/*-------- Post Views ----------*/ #views-container { width: 75px; float: right; } .mbtloading { background: url('https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgCETdiseJHFp_Tn7T3YgP1AawDBKDF3gX0sy55GcjZJqRDz-0x7MGzw9Mio8pPtTbz84YJ4Ts35_lz3rupxjXSX8WzUKeB1tesqigcu0fU2tc_459ARlexQBcSazOF1Nce2vzNja8JiSMg/s320/mbtloading.gif') no-repeat left center; width: 16px; height: 16px; } .viewscount { float: right; color: #EE5D06; font: bold italic 14px arial; } .views-text { float: left; font: bold 12px arial; color: #333; } .views-icon{ background: url('https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjD3UgSFYbhaq84MplGFeXgE6KjYcOO6kyJ-wfr3TPsO6cM4CgtYdE5Rb1qNpeOYbkclMD-mYtx7sF0WcvymhmIEVRXYsk0s9Izo1uSd5Grne8hTRYCU7y2U5dsiDnAxA9xwKvTFByLsuM5/s1600/postviews.png') no-repeat left; border: 0px; display: block; width: 16px; height: 16px; float: left; padding: 0px 2px; } .showpageArea { padding:10px; } .showpageArea a { text-decoration:underline; } .showpageNum a { text-decoration:none; border: 1px solid #ccc; margin:0 5px; padding:5px; background:#fff; } .showpageNum a:hover { border: 1px solid #ccc; background-color:#f0f0f0; } .showpagePoint { color:#333; text-decoration:none; border: 1px solid #ccc; background: #f0f0f0; margin:0 5px; padding:5px; } .showpageOf { text-decoration:none; padding:5px; margin: 0 5px 0 0; } .showpage a { text-decoration:none; border: 1px solid #ccc; padding:5px; background:#fff; } .showpage a:hover { text-decoration:none; background:#f0f0f0; } .showpageNum a:link,.showpage a:link { text-decoration:none; color:#333; }




Най-новото от Pieces Of The Past

ВИРТУАЛНАТА ТЪПОТИЯ ФЕЙСБУК..

Unknown | неделя, януари 30, 2011 | | Be the first to comment!

Пиша на стената.Здравейте уважаеми читатели.Пет човека харесаха това.
Промяна в статуса.Разказвам история.
Днес е 4 февруари,изпрати предложение за присъединяване към група приятели на 4 февруари.Петя написа,Гласувах с пръсти.Хубаво е !
Георги не хареса това.
Ивона коментира поредното си сексуално преживяване.
Мишо качи снимка,на която го има,като първокласник.
Покана за приятелство от МВР.ИГНОРИРАЙ.4 февруари 2004 година.
Това уважаеми е датата,на която е създаден ФЕЙСБУК.

СОЦИАЛНАТА МРЕЖА,КОЯТО ТИ СЪЗДАВА УНИКАЛНОТО УСЕЩАНЕ,ЧЕ ИМАШ МНОГО ПРИЯТЕЛИ ДОКАТО СИ СЕДИШ САМОТЕН И НИКОМУ НЕПОТРЕБЕН ПРЕД КОМПЮТЪРА.
И ВЪПРЕКИ,ЧЕ ГИ ИМАШ ПАК СИ ОСТАВАШ ЕДИН СЕДЯЩ САМОТНИК.

Фейсбук е дело на Марк Цукърбърк,Едуардо Саверин,Дъстин Московиц и Крис Хюс.Това го знаехте,нали? Тези четиримата днес са доста популярни и имат много предложения за приятелства и дори предложения за секс от много красиви жени.И четиримата пичове,доста обновиха статуса си и от обикновени студентчета в Харвърд,станаха свръх богати и свръх известни.
И ТОВА,БЛАГОДАРЕНИЕ НА САМОТНИТЕ ФЕЙСБУК ПОТРЕБИТЕЛИ.
Симеон Дянков написа на стената.Тези плащат ли си данъците?

Да,със сигурност си ги плащат.И как няма да си ги плащат,когато към днешна дата Фейсбук има около 350 милиона активни ползватели.
Хората си създават профил,качват си снимки,на които се харесват само те и започват да се представят на познати и непознати.
Трупат приятелства и коментират ВАЖНИ теми,като например...
Иванчо яде бисквитка.Марийка си купи обувки.Мариела редовно си мие зъбките.Виктор има проблеми с акнето,а десетки потребители четат тази помия и се разсипват да коментират тези "уникални" новини.
Не всичко обаче изглежда по този начин.

Според създателите си,Фейсбук има и по-сериозни цели от това да си губиш времето и да си пишеш глупости.За съжаление обаче,все още не се знае какви точно са целите,но все някога ще се разбере.
Някой би казал,че това е поле за обмен на идеи,всъщност създателите на мрежата твърдят така,но някои от идеите,които се обменят са меко казано красноречиви...Ето малко факти.
Фейсбук беше обвинен за разпространението на Анорексия,Антисемитски настроения,кражба на интелектуална собственост,кражба на лични данни,нерагламентирана реклама,сводничество,реклама на дрога и още куп други забранени неща.
Може и да има нещо такова,все пак това е световна социална мрежа,но основната истина до която успях да стигна е,че Фейсбук всъщност е новото Тамагочи.
Занимаваш се с нещо електронно,което наподобява истински живот.Садиш градини,отглеждаш животни,коментираш значими неща,сприятеляваш се с хора,които въобще не познаваш.
А после изведнъж установяваш,че може и да ги познаваш,но просто не си ги виждал отдавна.
А защо по дяволите не съм ги виждал ?..се питаш в последствие и след дълго мислене пак не успяваш да откриеш смислен отговор,но пък със сигурност стигаш до извода,че така може би е по-добре.









ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

БОЖЕ,КОЛКО МЪКА ИМА В МРЕЖАТА...

Unknown | понеделник, януари 24, 2011 | | 2 Comments so far

"Аз съм депресиран,дебел и лицето ми е покрито с белези от акне.
Нямам приятели,а хората ми казват да се усмихвам по-често.
Наскоро си купих пистолет,но не съм сигурен какви патрони му трябват.
Дори не зная защо го купих.Имам една ужасна червена брадавица на члена,заради която сакатата ми приятелка ме напусна.
Котката ми избяга,а хазяинът заплашва да ме изхвърли на улицата.
В момента работя като теляк в един богаташки клуб.
Баща ми и майка ми не отговарят на телефонните ми обаждания.
Пристрастен съм към обезболяващите,които обаче вече не ми действат.
От години колекционирам книги за серийни убийци.
Посещавам сбирките на анонимните алкохолици,а от скоро членувам в една църква на новородените християни,където се говорят всички божии езици"... 

