оцеляват.

И понеже меламина е пигмента отговорен за цвета на човешката кожа,а въпросните гъбите са претъпкани с него,към днешна дата те са известни,като черни гъби.

Всъщност,от няколко години насам учените установиха,че около Чернобил започва да се развива чисто нова еко система и има странна популация на нови животински видове,които са носители на радиация,която пък не е смъртоносна за тях,но черните гъби са нещо много по-различно от всичко останало.

Те не само показват,че природата има уникална способност да се самоизчиства от човешките грешки,а биха могли и да бъдат в помощ на човека,особено когато той е изложен на радиация.

Консумацията им или синтеза на вещества извлечени от тях със сигурност би дало шанс на човечеството успешно да се справи с радиацията.

Иначе казано,Чернобил се оказва не само мястото на най-голямата ядрена трагедия,а и мястото,което може да помогне на хората.

Атомната централа уби стотици хиляди души,но черната гъба,която развъди може би ще успее да спаси много повече....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (10)

СМЪРТТА НА ЕДИН ГАНГСТЕР

На 22 юли вечерта един мъж в компанията на две дами посещава кино "Биограф" в северната част на Чикаго.При излизането от салона след прожекцията,човекът забелязва агенти на ФБР и прави опит да извади оръжието си.Трима от агентите стрелят общо пет пъти и го улучват отзад.Един от куршумите излиза през лицето му, точно под дясното око. Въпреки пристигналата линейка,мъжът бързо умира от раните си.

Ето така си отива един от най-страшните и кръвожадни престъпници в Америка-Джон Дилинджър.Или пък може би не е така?...
 

Джон Дилинджър имал шанса да се роди в златно време,за да развие таланта си.Ако се беше родил в България можеше да стане застраховател,бизнесмен или пък шеф на футболен клуб например.

Джон обаче се пръкнал в Индианаполис през 1903 година и когато влязъл в зрялата си възраст взел,че хванал сухия режим в щатите.За разлика от  други на Дилинджър съвсем не му било до бизнес.

Той нямал време да върти търговия,а директно сe съсредоточил в обири на банки.Тъй като не вървяло да ги тараши сам сформирал си една бандичка,която минавала за най-бруталната и безкомпромисната по онова време.
Както може би вече сте се досетили властта в Америка му вдигнала мерника и го обявила,за враг номер едно на страната.Цел номер едно за полицията била залавянето на враг номер едно.Да обаче и Дилинджър я знаел тази цел и някъде в началато на 30-те взел,че се покрил.

Докато се укривал си направил пластична операция и си изтрил пръстовите отпечатаци с помощта на болезнена,но ефективна процедура...с киселина.Крайния резултат бил мъж,който нямал отпечатъци и бегло приличал на Дилинджър.Той ли е сега или не е той ?
 

Полицията също се заела да търси отговор на този въпрос и тъкмо когато нещата се закатанчили на хоризонта се появила една емигрантка.На 21 юли Ана Кумпанаш, мадам от румънски произход, заплашена от депортация от имиграционните власти, се обръща към ФБР.Тя заявила, че знае къде се укрива Дилинджър и иска съдействие от властите в замяна на разрешение за постоянен престой в САЩ. След съгласието на ФБР, Ана разкрива, че Дилинджър излиза с нейна колежка проститутка на име Поли Хамилтън и на следващата вечер тя заедно с двойката ще ходят на кино.

Задействана е светкавична операция,а Ана се съгласява да носи яркочервена рокля, за да улесни идентифицирането на гангстера.

Оттук нататък събитията се развили както ги описах в началото на поста.След като всичко приключило се появили съмнения дали убитият наистина бил този,който трябва.

Очите не били същите,а по тялото имало белези,които не били известни на полицията.В крайна сметка се появила сестрата на Джон,която уж го разпознала и историята с Дилинджър най-после приключила.

Въпреки любезното съдействие на сестричката обаче и до ден-днешен все още не е напълно ясно дали убитият мъж пред киното в Чикаго е точно Джон Дилинджър.Единственото което е ясно е,че историята е от 22 юли.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ЛЕДЕНАТА ПРЕГРЪДКА НА СЛАВАТА....

Днес ще става дума за открития.За велики открития.Толкова велики,че без тях историята никога нямаше да бъде такава,каквато я познаваме днес.

На 6 април през 1909 година,американският изследовател Робърт Пири заедно с помощника си Матю Хенсън и четирима ескимоси,достигат до една непозната до този момент земя,която според тях е трябвало да бъде Северния полюс.Въпреки,че постижението си е велико откъдето и да го погледнеш,само две години след като е станало факт на бял свят се появяват сериозни противоречия,според които експедицията на  Пири е покорила не това,което е трябвало.Ето малко повече подробности.

