ДЯСНАТА РЪКА НА ДЯВОЛА И ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА...

На 5 март през 1836 година Самюъл Колт патентова револвера носещ неговото име КОЛТ.Години след това откритие един американски историк ще каже,че мнозина претендират,че са променили историята,но Колт го е направил наистина.

Не револвер,а чудо.Оръжие с подвижен барабан,което може да изстрелва шест патрона един след друг.Наричат го още сикс гън или сикс шутър,а в американския фолклор дясната ръка на дявола.

Той така променя историята на дивия запад,че направо не можем да си представим какво е било преди него.Престрелките стават далеч по зрелищни,на мода идват уличните боеве с револвери,а колта става нещо като задължителен атрибут към облеклото.

Между другото,револвера на Колт има важно значение и за българското революционно движение.Васил Левски например,никога не е оставял своя револвер,който бил модификация на оригиналния колт.

Общо взето оръжието на Колт е откритие,което наистина твори история,а списъкът с велики личности,които имат снимки със запасан на колана колт или пък го държат в ръка е наистина внушителен. 

И накрая ще завърша с още нещо интересно...
На 5 март през 1946 година Уинстън Чърчил за първи път използва термина ЖЕЛЯЗНА ЗАВЕСА и оттогава той започва да се употребява непрекъснато и то за щяло и нещяло.Сигурен съм,че почти всеки е оприличавал желязната завеса като тежка театрална завеса от метал,което си е внушително и даже красиво като звучене,но Чърчил е имал в предвид нещо съвсем друго.

Той е споменал истинската желязна завеса,която е вид телена мрежа и се е използвала в театрите,предимно в Германия,за да ограничи евентуален пожар.Тоест,ако сцената случайно се запали тази мрежа е трябвало да предпази от по-сериозни щети.

Казал го е образно и предполагам е искал да се разбере,че изтока гори в пламъците на комунизма,а желязната завеса предпазва за да не пламне светът....А сега кажете,че знаехте тази подробност.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ПРОКЛЯТИЕТО НА ЧЕРНОТО БИЛЕ...

Днешният 26 април не е от най-добрите в световната историята,защото на днешната дата през 1986 година четвърти реактор на атомната електроцентрала "Владимир Илич Ленин" експлодира.

Това е третата електроцентрала в СССР притежаваща реактор от нов тип с подобрена мощност,за който се е смятало,че никога не може да получи повреда.Да,ама само се е смятало.Ето какво се случва на практика...
 

На 26 април е трябвало да се направи поредното учение,за да се провери,колко добър е този реактор,ако цяла Украйна остане без ток.

За да се осигури безопасно протичане на тренировката,мощността на реактора е трябвало да бъде намалена на 1000 мегавата вместо на обичайните за него 3200. 

При опит да се достигнат желаните 1000 мегавата,концентрацията на ксенон ограничава мощността до около 200 мегавата и в рамките на няколко секунди мощността на реактора скача неконтролируемо до около 30 000 мегавата.Прътите с ядрено гориво започват да се топят,а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква умопомрачително мощна експлозия,която изхвърля и разрушава капака на реактора тежащ цели 1200 тона.И когато въздуха влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрещността на реактора,графита се запалва.
По-голямата част от последвалото радиоактивно заразяване е резултат от огъня,който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

След аварията веднага са хоспитализирани 213 човека,повечето пожарникари и работници по сигурността,от които умират само 30 души,а от зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души в това число и 45 000 жители на съседния град Припят. 

И понеже АЕЦ "Ленин" се намира непосредствено до град Припят и на 16 километра от град Чернобил,тази електроцентрала остава известна в историята не като Ленин,а като Чернобил.

А що се отнася до радиоактивния облак,той преминава последователно през Украйна,Беларус,Скандинавия и идва над източна Европа.