Открих това съвсем случайно,докато сърфирах в безмерното интернет пространство.Алманахът на страданието е отворен за всеки.
Ако се чувствате подтиснат,идете на адрес www.mymiserablelife.com и ще намерите стотици истории от този род.Ще установите,че има много по-нещастни същества от вас.Гротескните им изповеди са подредени в раздели по възрастов признак.Невротичното тийнейджърство,ужасът на двайсетте,кошмарните трийсет,жалките четирдесет и така нататък.
Ако желаете да се включите в този мрачен хор,трябва само да попълните формата в долната част на страницата.

Анонимостта на мрежата предразполага към откровения.Компютъра е новата изповедалня на модерния човек,откъдето той се мъчи да комуникира с реалността отвъд тесните граници на битието си,а интернет е универсалния посредник,който замества ухото на ближния.
Вероятността воплите ти да бъдат прочетени от някой конкретно,разбира се,е минимална,но в психологически план потенциалната аудитория е много по-важна.Публикуването в интернет има символично значение за мнозина.Сайтове,блогове,страници се възприемат като своеобразен ритуал и магическо действие,което утвърждава съществуването ти пред света.

Всичко това навярно има нещо общо със страха от нетрайността,а времето в което живеем,определено не ни помага да го преодолеем.Никога човешкият атом не е пребивавал в по-самотна орбита.
Изолацията поражда несигурност,размива идентичността и кара хората да се чувстват като сенки.Когато реалността ти отказва достъп,започваш да търсиш други действителности.
Традиционното медийно пространство е ограничено и селективно,за сметка на това виртуалното е всеядно.
За да регистрираш присъствието си в медиите,са необходими късмет и усилия,често пъти рисковани-да обереш банка,да застреляш папата,да се ожениш за Мадона.За да регистрираш присъствие в интернет е достатъчен само имейл адрес.
Мрежата се превръща в глобалната памет на човечеството,която,за разлика от историята не се пише само от победителите.

В нея има място за всички,всеки бива приет-независимо колко е грозен,отчаян и нещастен.
Никой не се интересува от комплексите на другите,защото анонимността е гарантирана.Да се надуваш и да се правиш на най-големия разбирач,също не е за предпочитане.Факта,че си перфектен не те прави по-истински,а по-съмнителен.

В една среда,където изграждането на личен профил е въпрос само на желание и фантазия,съвършенството винаги ще изглежда само като рекламен трик.Така,че бъдете естествени...
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

ХАЙДЕЛБЕРГСКИЯТ ЧОВЕК...

Unknown | неделя, януари 23, 2011 | | Be the first to comment!

На 21 октомври през 1907 година на 17 километра от град Хайделберг-Германия,един работник открива в песъчливата почва долна човешка челюст.Човека я предава в полицията,а те пък се обръщат за помощ към професора от хайделбергският университет Ото Шьотенсакс,който след едноседмично изследване официално оповестява,че челюстта е на човек,който е живял преди около 600 000 години.Според него това е предшественика на неандерталците и понеже изследванията се извършили в хайделбергският университет,кръстили предполагаемият собственик на намерената челюст с името Хайделбергски човек.

Възстановката,която била направена по челюстта и по намерения на по-късен етап череп довело до заключението,че Хайделбергският човек със сигурност е ходил прав.
Предпазвал е тялото си с кожи,носил е украшения,и най-вероятно не е можел да говори,но за сметка на това е погребвал мъртвите си.
Предполага се,че този наш предшественик е набавял храната си предимно чрез лов,тоест познавал е и начина да си изработва елементарни,но ефективни оръжия.

Пак въз основа на възстановката учените смятат,че освен зачатъците на интелигентност,хайделбергският човек е бил и убавец.
Имал е добре сложено тяло,ниско чело,изразителни очи и месести устни.
Освен находката на челюстта и черепа,които били открити в Германия,не след дълго в Италия,Гърция и Франция също били намерени различни останки,които доказвали,че този човек е съществувал.
От всичките най-ядосани били французите,защото в началото на 1908 година в околностите на Араго били открити два доста добре запазени черепа на хайделбергски човек,но името вече било дадено и то било немско.
Оставям древният ни пра,пра дядо и от антропологията минавам направо в строителството.Ще става дума за цимента.
Не знам кога точно е измислен той,но знам,че на 21 октомври 1824 година Джоузеф Аспдин патентова Портландския цимент,наречен така,заради използвания в него варовик,добиван от о-в Портланд.
Аспдин открил,че при изгаряне на варовик и клей,химическите свойства на материалите се променят и така полученият цимент придобива по-добри механични качества.
Той се различавал от познатия до тогава римски цимент с това,че бил много по-здрав и се получавал след смесването на суха субстанция с вода.
Само няколко години след патентоването си,портландския цимент завладял цяла Англия,а после и цяла Европа.
През 1878 година в Германия дори било въведено правило,според което стандартния строеж на държавни сгради трябвало да става само с портландски цимент.
Към днешна дата се употребява само думата цимент,но формулата,по която се прави все още е портландската със съвсем леки подобрения.
Като цяло производството на цимент е свързано с използване на огромно количество енергия,която обикновено се произвежда от изгарянето на въглища,при което се отделят големи количества карбонов и въглероден диоксид.
Всеки тон цимент се равнява на един тон въглероден диоксид, който се “изхвърля” в атмосферата.Именно заради негативните последствия за околната среда,Джон Харисън от Хобарт,Тасмания,развива алтернативен цимент,който е базиран на магнезиев карбонат вместо на калциев карбонат,което до голяма степен редуцира вредните карбонови емисии.
Този цимент става известен като еко-цимент,но съвсем не е ново откритие....
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ЛЮСИ...

Unknown | събота, януари 22, 2011 | | Be the first to comment!




На 30 ноември 1974 година в етиопската долина Афар,учените Доналд Джонсън,Морис Тайп,Ив Копан и Тим Уайд откриват една странна находка.Те толкова се зарадвали от откритието си,че при завръщането си в лагера отпразнували събитието с парчето на Бийтълс..
"Lucy In The Sky With Diamonds".
Може би заради това находката завинаги ще остане в историята,като Люси.И за да внеса необходимата яснота,веднага обяснявам...

Става дума за доста добре запазен скелет на наш женски предшественик,за който учените твърдят,че е живял преди 3 милиона и двеста хиляди години.Базирайки се на възстановките на скелета,женицата е имала добре развити,макар и късички крака,била е висока около метър и десет и е тежала към 30 килограма.
Въпреки сравнително малкия си мозък,учените предполагат,че е можела да си служи добре с ръцете и да ходи изправена,което пък я прави уникална за времето си...
 