Тъй като съм почти съм сигурен,че за този персонаж някак си не се сещате,ще започна с неговото представяне.Робърт Пири уважаеми,е военноморски офицер,американец по народност,който преди да тръгне да преследва младежката си мечта е бил най-обикновен строителен инженер.

Проектирал си разни сгради човека,изчислявал,чертаел,пак изчислявал,докато в един хубав ден изведнъж не се сетил,че през целия си съзнателен живот е имал една голяма мечта,която била да покори необятния Северен полюс.

И понеже мечтите винаги са на преден план в началото на 1883-та Пири зарязва инженерската кариера и се отдава на пътешествия,които да го подготвят за заветната цел.

Първото си пътуване направил през 1886 година до вътрешността на Гренландия,а след него последвали пет годишни странствания,през които изследователя кръстосвал  надлъж и шир.Някъде през 1891-а към него се присъединява  афро-американеца Матю Хенсън и след още няколко години в странство двамата решават,че е дошло времето за голямата атака на полюса.

На 5 септември 1908 година,Робърт и Матю достигат с кораб до североизточното крайбрежие на остров Елсмиър,днес нос Шеридан,където остават цяла година,като през това време правят последни приготовления за похода през ледовете.

През февруари 1909 година пренасят оборудване и провизии до нос Колумбия и на 1 март,заедно с отряд от няколко чернокожи,седем бели,много ескимоси,19 шейни и 133 кучета,слагат началото на полярната експедиция.Оказало се обаче,че тя съвсем не е лесна.

Трудностите ги преследвали навсякъде,а условията били толкова нечовешки,че някак си съвсем естествено спътниците на Робърт започнали да се отказват.

Един след друг те губели надежда и когато се оформяла групичка от недоволни,тя спирала някъде по трасето и тръгвала обратно.

Стигнало се дотам,че екипа,който бил сформиран в началото сериозно намалял и до началото на април по пътя към полюса останали да се движат само шест човека.

Те обаче сериозно се опълчили на природата и на 6 април сутринта Робърт Пири,Матю Хенсън,четирима ескимоса и 40 кучета,успяват да достигнат мястото,което според изчисления на Пири е трябвало да бъде Северния полюс.

Там групата прекарва около 30 часа,като пресича във всички направления околополюсния район,а след това поемат по обратния път и на 24 април успешно се завръщат в изходната си база на нос Колумбия.

Когато Пири се прибира в Америка,веднга е признат за национален герой,а правителството му присъжда контраадмиралско звание и му осигурява пожизнена пенсия.

Две години по късно обаче,през 1911-та на хоризонта се появяват хора,които започват да твърдят,че изчисленията на трасето,по което Робърт Пири се е движел са били грешни.

Според тях експедицията на изследователя въобще не е успешна,защото мястото до което е стигнала е на 60 км. по-далече от Северния полюс.

Твърденията предизвикали сериозни спорове и противоречиви претенции,но в крайна сметка не успяват да се наложат и към края на същата година,правителството на щатите официално признават Пири за първият изследовател,достигнал Северния полюс.

Човека постига мечтата на живота си и през 1917 издава книгата "Тайните на полярните пътешествия",в която описва своя наситен с динамика и постоянно търсене живот...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ТОЗИ ДИВ, ДИВ ЗАПАД...

Привет уважаеми...

С днешната ми историческа разходка ще ви върна в далечния див запад на Америка,защото историята която избрах да ви разкажа се е случила някъде по неговите земи.

На 3 април през 1860 година в градчето Сейнт Джоузеф в Мисури,започва съществуването си една паметна пощенска служба,която оставя трайна следа в историческите хроники,и която света познава като Пони Експрес. 

В продължение на година и половина тя обслужва населението в западната част на Америка,разнасяйки пощенски пратки на щафетен принцип от куриери,яхнали породисти жребци.

Спокойно може да се твърди,че появата й идва точно навреме, защото в началото на 1860-та въпросните западни части на щатите все още са били откъснати от централната и южна част на страната.

Писма и колети естествено се изпращали до там,но те пътували предимно с кораби и дилижанси и доставките се проточвали от няколко седмици до два-три месеца.Идеята за създаване на пощенска компания,която да бъде по-бърза от предлаганото до момента,се ражда в главите на трима собственици на транспортни фирми,които по онова време доставяли консумативи за армията,която подържала западната границата на Америка.