И всичко това,само за четири дни.
На 1 май 1986 година на манифестация на трудещите се хора над България вали лек дъждец.Пред мавзолея в София наред с работниците излезли да помахат на управляващите,минават и деца от първи до десети клас,а някъде над главите им на същата тази манифестация присъствал безмълвно и облакът от Чернобил.

НИЕ ОБАЧЕ НИКОГА НЯМА ДА РАЗБЕРЕМ КОЛИЧЕСТВОТО РАДИАЦИЯ,КОЯТО ТЕЗИ ДЕЦА ПОЕМАТ В ОНЗИ МОМЕНТ.НАДЯВАМ СЕ,ЧЕ ЗНАЕТЕ НА КОГО ТРЯБВА ДА СМЕ ВЕЧНО БЛАГОДАРНИ ЗА ТОВА,НАЛИ? 

Ето такъв е бил 26 април.Много ми се искаше да бъде по-весел,обаче не се получи така.Може би утре,а?

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

СЪМНЕНИЯТА ОКОЛО ДЪРВЕНИЯТ ТРОЯНСКИ КОН....

На 24 април през 1184 година,пред вратата на обсадения древен град Троя стоял един голям дървен кон,който троянците в един момент вкарали вътре и войната рязко свършила.Я да видим,как точно са се развили събитията...

Построяването на гигантски дървен кон от историческа гледна точка ни е известно от Омир.Ние обаче все още не сме сигурни имало ли е човек на име Омир и дали,ако е имало може въобще да му се вярва.

Ето защо историята с коня може и да не е много вярна.Все пак това не е основна част нито от Илиадата,нито от Одисеята,а само един дребен момент между двете.Освен това и Илиадата и Одисеята са били песни.

Те не са се рецитирали,а са се пеели.И на всичкото отгоре Омир е живял цели три века след въпросната случка.Все едно днес Графа да напише песен за детството на Паисий,а ние да решим,че е историческо сведение.
 

След време случката с коня много се харесала на древно римския поет Вергилий Марон,който се захванал да я доукрасява и в крайна сметка така я украсил,че станала една манджа с грозде,от която ние днес знаем,че гърците яко прецакали троянците с един кон,в който се скрили войници.Колко точно,никой не знае.Според Омир 40 човека,а според Лесхей,автора на малката Илиада,3000 човека.

Що се отнася до Вергилий той не дава бройка,явно не е искал да се ангажира.Виждате ли сега,каква мъглява история си е било това с коня.Въпросителни бол.
Колко е бил висок? Как е изглеждал? На какво е приличал? Колко хора е имало в него?..само можем да гадаем.
Все пак в тази древна история има и нещо хубаво.И то е,че нещата никога не свършват на едно място.Случката с троянския кон не била интересна само на поетите.По нея много си паднали и военните стратези.
В съединените щати,освен че специалните тактически сили имат на герба си имено троянският кон,дълги години в Уест Пойнт се изучавала и тактиката му използвана от гърците.

Военните правели подробни въстановки какво точно се е случило по онова време.В резултат на това се оформили две основни версии.
При първата било взето под внимание,че навремето централните входове на крепостите били високи около три метра.По пътя на логиката,за да влезе вътре,конят е трябвало също да бъде висок най-много три метра.
Оттам и въпроса,колко войника биха се събрали в един три метров кон,на който биха отивали всички други отговори,но  със сигурност не и 3000.

При втората специалистите стигнали до извода,че за да се съберат някъде към 40 човека,коня явно бил по-висок,поне 5-6 метра.От всичко това излиза,че за да го вкарат вътре,троянците най-вероятно са разрушили горната част на входа.Това всъщност е била и уловката.

Врагът сам да си разруши укреплението,а когато входът е разрушен,онези в коня и двадесет да са били чакащите отвън съвсем не са се затруднили да нахлуят и да им окажат съдействие.

Това определено изглежда много по-хитро от първото,но по никакъв начин не дава отговори на поставените по-горе въпроси,от което пък следва,че Троянският кон все още си остава загадка.