За да ви стане съвсем ясно,приличала е на днешното шимпанзе.Освен,че се смята за наша обща пра,пра,пра,пра баба,Люси е една от най-ценните находки на антропологията на всички времена.
Към днешна дата въпросната ни супер древна предшественичка,или поне онова,което е останало от нея след всичките тези три милиона и кусур години е изложено в историческия музей в Хюстън.
Ако някога наминете натам,спокойно можете да й хвърлите един поглед,за да сте наясно откъде сме тръгнали.
Понеже сме в Америка,продължавам днешната история със Самюел Клемънс.Роден е на 30 ноември 1835 година и е по известен на света като МАРК ТУЕЙН.
В България обаче,продължаваме да си го наричаме Марк Твен.
Интересното около неговото име е,че то се изписва точно като това на Шаная Туейн,ама на нея никой не й вика Шаная Твен.
Това разбира се са излишни подробности,поне за нас в България,така че да карам по същество.Марк Туейн си е Велик писател.Бащата на Том Сойер и Хъкълбери Фин и на още куп хумористични разкази,файлетони и анекдоти,за които предполагам,че знаете добре.
Това обаче,което съм почти сигурен,че не знаете чак толкова добре е,че Марк е бил изключително активен общественик.
Борец за гражданските права на чернокожите,заклет противник на робството и привърженик на идеята за равноправието между половете.
Човека е смятал,че жените по нищо не отстъпват на мъжете и винаги е твърдял,че те трябва да имат право да гласуват,тоест борил се е и за техните права.
Освен всичко това е бил председател на антикапиталистическата лига и отявлен антиимпериалист,което всъщност съм сигурен,че не ви е толкова интересно.
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ХАЙДЕ ПАК ИСТОРИЯ..

Unknown | сряда, януари 19, 2011 | | 1 Comment so far

Здравейте уважаеми.Тъй като отново ме налегнаха служебни ангажименти и блогът ми пак премина на заден план,днес ще бъда кратичък и малко хаотичен,но все пак на линия.
Датата с която ще започна е 22 февруари.Веднага отбелязвам,че на нея през 1732 година се ражда Джордж Вашингтон.Ако случайно сте забравили това е първият американски президент,който американците са си го сложили на еднодоларовата банкнота,за да не го забравят и те.
За да бъдат още по-сигурни,че ще го помнят са дали името му на столицата на щатите,на един щат в същите съединени щати и понеже са знаели,че все някога ще станем приятели с тях са кръстили с неговото име и един булевард в София.
Понеже все още не сме чак такива американци,няма да ви обяснявам подробности около живота на този човек,а само ще спомена една интересна подробност свързана с неговите зъби... 
По една или друга причина дядо ви Вашингтон в един момент от живота си,взел че останал без зъби.Предполага се,че не ги е миел редовно и те се развалили и изпопадали.Предвид факта,че бил известен,събрали се разни светила от бранша със зъбните протези и му направили изкуствени.
Сумати години в Америка се ширел слух,че новите зъби на Джордж били направени от специално дърво.Чак песни се писали за дървените зъби на президента.В крайна сметка истината излезе наяве и се оказа,че никога не са били дървени,а били направени от кост на ЛОС и ХИПОПОТАМ.
Най-интересното в случая бил не материала,а факта,че тежали около 150 грама.Доста тежички му идвали и на Джордж,заради което му било бая трудничко да говори продължително и да си отваря често устата.
Ето защо си е останал в историята,като най-мълчаливия американски президент.
За да оформя подобаващ край на днешната ми публикация ще наруша правилата,по които водя блога си и ще намеся съвсем различна дата.
2 март.Реших да бъде тя,защото се сетих,че на нея е роден един мой много добър приятел,който постоянно ми намекваше,че се чувства странно,защото на този ден не са се раждали кой знае какви известни люде,освен той и Михаил Горбачов.Е,какво му е на Горбачов? 
Достатъчно известен е човека.
Заедно с Рейгън дръпнаха желязната завеса,срещаха се,делиха света.
Освен това е носител на нобеловата награда за мир,а доколкото си спомням за малко беше и рекламно лице на пица Хът.Да,ама не.
Само другаря Горбачов не ставало,защото чувството за самота пак си оставало.И понеже си го уважавам човека,намерих още известни хора,за да му докажа,че не се е раждал сам.
 
На 2 март през 1982 година е роден Кевин Курани-немски национал и играч на Шалке 04.Не бързайте сега да питате.
Какво толкова му е интересното на тоя,а просто четете нататък.
Курани е длъгнест тип с едно засечено катинарче и около него има нещо наистина интересно.Той е живото потвърждение на интернационализма.
Роден е в Рио Де Жанейро-Бразилия,така че се води бразилец.
Майка му обаче е от Панама,а баща му е от Унгария.
Ако се спуснем надолу по родословното му дърво установяваме,че дядо му пък е бил немец.Зацепихте,нали?..
Дядото на бащата,онзи унгареца,бил немец.Заради дядо си Курани също се усещал повече като немец,а в Германия нямали нищо против да включат този "чист ариец" в националния си отбор.
За да не се избистри кашичката,Корани се оженил за сръбкиня,а детенцето си го кръстили с италианското име-Карло.
Е на това му викам аз космополит,ИЗВЕСТЕН космополит.
 
Продължавам с Даниел Крейг.Роден на 2 март 1968 година.Даниел е новият Джеймс Бонд.В интерес на истината,лично на мен не ми прилича много на агент,но според някои хора точно такъв трябвало да бъде истинския Бонд.Странно виждане като се има предвид,че Флеминг е починал през 64-та,тоест четири години преди да се роди Данчо Крейг,така че не е имал възможността да го познава и да си каже мнението.Все пак е известен пича,така че го поставям в редицата на известните рожденици.
 
И накрая,но не по значение,завършвам с Джон Бон Джоуви.
Пак на 2 март и пак през 1968 година,което веднага го прави набор на Данчо Бонд.За незапознатите едно бързо вметване.
Когато била свежа плът,майката на Джон се подвизавала като зайче,само че на Плейбой.Баща му пък е от италиански произход и на младини е бил бръснар в армията.Не се знае къде и как са се запознали зайчето и бръснаря,но се знае,че в резултат на тяхната връзка на бял свят се появил Джон.

Ето приятелю,не сте само ти и Горбачов.
Вече можеш да бъдеш спокоен,защото станахте цели петима...
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

СОЕВИЯТ АВТОМОБИЛ НА ХЕНРИ ФОРД...