Пичовете се светнали,че щом така и така обслужват този район на щатите,нищо не пречи да поемат и пощенските услуги за населението.Предложението,с което излезли пред правителството било,че могат да разнасят пощата от град Сейнт Джоузеф в Мисури до град Сакраменто в Калифорния,които отстоявали на 3200 км един от друг,като давали гаранция,че пратките ще бъдат доставяни точно за 10 дни.Въпреки,че почти никой не им повярвал,че това разстояние може да се измине за толкова кратък срок,управляващите все пак решили да им гласуват доверие и в началото на 1860 година мъжете сериозно се захванали за работа.

Само за три месеца те успели да създадат уникално организирана компания,която нарекли "Пони Експрес" и в която били наети да работят 120 пощальона,500 коня и около двеста други човека,който трябвало да полагат специални грижи за животните и имуществото.

Предвид умопомрачителното разстояние,което ежедневно трябвало да се изминава,хората направили следното...

Първо "тествали" конете и установили,че едно младо и здраво животно може да пробяга в галоп около 17 километра.Базирайки се на това,по цялата дължина на трасето изградили 184 междинни станции,като разстоянието между тях било между 16 и 17 км.

Пощальоните-конници е трябвало да изминават тези отсечки възможно най-бързо,като на всяка станция оставяли вече уморения кон и яхвали друг.Тъй като ездачите също се уморявали при тази нечовешка езда,при тях също имало смяна,но тя се извършвала на всеки осемдесети километър от маршрута.

Предвид факта,че основната тежест се поемала основно от конете,отношението към тях било на изключително високо ниво.

Животните,които "работели" в "Пони Експрес" задължително били млади и расови екземпляри,хранели ги с най-добрата храна за онези времена,а за техни ездачи се наемали мъже,които не трябвало да тежат повече от 60 кг.Писмата и колетите,които се пренасяли,се поставяли в специални кожени ранички,като тяхното теглото също било строго определено и не трябвало да превишава 20 килограма.

Пощальоните получавали по 25 долара на седмица и носели красиви униформи,за да бъдат в тон с перфектната организация,но да си куриер в "Пони Експрес" съвсем не било лесна работа.

Тъй като ездачите препускали сами през пустошта на прерията,доста често попадали под атаките на разни бандити или пък били преследвани от враждебно настроени индиански племена.

Ето защо,едно от основните изисквания при тяхното назначаване било да не са семейни.Общо взето такава е била структурата на "Пони Експрес" и когато цялата тази добре смазана машина най-сетне била готова,дошъл и момента на истината.

На трети април сутринта,първият пощальон на "Пони Експрес" потеглил от градчето Сейнт Джоузеф в Мисури,а колегата му,който последен поел пратката "финиширал" в Сакраменто-Калифорния някъде към обяд на 13 април.Десет дни уважаеми.Разстоянието било изминато точно за десет дни,както било обещано.

Оттук насетне компанията поела сериозно територията,която обслужвала и продължила с разнасянето на писма и колети,ставайки единственото средство за комуникация между източна и западна Америка,но само до 22 октомври 1861 година.

На тази дата "Пони експрес" официално е закрита,а функциите й се поемат от трансконтинентална телеграфна служба.

Въпреки краткото си съществуване обаче,легендата за самотните ездачи,които галопират през прерията,пренасяйки поредната пощенска пратка,все още е жива,а премеждията им мнотократно са претворявани на екрана от доста режисьори.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

СМЪРТОНОСНИЯТ ПОЛЪХ НА АНТРАКСА...

На днешната дата през не много далечната 1979 година в руския град Екатеринбург,преименуван по-късно на Свредловск,за първи път в света е регистрирана епидемия от Антракс.

Епидемичния бум продължава цели шест седмици,като за това време отнема живота на 62 човека,разболява тежко тридесет и пет и покосява голям брои добитък,а официалната причина за трагедията,която властите оповестяват е консумация на месо от заразен добитък...

Тъй като градът е бил добре познат с военно-биологичната си лаборатория Свердловск-19,в която се е знаело,че се разработва биологично оръжие,голяма част от света отказва да повярва на руското обяснение за причините довели до катастрофата.Случаят бързо се раздухва от медиите и не след дълго се появяват дежурните изследователи,които сериозно започват да ровичкат в подробностите около този инцидент.

Въпреки,че желанието им да стигнат до достоверна информация е било изключително голямо,случаят е толкова здраво засекретен от руснаците,че дълго време се изтъквала само една единствена версия.

И тя е,че най-вероятно става въпрос за терористичен акт извършен с цел дискредитация на военната лаборатория и проверка на ефективността на съветските средства за защита от бактериологични оръжия.

Цели тринадесет години по-късно,през 1992 година,пред света беше представена версията,която много хора очакваха с нетърпение.