И накрая още нещо свързано с датата 24 април.На нея,през далечната 1731 година умира Даниел Дефо-автора на Робинзон Крузо..

И въпреки,че е написал още доста книги,Дефо си остава безсмъртен единствено с Робинзон Крузо.И понеже тя по един или друг начин си е шедьовър,ще и обърна малко внимание.
По времето когато книгата излиза,а то е през 1719 година,литературните критици от онова време я попрелистили през пръсти и предрекли много бърз край на тази книжка.

И само защото в нея нямало никаква любовна насоченост.Все пак е било началото на 18 век,а тогава никой не пишел книги без да вкара любовен елемент в тях.А на Дани хич не му и хрумнало да опише разни интимни моменти между Крузо и Петкан.

Но въпреки това,книгата все пак успява да стане световно известна и да направи автора си незабравим.И не само това.

Тя е и първата истинска мъжка книга,в която е описано как един човек оцелява 28 години на почти безлюден остров и никаква любовна драма не му трови живота.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (6)

ЗА ШЕКСПИР,ДЕНЯТ НА КНИГАТА...И БИРАТА!!!

Днес е интересен ден.Може би защото целият свят почита подобаващо книгите или пък,защото любителите на бирата просто имат сериозен повод да наблегнат на нея.

Ако сте решили да ги отпразнувате,който и да изберете няма да сбъркате.

И двата си заслужават.Освен тях обаче,историята е съхранила в хрониките си още интересни и важни събития.

Както вече сте разбрали,аз обичам да се ровичкам из тях и когато намеря нещо интересно да ви разказвам за него.Днес няма да е по-различно.

Ето защо разказът ми започва..

На 23 април 1616 година умира Уилям Шекспир.Уилям Шекспир си го знаете кой е и без някакъв си дървен философ да ви разправя разни лакърдии в блога си.Човека е автор на комедии,трагедии,сонети и всичките до една световно известни и актуални до днес.

Обаче,писал ли ги е всичките той?..

Ето ви го големия въпрос,над който изследователите на литературата сериозно си блъскат главите години наред.

Има няколко теории по-въпроса.Едната от тях е,че част от нещата са писани от неговия приятел Кристофър Марлоу.

Другата твърди,че е замесен Едуард Де Вер.Седемнадесетият граф на Оксфорд.Де Вер бил много талантлив,но почти неизвестен.

Отгоре на всичко,въобще не ламтял за слава.Факт е,че малкото авторски неща на Едуард поразително приличат на Шекспировите.

Освен това след смъртта на Де Вер Шекспир не написва нито ред повече.

Нищо ново,а е едва на 42 години.

Третата теза е,че всъщност Мигел де Сервантес Сааведра е истинският автор на част от произведенията.За него обаче след малко.

Още нещо да изясня около Шекспир.Неговата сексуалност.

Въпросителните за нея също не са малко,особено ако се има предвид странната обеца на лявото му ухо,която се вижда на всичките му портрети.

Въпреки че е бил женен за Ан Хатауей и имал три деца,бракът им изтраял само три години.Оставете филма "Влюбения Шекспир".

Доста индикации има,че добрия стар Уил си е бил едно голямо..БИ! 

Това обаче не е много важно.Все пак става дума за Шекспир.

Както знаем славата винаги засенчва слабостите.Продължавам нататък...

На днешния ден през 1616 година умира и споменатия вече Мигел де Сервантес Сааведра.У нас е известен предимно с романа "Дон Кихот",но всъщност е и автор на доста поеми,сонети и драми.

Не напразно е считан за най-добрия испански автор.Както стана ясно чак има и теория,че част от нещата на Шекспир са негово дело.

А що се отнася до произведението Дон Кихот романът всъщност е превод на стар арабски текст.Това не си го измислям аз,а за него си признава самият Сервантес.Ето защо Дон Кихот е велика история.

Защото е съществувала преди Сервантес и продължава да съществува и след него.Сервантес умира на 23 април през 1616-та,което парадоксално не е същият ден в който умира и Шекспир,защото Великобритания още е ползвала юлианския календар,а Испания грегорианския.