Unknown | понеделник, януари 17, 2011 | | 1 Comment so far

На 13 януари през 1941 година прочутия Хенри Форд патентова един революционен автомобил.
Той е трябвало да завземе пазара и през следващите десет години всички американци да карат това возило.
Леко,удобно и бързо,направено изцяло от СОЕВИ ВЛАКНА.На 13 януари е патентован соевият автомобил,наричан понякога Пластмасовата кола на Форд.Предполагам,че не можем да се изненадаме кой знае колко от идеята на Форд.
Щом може да има кола от картон,каквато беше Трабанта,защо да няма и от соеви влакна.
Интересното обаче е,че в началото на 40-те години подобно изобретение си е граничело направо с фантастиката,въпреки че Хенри отдавна използвал пластмасови елементи в автомобилите си.
Световно известен е пластмасовият му покрив.Дори на една снимка той демонстрира колко е устойчив,като го удря с брадва.
Какво ли би се получило,ако се направи цял автомобил от пластмаса?..
Поливинилхлорида,които съществувал още от края на 19 век едва през 30-те започнал да намира различни приложения и да замества метала.
Отгоре на всичко в началото на 40-те Америка била в метална криза,така че ето ви я идеалната възможност за Форд.
Той обаче не искал точно това.
Не искал да замества химическата промишленост,а търсел нещо много по-различно.Иначе казано,търсел начин да обвърже индустрията със селското стопанство.
Само си го представете,ферми със селскостопански насаждения,от които се произвеждат суровини за автомобили.Гениално,нали? 
Няма нужда да използваш природните залежи,защото можеш сам да си отглеждаш материалите.
Не е тайна,че Форд отделял доста сериозни средства за проучване в тази област и не след дълго учените,които работели за него,открили здравината на соевите влакна,което пък дало зелена светлина за направата на новият автомобил.
Хенри дори бил убеден,че тази кола ще бъде много по-здрава от металната.Според него,даже и тя да се преобърне,шофьора щял да остане невредим.
Ето така соевият автомобил,който бил патентован на 13 януари,бил произведен през август същата година.
Шасито разбира се било метално,но останалите 14 панела,които били закачени за него,били изцяло от соя.
Колата тежала два пъти по-малко от нормалната,но иначе предлагала същият комфорт и маневреност.
Форд и главният му дизайнер представили творението на Мичиганския панаир,където всички били впечатлени.Към този момент бил произведен само един прототип.
Бял,лъскав и красив.
Очертавало се бъдещето на соевите автомобили.
Не щеш ли обаче,Америка навлязла във втората световна война,което пък веднага ударило автомобилната индустрия.
Развитието на проекта бързичко било стопирано,а след края на войната също нищо не се получило,защото всички сили били хвърлени в по-конвенциални дейности с цел възстановяване на страната.
Лека-полека хората забравили соевата кола на мистър Форд и за да не откраднат идеята дизайнерът му разглобил единствения модел и не след дълго го унищожил,което сложило краят на соевият автомобил.
Спокойно можем да твърдим обаче,че бащата на пластмасовите автомобили винаги ще си остане мистър Хенри Форд.
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

АЛИСА В СТРАНАТА НА ПЕДОФИЛИЯТА...

Unknown | неделя, януари 16, 2011 | | 1 Comment so far

Или пък в страната на чудесата,преценете сами.На 14 януари 1898 година някъде в Англия умира Чарлз Доджсън.Заедно с тленните му останки в земята е погребана и една негова голяма тайна.Каква е била истинската връзка между уважаваният мистър Доджсън и малолетната Алис Лидъл?

Точно тази Алис Лидъл е прототипа от историята "Алиса в страната на чудесата",а точно този Чарлз Доджсън е авторът на тази история,познат на света като Луис Карол,който като малък винаги си мислех,че е жена.
Това обаче не е толкова важно,така че хайде да се поразровим в тази историческа загадка...

Луис Карол винаги ще си остане от онези писатели,които стават известни съвсем случайно,при това само с едно произведение.
Той е бил математик,логик,свещеник и не на последно място запален фотограф,но никога писател в истинският смисъл на думата.
Ако трябва да бъдем точни,освен историята за Алиса той е писал и разни други неща,но те винаги ще си останат не много известни.Истината е,че едва ли щяхме да знаем кой е Луис Карол,ако не беше познанството му със семейството на господин Хенри Лидъл-декана на Богословския факултет на Оксфорд.
Мистър Лидъл имал няколко деца,но след като станал близък на семейството Луис започнал да изпитва най-големи симпатии единствено към невръстната Алис.
"Невръстна" в случая е точната дума,защото е била едва на 7 години.
Момиченцето било изключително красиво и будно дете и съвсем скоро след като се видели Луис направо си загубил ума по него.
Той толкова се привързал към Алис,че прекарвал по цял ден с нея,като я забавлявал разказвайки й историята за една нейна адашка,която попаднала в един странен и вълшебен свят,и която история в един момент качил на хартиен носител и на бял свят се появила...
"Алиса в страната на чудесата".

Заради тази негова привързаност към детето,неговите изследователи се разделят на два лагера... Едните смятат,че Луис Карол е бил педофил.
Той имал доста внушителна колекция от снимки на голи деца,към която в един момент добавил и снимки на Алис.Даже спокойно може да се твърди,че тя станала основният персонаж на фотографското му хоби,което пък напълно естествено оставя впечатлението,че наистина се е случвало нещо нередно.
 
Другите продължават да твърдят,че подобна съвременна логика е изключително погрешна,основавайки се на факта,че във викторианска Англия отношението към децата било съвсем друго.
Те били смятани за нещо свято и чисто,а снимането им голи била честа практика и даже минавало за възвишено изкуство,а не за перверзия.
Според тях фотографа Луис Карол просто е запечатвал образа на любимата си муза,нищо,че е на седем и нищо,че е разсъблечена...
 
След всичко написано до тук,напълно ясно остава само едно,че въпросът Каква е била истинската връзка между писателя и момиченцето,никога няма да получи отговор.
Последната възможност тайната да бъде разбулена беше твърдението,че Карол е имал личен дневник,в който ежедневно е записвал всички свои преживявания,но се оказа,че в един момент той лично го е унищожил и истината завинаги ще си остане скрита.
 
Ето защо,днес не можем да бъдем сигурни дали перверзният математик и свещеник Чарлз Доджсън е бил педофил или пък добрият писател Луис Карол просто е развличал едно невръстно дете,като му е разказвал вълшебните си истории и от време на време му спретвал по някоя детска фотосесия,па макар и актова.
Всичко е въпрос на гледна точка,защото тайната си отиде от този свят на 14 януари 1898 година...
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

ИСТИНАТА ЗА МИСТЕРИОЗНИТЕ ЖИТНИ КРЪГОВЕ...