Изследователите най-сетне стигнаха до истината,която гласеше,че епидемията е избухнала в резултат на случайно изпускане в атмосферата на антраксни спори,които руснаците разработвали в завода като биологично оръжие.Цяло чудо е,че когато Антракса е бил изпуснат,вятърът не е духал по посока на града,защото тогава броят на загиналите е щял да бъде много по-голям.Ето как е протекъл и самия ход на епидемията....

-4 април,първи смъртен случай от заболяването.На починалия е поставена диагноза пневмония.

-От 5 април в продължение на 2-3 седмици в района на катастрофата е регистрирана висока смъртност от заболявания,по данни на някои изследователи средно по около 5 души умирали ежедневно.Намаляване на смъртността е регистрирано едва през последната третина на април.

-Пак на 5 април,радио гласът на Америка съобщава,че СССР разработва за биологично оръжие щам на "Bacillus anthracis" в района на Свердловск. 

-На 10 април след аутопсия на труп в една от градските болници е поставена диагноза Антракс.На същия ден сред медицинските работници в града е разпространено,че заболелите хора страдат от кожна форма на Антракс.

-На 12 април в същата градска болница е отделен корпус с 500 легла и е организирано специално отделение за настаняване на болни от антракс хора.

-На 13 април местен вестник публикува предупреждение,населението да обърне особено внимание за предпазване от заразяване с кожна форма на Антракс.

-На 21 април започва ваксинация на цивилното население и дезинфекция на територията на Свердловск.

-На 12 юни е регистриран последния смъртен случай от масовата епидемия.

По официални данни през периода от 4 април до 12 юни 1979 година от Антракса в Екатеринбург умират 64 души,но запознати с епидемията твърдят,че жертвите най-вероятно са около 150 човека...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

МАЛКО ФАКТИ ЗА ДЕНЯ НА ШЕГАТА..

Здравейте уважаеми.Честит ви първи април.

Въпреки,че този ден е доста популярен и се празнува векове наред от различни народи по света,точният му произход все още си остава пълна загадка.

Въпросът къде и кога се е родила идеята за него все още не е получил смислен отговор през годините,а споровете около него често се разпалват,особено когато наближи.
Ето защо,за да бъда в тон с насочеността на този блог,реших да не се впускам в измислянето на тъпи шеги и клиширани майтапи,с които да ви впечатлявам,а да ви запозная с историческите факти свързани с появата на денят на шегата...

В архивите на историята съществуват три основни версии,които посочват къде и кога е положено началото на тази традиция,но тъй като и за трите липсват конкретни доказателства,всеки приема за достоверна онази,която е свързана с неговата родина.

Първата твърди,че всичко е започнало някъде във Франция,когато французите заменят Юлианският календар с Григорианският.
Заради тази смяна Луи 14 издал закон,с който искал да премести началото на годината и вместо на 1 януари,тя да започва на 1 април.
Поданиците му обаче не харесали идеята и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на приятелите си,не на първи януари,а на 1 април.
В крайна сметка законът не бил приет и бързичко бил забравен,но изпращането на въпросните картички останало да се помни като шега,която всички свързвали с датата 1 април.
С течение на годините французите продължили да си правят шеги на същата дата,като всеки път се добавяли нови и по различни майтапи.

Според втората версия денят на шегата се ражда в Англия с една от най-големите измами за онези времена,която е станала в Лондон през 1860 година.Тогава няколко стотици английски джентълмени получили покани да присъстват на "Ежегодната тържествена церемония по изкъпването на белите лъвове",която е щяла да се състои на 1 април.
Въпреки,че всичко изглеждало странно и несериозно,богатите снобари се вързали на майтапа и се изтипосали на посоченото място,барабар със съпругите си,защото събитието им се сторило "светско".
Въпреки,че шегата била много яка и доста време се говорело за нея,англичаните започват да обръщат сериозно внимание на този ден едва четиридесет години по-късно.

През 1700 година първи април вече се казвал "Ден на глупците" и на него всеки можел да се шегува,надсмива и разиграва своите приятели и познати,а всички онези,който се връзвали на майтапите били посрещани с весел смях и викове “Априлски глупак!”
Третата версия се връща доста назад през годините,чак по времето на империята Рим.Според нея денят на шегата произлиза от древен римски празник,който римляните чествали в края на март,по повод възкръсването на Бог Атис.
Наричали го празник на радостта и на него царяла пълна свобода.Хората ходели из улиците преоблечени досущ като на карнавал и всеки можел да говори каквото си иска и да прави каквото си иска.

Въпреки,че нито една от трите версии не е официално призната за достоверна,това не е попречило първи април да се запази през вековете като ден на шегата и хумора и да се празнува почти по цял свят,носейки националния колорит и специфичния хумор за всяка страна...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)