И въпреки,че умират на един и същи ден,датата дълги години е била различна.И на края още нещо..

На 23 април,пак през 1616 година,барабар Петко с мъжете,камбаната ритнал и Гарсиласо де ла Вега,испански писател и поет,който явно като разбрал,че великите си отиват на 23 април 1616 година и той взел,че завършил земния си път.Заради тези случки,за които ви разказах,през 1995 година ЮНЕСКО обяви 23 април за световен ден на книгата.

Така че пожелавам ви приятно четене.Ако пък не ви се чете,пожелавам приятно пиене на бира.Защото днес е и международния ден на бирата...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

БИТКАТА ПРИ ВАРНА...

"С интерес бих чел нещо за нашата история.
Напишете сценарий за Калоян,например"
Това беше написано в профила ми в сайта СВЕЖО преди два дни.Неговият автор се казва Гошо.Не го познавам лично,но просто се чувствам задължен да му обърна нужното внимание.Ето защо реших,специално за Гошо да разкажа нещо интересно,което е свързано с българската история. 

Няма да е за Калоян,но обещавам съвсем скоро да подготвя нещо и за него.
На 10 ноември 1444 година,близо до Варна,двадесет хилядна армия съставена от поляци,унгарци,влахи,българи,хървати италианци,сърби,украинци,арменци и бошнаци,се изправя пред трикратно по-голямата армия на султан Мурад втори.

Този бой е известен в историята като битката за Варна.В нея намира смъртта си великия Владислав трети,наречен завинаги след това Владислав Варненчик.
Странно,но в българската история има куп филми за ханове и владетели,но нито едно дори мъничко филмче за този велик и същевременно трагичен момент от историята ни.
Момент,в който Европа за първи път е толкова единна пред азиатското нашествие.Владислав трети тогава е бил на около двадесет години.

Незнам колко възрастен сте си го представяли от уроците по история,но краля на Полша и Унгария бил още момче.Към неговите конници се присъединават унгарски воини,чешки наемни стрелци,венециански моряци,гвардейците на Фружин,стрелците на Мирча втори и още няколко,по-малки отряди от народностите,които изброих в началото.
От другата страна на бойното поле,Мурад втори бил наел четиридесет хиляди азиатци,диви и ужасни,от степите на Мала Азия.
От тази битка е и култовата фраза,изречена от Варненчик,при вида на вражеските орди.."Да избягаме е невъзможно,а да се предадем,немислимо.."
Мурад втори освен,че бил голям изрод,бил и много добър стратег.
Лично ръководел военните действия на армията си.Между другото,това е покорителя на балканите.Самата битка се състояла в ранните сутрешни часове.
 
В началото,с небивал устрем,обединената европейска армия атакувала наемниците на Мурад и след разгръщане на фронта,трикратно по-голямата вражеска войска била на път почти да се пречупи.
Левия фланг се разбягал,а десния понесъл сериозни загуби.Точно тогава,Варненчик направил един доста прибързан ход,който се оказал пагубен,както за него,така и за цялата му войска.Пълководеца решил,лично да атакува ядрото на армията и да убие султана.В безумната атака,един от азиатците посякъл краля,свалил го от коня и отрязал главата му.Това бил ключовия момент в битката.
Без единно командване,воините се подали на натиска на азиатците и до края на деня армията им била разбита.В последствие,всичките били обезглавени...
 
Всичко това,се е случило на 10 ноември 1444 година.Паметна дата в българската,а също така и в европейската история.Въпреки своята значимост,датата е съвсем засенчена от дебелата сянка на едни друг 10 ноември.
Както може би вече сте се досетили,другият е през 1989 година..
Това е онзи,на който ЦК на БКП,прие оставката на другаря Тодор Живков.
Точно тогава,започна така наречения преход,който,за съжаление,все още не е свършил.Никаква храброст и никакво величие няма в него.