Unknown | събота, януари 15, 2011 | | 1 Comment so far

Спомняте си ги,нали? Онези странни кръгове,които през 80-те години се появяваха из житните ниви по целия свят,оформени от измачкани житни стръкове и подлудяваха мало и голямо с правилната си форма и загадъчната си конфигурация.Погледнати от високо те винаги имаха уникална геометрична подредба,заради което се смяташе,че най-вероятно не са човешко дело.Повечето си задаваха въпроса.
Какво би могло да ги предизвика ?...

А по запознатите отговаряха,че всичко е дело на извънземни, които кацали в посевите.Толкова сериозна беше масовата психоза,че даже и филм направиха за този феномен.
"Следите" се казваше.С Мел Гибсън на борда.
И тъкмо когато започнахме да вярваме,че май наистина не сме сами в необятното космическо пространство,на 12 януари през 1991 година истината излезе наяве.
Американците Дъг Бауър и Дейв Чорли си признаха,че цялата тази работа с кръговете е тяхно дело.
Въпреки,че двамата показаха как точно са ги правели признанието им не само,че не получи никаква публичност,а даже въобще не бе прието сериозно от обществото.
Всички го сметнаха за една голяма и тлъста лъжа и ги обвиниха,че били жадни за публичност.
Никой не искаше да повярва,защото подобни кръгове са се появявали в Англия,Шотландия,Австралия,Индия,Африка,Америка,което пък изглеждаше напълно нереално да е работа само на двама души.
Според зевзеците обаче,истината е съвсем друга.
Ето за какво става въпрос.. 

Всичко започнало в края на 70-те,докато Дъг Бауър бил на гости при някакви свои роднини в Австралия.Там на няколко пъти гледал репортажи за предполагаемо кацане на НЛО,за което се съдело само по кръглите отпечатъци в една австралийска нива.
Всички били луднали по темата и постоянно говорели за извънземни нашествия и тем подобни небивалици.Когато се прибрал у дома Дъг споделил историята за следите в Австралия с приятеля си Дейв и докато седели на по чашка в една кръчма в югозападна Англия,двамата решили да направят номер на съседите.Всъщност,това щяло да бъде двоен номер.

Хем нещо като дявол жътвар,хем като предполагаемо кацане на НЛО,а после целият свят щял да се смее на техните съседи.Дяволът жътвар,който споменах преди малко е стара средновековна история,която разказва как преди години средновековните селяни жънели нивите си без да плащат данък.За целта те жънели през нощта,а после се правели на ударени пред бирниците и твърдели,че това е работа на дявола.
За да изглежда по мистично жънели в кръг.Вдъхновени и от тази легенда с помощта на въже и кол,Дъг и Дейв направили голям кръг в нивата на съседите и зачакали резултата.На сутринта обаче никой не обърнал внимание на стореното,защото кръгът не се виждал достатъчно ясно на нивото на очите.За да се види ефекта трябвало да се погледне от високо. 

Ето защо двамата повторили заниманието,като направили друг кръг в една съседна нива,която се намирала до едно възвишение,от което вече можело да се погледне от високо.И там нищо не се получило.
Никой не обърнал и грам внимание.
"Дай да го направим до Стоунхендж"...казал тогава Дъг.
"Няма начин там да не се забележи".Речено-сторено.
Отишли,направили и там един хубав кръг и чудото взело,че станало.
За първи път двамата зевзеци привлекли внимание,но пак не им се видяло достатъчно.Вместо да се откажат те се взели на сериозно,амбицирали се и в продължение на седем години пичовете кръстосвали надлъж и шир цяла южна Англия и правели серии от кръгове.
Чак тогава хората започнали да обръщат внимание, че даже си спомнили за всички отминали случки.В началото кръговете се появявали предимно в южна Англия,но после изведнъж започнали да се появяват из целия свят. Дъг и Дейв вече си имали последователи и всеки следващ път кръговете ставали все по причудливи. Учените блъскали глави,а теоретиците на конспирацията откривали нови и нови извънземни кацания.
И тъкмо когато всичко вървяло добре и шегаджиите се кефели максимално на хоризонта се появила една жена.Жената на Дейв.Тя го заподозряла в лъжа и напълно сериозно го обвинила,че си има любовница.Нямало как да няма щом почти всяка вечер излизал и се връщал чак на сутринта.
Оттук насетне нещата се разсъхнали.Притиснат до стената Дейв нямало къде да мърда и хъката-мъката разказал на съпругата си как с Дъг ходели по нивите да правят кръгове в ръжта.
За да докаже,че всичко е така на 12 януари 1991 година Дейв и Дъг официално излезли пред медиите и си признали всичко за извънземните кръгове.Колкото и да не ви се вярва,абсолютно никой не им повярвал. 
"Как например сте правили кръгове в Индия",питали репортерите.
"Това е невъзможно,няма как да стане".
"В Индия не сме правили",казали двамата.
"Това вероятно са наши последователи,но в Англия всичките са наше дело.Елате да ви покажем,съвсем не е трудно"... Да ама не.
Никой не искал да чуе,камо ли пък да повярва.С течение на годините историята около Дъг и Дейв премина на много заден план и може би заради това и до ден днешен кръговете все още са смятани от доста хора за странна мистерия въпреки,че на 12 януари 1991 година техните автори разкриха всичко.В интерес на истината те все още продължават да се появяват по нивите,даже стават все по заплетени и все по сложни,но напоследък се използват предимно за реклама.
Ние пък никога не сме изключвали възможността те наистина да са оставени от извънземни.Извънземни с много странни кораби или пък с много добро чувство за хумор...
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

ПРАВИЛАТА НА МАРКИЗ КУИНСБЪРИ...

Unknown | петък, януари 14, 2011 | | 2 Comments so far

На 7 февруари 1882 година в град Мисисипи,щата Мисисипи се провежда последният в света турнир по бокс в свръх тежка категория с голи ръце.Един срещу друг се изправят булдога Сам Шеридън и Веселяка Дък.Двамата са едри и неприятни типове със стоманени юмруци и груби смачкани физиономии и си спретват такъв бой,след който си причиняват взаимно невероятни травми.
Всичко приключва в четвърти рунд,когато Веселяка е със счупена челюст,избити зъби и три спукани ребра,а Булдога лежи на ринга в локва кръв.Точно след този мач на 7 февруари 1882 година в света на бокса завинаги се приключва с регламента-БОЙ С ГОЛИ РЪЦЕ.
Оттук на сетне всички организатори на турнири се задължават да предпазват играчите,като следят на ръцете им да има поставени ръкавици.
В сила влизат така наречените ПРАВИЛА НА МАРКИЗ КУИНСБЪРИ.
 