Една партиина дата,която изрови най-голямата дупка в съвременната ни история.
Толкова голяма и нелепа,че даже и Мурад втори нямаше да се справи по-добре..
А ние..българите,просто се изгубихме в прехода...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Истината за император Комод,познат ни от филма "Гладиатор"

Привет сънародници.

Вчера съвсем случайно мернах едни кадри от филма Гладиатор и се сетих за нещо,което отдавна мислех да споделя с вас.

Не знам дали сте запознати,ама оня пичага Ридли Скот лекичко се е поизгаврил с пресъздаването на един от персонажите във филма си.

Става въпрос за онова мазното императорче Комод изиграно от Хоакин Финикс.

Ако още не сте се светнали това е онзи император дето накрая си получи заслуженото и то на арената от боса на гладиаторите Максимус,тоест от Ръсел Кроу.Та този Комод ни беше представен като гнусно интригантче и голямо мекотело.Да обаче истинския Комод съвсем не е това което видяхме.Историята го познава и смело мога да твърдя,че той съвсем не е бил неприятен човек.

За да разберете,че наистина е така,ще ви разкажа историческата истина за него,която е много по-различна от измислиците на Ридли Скот... 

Комод е роден на 31 август 161 година и е бил син на Марк Аврелий.Само дето не е бил слаб и смотан,а много деен и силен човек.Не е правил никакви тайни заговори за да се възкачи на престола,а си поел трона на империята когато бил едва на 19,след което управлявал цели тринадесет години и то съвсем успешно... 

Ние обаче не можехме да чакаме филма цели тринадесет години да ни развива действието,докато накрая Ръсел му види сметката.

Истинския Комод наистина е обичал гладиаторските борби и честичко сам е слизал на арената,той обаче бил император кален в битки и никой не му е пускал аванта по време на касъплъка.И още нещо интересно.

Комод се е преобличал за да не го разпознаят защото римското общество не е гледало с добро око на гладиаторите.

Противно на днешните разбирания,гладиаторите в древния Рим са били смятани за най-ниската обществена прослойка.

Комод се правел на гладиатор,участвал е в битките,но въобще не е убит на арената.Това е важно.

Бил е убит в една баня от гладиатор на име НАРЦИС.

Е сега донякъде го разбирам Ридли,защото нямаше да е интересно Ръсел да види сметката на императора докато е бил гол в банята,при това да се казва Нарцис.Малко си е гейско,нали?..

То не,че в Рим не са си падали по-педерастията,ама това си е друга тема.Та ето ви филм с велика историческа неистина. 

Хич да не споменавам,че Комод е бил любимец на народа,а на външен вид е едър мъжага с гъста къдрава брада.

По-добре Ридли да беше направил филм за този император,отколкото за някакъв си измислен псевдо генерал,ама какво да се прави.

Така му дошло на човека така си го направил.. 

А ти бедни ми Комоде,само ако знаеш как ти се подиграваха във филма Гладиатор не си е за разправяне,а даже и Оскар получиха за тази подигравка... 

И тъй като съм ги подкарал тия изкривявания в историческите факти.

Ето ви още нещичко което по-аналогичен начин е променено някъде във времето и в последствие си е останало познато в грешния си вид... 

На 2 септември 490 година преди новата ера,един жилав симпатяга пристигнал тичешком в полиса Атина и заявил гръмко..

"Ние победихме",след което паднал и издъхнал.

Името на този човек е Фидипид-ПЪРВИЯ МАРАТОНЕЦ В СВЕТА... 

Каква красива древна история,нали?..

За съжаление обаче изобщо не е вярна.Сега ще ви разкажа защо.. 

Мнозина погрешно приписват сведението за вестоносеца Фидипид на древногръцкия историк Херодот,който подробно описал гръцко-персийските войни през 450 година преди новата ера.Тук задължително трябва да вметна,че в историческите архиви пише,че самия Херодот е роден шест години след предполагаемата случка,но все пак е бил свидетел на войните.Така или иначе той въобще не говори за такъв посланик.

Пръв го споменава в записките си колегата му Плутарх,някъде през първи век преди Христа,тоест почти пет века след предполагаемата случка.

Плутархчо се позовава на един загубен и никога не видял бял свят труд на Хераклит Понтийски,в който пишело за някакъв войник,който пробягал разстоянието от гръцкия град Маратон до Атина,за да предаде вестта за победата.И сега ВНИМАНИЕ !!..Името на този войник било Терист... 

Ами Фидипид? Къде ли изчезна пък той?...Спокойно,тука си е.

За него се споменава през втори век след Христа.

Пак става дума за войник,който претичал разстоянието от Спарта до Атина,някакви си 240 км и още толкова на връщане,ама въпреки това въобще не умрял.Останал си жив.Ето сега е интересното.

Името на боеца било ФиЛипид,а не ФиДипид.Нека пак повторя.

Доста потичал наистина,но не издъхнал,останал си жив.

Явно добре е бил трениран.

И каква стана тя сега? Кой точно споменава този Фидипид?..

Веднага ще го издам.Това е господин Робърт Браунинг.Направил го е през 1876 година.Някъде през нея този автор на поетични рими и драматични стихове седнал и написал поемата "ФИДИПИД".

Човечеца не знаел,че ставало въпрос за войника ФИЛИПИД и съвсем безскруполно си го кръстил Фидипид.

В крайна сметка се получила "поема",която представлявала драматично геройчна боза за войник,който тичал без никой да го гони,за да каже,че победата била извоювана! 

Тази поема изключително много вдъхновила френския барон Пиер Дьо Кубертен,който се смята за бащата на съвременните олимпийски игри.

 

Барона толкова искал да пресъздаде древния дух на състезанията,че изобщо не си направил труда да проверява имало ли е Фидипит или не е имало.Просто се е доверил на поемата и базирайки се сляпо на нея на бял свят се пръкнал маратона.

Бягане на разстояние 42 км-лична идея на Кубертен.Всъщност в началото разстоянието не било фиксирано на 42км,било някъде около 40.

После обаче го натаманили да е 42,за да отговаря на това,което било между Атина и Маратон.И така,след всичко написано по-горе следва финалното официално обобщение... 

 

Маратонското бягане е в чест на човек,описан в поема от 1876.

Той е плод на въображението на романтик като Робърт Браунинг и за такъв човек изобщо не става дума в нито един древен текст. 

Предполага се,че и в древния свят,ако някой е искал да изпраща бързо послание,логично би било да използва някой на кон.Нямало е нужда вестоносеца да търчи като малоумен,колкото и героично да изглежда това. 

 

Най вероятно Фидипид изобщо не е съществувал,но ако все пак го е имало,издъхнал е на 2 септември през 490 година преди Христа,защото не е могъл да избяга разстояние от 40 километра.Егаси бегача,няма що!!!

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (19)

ЕТО НЕЩО ИНТЕРЕСНО...

Надявам се мрачната събота да не е успяла да подтисне желанието ви за четене,защото съм ви подготвил нещо интересно.Днес няма да мърдам от една единствена дата,а и годината също ще бъде една и съща. 

5 август 1962-ра.Ще ви разкажа паралелно цели три истории и ще се радвам,ако успея да разведря обстановката.Ето заповядайте... 

На 5 август  в четири и тридесет сутринта телефона на сержант Джак Клеманс от полицията в Лос Анджелис позвънява.Обажда му се доктор Хаймън Енгелбърг.Сержанта казва само Идвам веднага,мята се на колата  и потегля към квартала Брентууд.Ако това за което са му се обадили се окаже истина,това ще бъде най-голямата сензация на десетилетието.

А то едва е започнало. 

Нека оставим сержанта да пътува и да отскочим до Йоханесбург,Южна Африка.На 5 август полицията в Йоханесбург имала точен план за действие,разработен от ЦРУ.