С излизането на първия аматьорски правилник през 65,съставен от маркиз Куинсбъри,започнало изграждането на новия облик на аматьорския бокс.
Според изискванията на този правилник станало задължително използуването на боксови ръкавици,които въпреки неопределения си размер и тегло намалили в значителна степен както ударната сила,така и травматизирането на ръцете и главата.
Особено ценно било и ограничаването продължителността на боя—определяло се времетраенето на рундовете.С това тежкият и суров боксов спорт станал по-достъпен за младежите.
Странното тук е,че и организаторите,и боксьорите се дърпали и не харесвали идеята с ръкавиците.Според разбиранията за бокс през онези времена,истинското млатене е трябвало да бъде с голи ръце.
Може би заради това първият шампионат с новите правила се провежда едва десет години след тяхното приемане,чак през 1892 година.
Тогава в Ню Орлийнз,джентълмена Джим Корбет побеждава опонента си Джон Съливан.Двамата спазват правилата и се бият с ръкавици,но това не попречва на Корбет да счупи челюстта на Съливан...
 
На 7 февруари 1478 година е роден сър Томас Мор,известен още като свети Томас Мор.Точно на този човек дължим появата на думата "УТОПИЯ".
В оригиналния си вид "УТОПИЯ" е литературно произведение,в което се разказва за един измислен от автора остров,който той кръщава с името "УТОПИЯ".Думата произлиза от гръцки и е нещо средно между Отопия,което значи НЕ МЯСТО и Ютопия,което пък означава ДОБРО МЯСТО.
Кое точно е имал предвид Томас все още е спорно,но едва ли някога е имало значение.На този въображаем остров всичко е било повече от идеално.Нямало е частна собственост,всички са били толерантни един към друг,а религиите са съжителствали мирно и тихо.
Даже се предполага,че са нямали и задръстване,за което обаче не е много сигурно.Колкото и да не ви се вярва,точно тази книжка полага основите на КОМУНИЗМА.
Казвам полага,защото другаря Маркс много си падал по нея и след безбройно препрочитане в главата му се породила идеята да превърне всичко това в реалност.Оттук насетне се случва онова,което никога няма да забравим.Така,че помнете уважаеми,няма Ленин,няма тоя,няма оня.
Томас Мор.Това е човека.Браво другарю Мор.
Как можа да я напишеш тая книга?..
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

ХАЙДЕ НА ДУЕЛ....

Unknown | четвъртък, януари 13, 2011 | | 1 Comment so far

Здравейте уважаеми.Днес ще ви запозная с един много интересен човек.Името му е Александър Хамилтън.Генерал Хамилтън.
Роден е на 11 януари 1755 година и е бил министър на финансите на САЩ от 1789 до 1795 година.С неговото име е свързан един от най-интересните политически спорове в световната история,за който смятам да ви разкажа.
Мистър Хамилтън имал непримирим конфликт с вицепрезидента на щатите Арън Бър,който конфликт двамата разрешили по един изключително ефикасен за онези времена начин,чрез дуел.
Ето за какво става въпрос... 
Генералът бил от бащите-основатели на щатите.Подписал е декларацията за независимостта,участвал е във войната срещу англичаните,където станал генерал,а след това,понеже бил много даровит икономист,станал министър на финансите.
Също така човека е основател на федералистката партия,от която са президентите Вашингтон и Джон Адамс. 
Политическите му противници били от републиканско-демократическата партия,от която пък бил Бър и президента Джеферсън.
По редица причини,без директно да е намесено подслушване,Бър и Хамилтън хич не можели да се понасят и непрекъснато си правели "педерастки" номера.
Тъй като става въпрос за края на 18 век задължително трябва да отбележа,че всички проблеми и спорове през онези времена се разрешавали само по един начин,чрез дуел.
Единият предлагал,другият приемал и заедно със секундантите си двамата засегнати отивали на някоя полянка или в някоя горичка и се гърмели. 

Ето защо,когато конфликта между двамата политици станал достатъчно непоносим,Бър предложил на генерал Хамилтън да се дуелират с пистолети в гората на Уихокан.Хамилтън естествено приел,защото в техния случай кой предлагал и кой приемал било въпрос на формалност.
Не си представяйте сега,че тия пичове били млади и луди глави,които просто се правели на мъже.Всичко това се случва през 1804,когато Хамилтън е бил на 49,а Бър на 48.Отгоре на всичко за двамата това не бил първият дуел.Те и друг път били стреляли по политически опоненти,но никога не се стигало до сериозни касаплъци.

И така на 11 юли 1804 Хамилтън и Бър,заедно със секундантите им,се срещнали и се съгласили на по два изстрела.Тук му е мястото да вметна,че в дуела имало едно неписано правило,което се наричало оттегляне.
Това е когато някой от опонентите го удари на съвест и вместо на месо произвежда изстрел във въздуха,след което обявява,че се отказва.
Хамилтън е трябвало да стреля пръв.Той вдигнал ръка и стрелял високо над главата на Бър,но не заявил,че спира както е по кода на оттеглянето,тоест макар и нарочно да не уцелил Хамилтън не потърсил помирение,а останал на мястото си.На ход бил Бър.
Съвсем хладнокръвно и без да се замисля той се прицелил,стрелял и улучил Хамилтън в стомаха,което малко по-късно причинило смъртта му. Защо Хамилтън е стрелял високо и не се е отказал,дълго време е било въпрос на сериозни изследвания отвъд океана.
В крайна сметка се е стигнало до заключението,че най-вероятно е искал да бъде убит.Експертите приели тази версия,защото синът му също бил загинал в дуел,три години по-рано и предположили,че на Хамилтън не му се живеело повече.Какво станало с Бър ли?
Ами той бил арестуван и тикнат в затвора нищо,че бил вицепрезидент.
Все пак не се стигнало до съд,защото дуелите минавали в друга категория.разрешаване на спорове и лека-полека се вкарали закони,които постепенно забранили дуелите.
На 11 януари се навършват 256 години от рождението на Александър Хамилтън,а вие имате възможността да си помислите,колко интересно би било,ако и днешните политици се дуелираха...
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

НАЧАЛОТО НА ЪНДЪРГРАУНДА..

Unknown | понеделник, януари 10, 2011 | | Be the first to comment!



Честит рожден ден на ЛОНДОНСКОТО МЕТРО.На днешната дата през 1863 година в Англия за първи път потегля "Лондон Ъндърграунд",тоест лондонското метро.Ако трябва да бъда точен,идеята за вкарване на железница под земята е десетина години по-стара.
Още през 1854 година,когато железопътният транспорт все още набирал скорост имало хора,които твърдели,че няма да е лошо влаковете да се движат в специални тунели под земята.Хем е по-бързо,хем безопасно.
Да,ама не казали песимистите от лондонската община и изчакали да дойде 1863 година.
Първата отсечка превозвала към 30 хиляди човека дневно,а до 1880-та,метрото вече превозвало около 40 милиона човека годишно.
Днес лондонският ъндърграунд прекосява на длъж и на шир цялата английска столица и то на няколко нива.Твърди се,че 80 процента от жителите редовно ползват метрото,а то било толкова точно,бързо и удобно,че напълно обезсмисляло останалите видове транспорт.
И още нещо любопитно свързано с него..
През годините метрото станало любимото място на самоубийците в Англия.Ежегодно над 40 човека се хвърляли на релсите и се прощавали с живота си.Тази черна статистика довела една много интересна мярка.
Към днешна дата лондонският ъндърграунд е единственото метро,при което няма директен достъп до линиите.Това е така,защото те са преградени със специални плексигласови стени,които се отварят само там където се отварят вратите на вагоните.Все пак за Англия става въпрос.
Оставям добрата стара Англия и се пренасям в страната на неограничените възможности,тоест Америка.Ще става дума за порно.По-точно,ще ви запозная с една порно Икона.Истинското име на дамата е Линда Сюзън,но в порно бранша е известна като Линда Лъвлейс.Ако случайно не сте я чували,това е първата голяма порно актриса в щатите.
Иначе казано,това е героинята на известният порно филм "Дълбокото гърло".Каквото и да се говори,този филм си остава безспорна класика.Направен е за сумата от 22 хиляди долара и до този момент е абсолютният шампион по приходи в целия филмов свят,над 600 милиона долара чиста печалба.Сюжета на филма не е кой знае какво,но годината в която излиза,1972-а,е изключително подходяща.След участието си в него Линда се превръща в истинска порно Икона.Същевременно с това обаче,тя става една ужасно нещастна жена.Цялото й семейство се обръща срещу нея,пуританско възпитаните американци не спират да я оплюват,всевъзможни организации я заклеймяват и дори горят публично нейни снимки.
Притисната и онеправдана,осем години след филма,Линда прави радикален обрат и става най-големият противник на порно индустрията в щатите.Благодарение на нея дори се появява един чисто нов синдром.
Поведението,когато порно актрисите търсят отново прием в обществото,като атакуват предишното си поприще.
През 2002 година Линда загива в автомобилна катастрофа,а по това време всички в Америка вече й бяха простили....
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

STORIES FROM FRANCE...

Unknown | сряда, януари 05, 2011 | | 1 Comment so far



Днес историческата ми разходка ще бъде с френски акцент.
Ето защо,спокойно можете да включите в менюто си някой и друг кроасан,за да бъде всичко в реда на нещата.
Ако пък не ви е до ядене,просто се настанете удобно и четете...
На 5 октомври 1713 година в Лангър-Франция се ражда Дени Дидро.
За всички онези,които не са го чували това е френски просветител,който се смята за бащата на енциклопедията.
Онази дебелата книга,в която по азбучен ред е подредено всичко,ама абсолютно всичко.Плюмчите пръста,прелиствате и хоп,получавате пълен кръг от знания.
Всъщност,към днешна дата вече няма нужда от такава старомодност.
В наши дни вече си имаме УИКИПЕДИЯ.
Същата работа,само че в електронен формат.Та дядо ви Дени Дидро е човека,който е направил първата съвременна енциклопедия.
Не,че преди него никой не е мислел за това.Много мъдреци са си мечтаели за подобна книга,в която да е събрано цялото човешко знание за науката и изкуството,но Дидро е първият,който го е направил. 
Пълното име на Енциклопедията с главен редактор Дени Дидро е СИСТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК НА НАУКАТА,ИЗКУСТВОТО И ТЕХНИКАТА.Важното тук,което трябва да бъде ясно е факта,че Дидро е ГЛАВЕН РЕДАКТОР.
Сами разбирате,че няма как да е автор на всичко.
Това е бил грандиозен проект,който е окомплектован през годините.
Само забележете.
Енциклопедията имала 35 тома,44 хиляди статии и над 2500 илюстрации.
Как хубаво би запълнила секцията в хола ви,нали?
В самото начало не са били 35 тома.
През 1751 година излязла една единствена книжка,която почти незабавно трябвало да бъде допълнена,така че излязла още една.
После се появили още две нови издания,след това три и така в периода между 1751-1777 година излезли всичките 35 тома.
И това всичко през 18 век.Представяте ли си какво постижение е било за онези времена.Ако някога ви изскочи въпроса Кой е Дени Дидро,спокойно можете да отговорите ЕНЦИКЛОПЕДИСТ.Вервайте ми,че няма да сбъркате.

Оставям го сега намира и продължавам с още нещо френско.По-точно казано,ще се опитам да отговоря на още един френски въпрос,Кой е Ролан Гаро? В България все още обичаме да си го наричаме Ролан ГароС или РоланД ГароС,но правилното винаги си е било Ролан Гаро.
Та,кой е тоя Ролан Гаро?..
Тъй като на него има кръстен турнир по тенис,по-голямата част от вас със сигурност си мислят,че това е някой известен тенисист.
Ако трябва да бъдем точни обаче,Гаро не е точно тенисист.Даже спокойно мога да твърдя,че въобще не е тенисист.
Историята го помни,като френски авиатор,който загива през първата световна война.Един от пионерите на френската бойна авиация.
По известен е с това,че на няколко пъти немците сваляли самолета му,но той се оказал жилаво копеле и след всяко сваляне оцелявал.
Вместо да се откаже отново се качвал на някоя машина и продължавал с летенето.Истински френски герой както разбирате.
При едно от свалянията немците даже успели да го заловят и пробвали да го пратят в лагер,но Ролан избягал и хайде пак на самолета.
Може би заради това французите си го наричат първият военен пилот в света.С голямо прискърбие ви съобщавам,че в крайна сметка швабите успели да му видят сметката.При поредната атака срещу него самолета му се взривил във въздуха и Ролан Гаро отлелял в небитието.
Тъй като всичко това е регистрирано на датата 5 октомври,реших да го направя един от героите в днешната ми история.Заслужава си пича да му се обърне внимание.
Що се отнася до името на турнира,началото е положено през 1920 година.През нея франсетата нарекли на негово име един стадион.
И понеже по някаква случайност на същия стадион се е провеждал и открития шампионат на Франция по тенис,по някое време започнали да наричат и турнира Ролан Гаро,тоест Роланд Гарос на български.
 