Американците били подсказали на южноафриканците,къде точно се укрива най-търсения човек в страната,лидера на въоръженото крило на африканския национален конгрес.

Изключително опасен човек,който смятал,че войната е единствения начин да се спре апартейда.Война до последна капка кръв.

ТерористЪТ бил локализиран от агентите на ЦРУ,те предали информацията на южноафриканската полиция и тя тръгнала да го арестува.

Докато и те си пътуват се пренасяме в Ямайка.На 5 авгусТ в Кингстън,една жена ражда.Бебето било по-голямо от нормалното,високо цели 45 сантиметра и тежало почти пет килограма."Ще се казва Патрик",решила майката и на всеки свой рожден ден,Патрик си пожелавал единствено да стане футболист.

Ръста му обаче,непрекъснато се увеличавал и когато на тринадесетия си рожден ден отново си пожелал същото,неговите роднини му казали,че футболисти високи по двеста и тринадесет сантиметра няма.

Ето защо,по-добре би било да се пробва в друг спорт.

Да се врънем сега при сержант Клеманс.Той вече бил пристигнал до един луксозен апартамент в Брентууд,в който просната по-корем на спалнята лежала мъртва самата Норма Джийн,по-известна като Мерилин Монро...

Версията на полицията била самоубийство.Сержант Джак Клеманс бил първият полицай дошъл на мястото и първия,който заявява,че това май не е самоубийство.Той умира през 1998 година и до края на дните си не се отказал от твърдението,че Мерилин е била убита.

През цялата си кариера човека не бил ставал свидетел на по-очевидна сцена на убийство.Полицията на Лос Анджелис обаче се разграничила от думите му.Така или иначе на 5 август през 1962 година умира Мерилин Монро. 

Сега отново в Йоханесбург,където южноафриканската полиция вече е арестувала лидера на въоръжената терористична група Нелсън Мандела...

Нелсън става защитник на мира и на мирните средства едва през 80-та година,когато вече бил излежал осемнадасет години зад решетките.

Преди това той настойчиво твърдял,че нещата ще се оправят само с кръв.Заради тези си виждания е обявен за опасен терорист и осъден едва на пет години затвор.В последствие обаче,показанията на другите африкански функционери и неговите собствени признания допринасят за огромната му присъда.Така или иначе на 5 август през 1962 година Нелсън Мандела влиза в затвора,където изкарва 28 години. 

И накрая завършвам в Кингстън,Ямайка... 

Момчето,за което ви разказах се казва Патрик Юинг.Един от най-великите баскетболисти на света.Като не могъл да стане футболист,човека се отдал на баскетбола.Заминал за Америка и станал легендата на Ню Йорк Никс.

Роден на 5 август през 1962-ра.Интересен ден е бил този 5 август,нали?

 

 

 

 

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

КАРУЧКАТА С КОНЯ...

Тероризъм,атентати,насилие.Агресията и безумните човешки деяния все по-често съпътстват ежедневието ни.

И тъй като темата си е повече от актуална,реших да ви разкажа нещо,което е в унисон с това,с което започнах.Надявам се историята да ви хареса..

На 16 септември през 1920 година в сърцето на финансовия район на Ню Йорк-Уолстрийт е паркирана една покрита с брезент каручка с впрегнат в нея кон.Всичко изглеждало спокойно,хората щъкали насам-натам,времето преследвало своя ход,но точно в дванадесет часа и една минута изведнъж спряло,за да си почине и каручката се взривила с гръм и трясък.

Излишно е да споменавам,че и от нея,и от коня не останало абсолютно нищо цяло,но съм задължен да вметна,че жертвите след този взрив били 38 човека,а ранените над 400.

Случката моментално намира мястото си в историята на човечеството и остава позната като взривът на Уолстрийт или първата кола бомба.