И накрая,но не и по значение завършвам с Жан Люмиер.Роден е на 5 октомври през 1864 година,тоест на датата,която съм зачекнал.
Та Люмиер,заедно с брат си,познати повече като братята Люмиер са познати на света като единият и другият татковци на киното. 
Още по известни са с факта,че филмите им били нечовешки късометражни.
Най-късите филми правени някога.За да подкрепя това твърдение ето ви факти. Първият им филм със заглавие "Работници излизат от фабриката Люмиер" бил с времетраене 46 секунди.
Вторият,озаглавен "Градинарят" с дължина 49 секунди,а третият и безспорно най-дългият,който се казвал "Пристигане на влак на гара Селтан" направо разбил публиката със своите 50 секунди.
Започвам да се замислям тия дали не са ги гледали прави тези филми.Съмнявам се да е имало смисъл да се сяда.
Всъщност може и да е имало.Все пак годината е била 1895....
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

МАШИНА ЗА ТЕРОР...

Unknown | понеделник, януари 03, 2011 | | 1 Comment so far

Лека-полека старата година взе,че си замина.
Новата дойде с гръмотевичният звук на пиратките,намърда се в ежедневието ни и ще си живуркаме в нея цели 365 дни.
Иначе казано,продължаваме напред към бъдещето.Аз също продължавам напред и днес ще ви разкажа първата история за новата 2011 година..

На 3 януари 1866 година в дома на генерал-лейтенант Нейтън Форест в Мемфис-Тенеси,влизат шестима високо уважавани мъже от средната класа на Юга.Целта на тяхната визита е да споделят с генерала една своя идея,която няколко дни преди това са превърнали в реалност.
Положили са основите на движението Ку Клукс Клан.Следващият ход,който трябва да направят е да привлекат добре познатия Форест за лидер на новоизлюпената групировка.Като може би сте чували,Ку Клукс Клан е нацианалистическа,антисемитска и най-вече крайно дясна расистка организация с изключително лоша слава.Най-точното определение за нея е.Лоши хора на Лошо място и с Лоши помисли.Историята на клана винаги е имала само един прочит...НЕГАТИВНИЯТ.
В самото начало обаче,когато всичко е било още в зародиш,нещата съвсем не са изглеждали по този начин.Ето за какво става въпрос...
 
Всичко започнало на 9 април 1865 година.Това е денят,в който приключва добре познатата американска гражданска война.Ако случайно сте позабравили Югът е победен,после опостушен и смазан,след което е присъединен към съединенети щати.
Това също така е и денят в който официално се отменя робството.Ура,ура.
Дванадесет милиона чернокожи изведнъж станали свободни и равноправни американски граждани.Повечето от тях били скромни и обикновени работници,които останали в именията на предишните си господари,защото макар и роби не били видели нищо лошо от тях.

Останалата част от освободените роби обаче,моментално образували реваншистки групи,които започнали да плячкосват наляво и надясно и да мародерстват и то със самочувствието на победители.
Голяма част от бунтарите били ветерани от северната армия,които успели да запазят оръжието с което участвали в битките и групичките за които споменах се превърнали в сериозна заплаха за всички бели,които им се изпречвали на пътя.За да намалят създалото се напрежение и да спрат безчинствата,шестимата представители на средната класа на юга,за които споменах в началото,решили да направят организация,която,според тях,трябвало да запази законите и да следи за спазването на установения ред.Като всяко адско творение в началото клана бил замислен само с добри намерения.
Трябвало е да бъде затворено общество."КУ-КЛУКС" на гръцки означава кръг.Точно това е бил основният замисъл на клана.Затворен кръг,който символизира сигурност в едни смутни времена.
Решението било взето,основите положени,само че пред основателите се появил въпроса.."Кой обаче да го ръководи това чудо?".
 
Шестимата чичковци не ставали много за лидери и след кратко мислене и съветване изборът им паднал върху героя от войната,южняка генерал-лейтенант Нейтън Форест.Той вече се бил доказал като блестящ ръководител в сраженията,а отгоре на всичко бил добре познат и още преди да участва в тях.
"Това е мъжът,който ни трябва"...решили шестимата и на 3 януари 1866 година цъфнали в дома на дядо ви Нейтън,за да го увещават.Не им било много трудно,защото Форест бил достатъчно обезверен от загубата,а плюс това в лицето на новата организация виждал странната възможност за някакъв още по странен реванш.
 
Ето как генерал-лейтенант Нейтън Форест бързичко поел командването на чисто новият Клан и още по-бързо започнал да прокарва революционните си идеи.Благодарение на тях,от правозащитна организация,Ку Клукс Клан лека-полека се превърнал в добре познатата на всички МАШИНА ЗА ТЕРОР.Първоначалните идеи преминали на заден план и вместо да се занимават с въоръжените негри членовете на сдружението започнали съвсем безпричинно да тероризират всеки,на който кожата не била бяла,а чат-пат посягали и на бели,които отказвали да им симпатизират.
Общо взето расизмът придобил съвсем нови измерения.Историята на Ку Клукс Клан е доста интересна,но за нея ще ви разкажа някой друг път.Само ще вметна,че към днешна дата в тази организация членуват едва три хиляди човека,половината от които са федерални агенти под прикритие.
Понеже стана дума за кланове,ще завърша първата си история за тази година с един от любимите ми актьори,Мел Гибсън.
Роден е на днешната дата и това е човека,на който кланът на Уилям Уолъс му докара "Оскар" за най-добър режисьор.
Нищо,че истинският Уолъс никога не е тичал с къса поличка и с развети от шотландския вятър дълги коси.Да,точно така.Никога.
Героят на Гибсън познат ни от филма "Смело сърце" е поредният измислен образ,който не е нищо друго освен плод на режисьорската фантазия.
Истинският Уилям Уолъс,който Шотландия познава е бил облечен с метална броня и винаги си е бил късо подстриган.
Това обаче е съвсем друга тема,с която съвсем скоро смятам да ви запозная.Това беше от мен.Бъдете здрави и утре отново тук...
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

Избери си тема...


arief


Блог класация


Подкрепете ни тук,а ние ще върнем жеста Двойно...

Новините от ДНЕС...

Полъх от Миналото

Криейтив Комънс договор
.
И когато една история свършва,идва Музиката.Избери си фронтмен и слушай...
 

Титанична Увертюра

Как така го направихте? Защо отворихте точно този блог? Може би просто сте любопитни и предполагате,че той съдържа нещо,което все още не знаете.Или пък просто проверявате какви ги е забъркал поредният социално програмиран индивид? Всъщност,това няма значение.Така и така сте прекрачили прага и аз,като добър стопанин,смятам за редно да ви приветствам

Добре дошли в личния ми блог.Освен парченца от миналото на предците ни в него ще откриете и големи късове от Българската,Американската,френската..и общо взето от цялата човешка история,която обаче ще се опитам да ви представя по-съвсем непознат за вас начин.Ще погледнем Историята от друг ъгъл,от който се виждат далеч по-интересни и забавни неща.

Info back to top