Дълго време се е смятало,че истинските коли бомби за първи път те се появяват по времето на Ливанската гражданска война през 1975 година,но според историците това не е съвсем вярно.Подобни начини за убиване са използвани във Виетнам,сицилианската мафия също ги е използвала през 30-те години,а някъде през 40-те отделни ционистки групи също са зареждали разни превозни средства с експлозиви.

Дори още през 1905 година група арменци планирали атентат срещу султана Абдул Хамид втори с някаква кола бомба,който обаче бил неуспешен.Да се върнем отново на Уолстрийт.
Каручката с коня била заредена с 45 килограма динамит и умопомрачителните 230 килограма метални пирони,целящи нанасяне на максимални поражения.И нещата се получили.

Детонацията била наистина зловеща и освен,че моментално изпепелила превозното средство барабар с коня,покосила сумати случайни минувачи и нанесла щети за два милиона долара.Америка била потресена от този нечовешки акт,а основният въпрос,който се появил на дневен ред бил...

Кой и защо е взривил Уолстрийт ?

Всъщност на полицията не се наложило дълго да търси отговора,защото на едно дърво близо до взрива била намерена закачена бележка,на която пишело,че поведението на властите повече няма да се търпи и незабавно да се освободят всички политически затворници.

От нея пък веднага се стигнало до извода,че бомбата най-вероятно била отмъщение за екзекуцията на двамата анархисти Сако и Ванцети,обвинени във въоръжен обир и убийства,който май не били извършили.

Поредния класически случай на нагласен процес,а тези двамцата го отнесли,защото принадлежали към бедните сицилианци в Америка.

Общо взето през 20-те години към сицилианските и източноевропейските емигранти имало специално отношение,което пък по-късно довежда до създаването на силната и недосегаема мафия,но това е друга история.
А от днешната стана ясно,че на 16 септември през 1920 година е поставено началото на колите бомби.Първата такава е била каручка...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ПОРЕДНИЯ КОД НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ...

На днешната дата през 1452 година е роден гениалния Леонардо да Винчи. Човека,който е криел кодове и цифри къде ли не.

И добре,че беше Дан Браун та да ни светне за част от тези тайни символи и послания,защото щяхме да си останем напълно непросветени.

Днес вече и децата знаят,че Леонардо да Винчи е онзи,който е нарисувал една жена.Но всъщност в устните й е кодиран мъжки таз.

Тя гледа наляво,но ако се взрете внимателно,ще установите,че гледа надясно.Даже не толкова гледа,колкото примижава.Това дори не е жена,а мъж,който прилича на апостол Петър,само че без брада.

Ако пък обърнем картината на обратно веднага ще разберем,че това е автопортрет на самия автор,когато е бил малък.

Всичко това ни дава основание да твърдим,че Христос е бил женен и е имал осем деца,а тъща му си е умирала за патладжани.

Дрън,дрън та пляс.Поредици от глупави предположения,тъпи изказвания и смехотворни коментари.Ето в това се е превърнал Леонардо да Винчи.

Както се казва обаче,той сам си е виновен.Да го е карал някой да крие толкова кодове? Ето защо няма да споменавам Мона Лиза,нито пък ще става въпрос за неща свързани с нея.Достатъчно е втръснала на всички и затова няма да я закачам.

Днес ще ви разкажа нещо интересно за една друга картина,която също е доста известна.Тайната вечеря се казва.Ще ви разкрия една тайна свързана с нея,за която съм сигурен,че дори и самия Дон Браун не знае.Ето за какво става въпрос.. 

Един италиански композитор на име Джовани Мария Пала неотдавна извади една много любопитна теория.Години наред Джовани бил убеден,че не може Леонардо да не се е изкушавал и от музиката. 

Толкова е обичал изкуствата,науката,математиката,няма как и от музика да не се е интересувал си мислел Пала и с тези мисли в главата си започнал да изследва картините на Леонардо,за скрити ноти. 

Наблюдавал ги старателно,проучвал ги,въртял ги от всички страни,гледал отдолу,гледал отгоре,абе направо очите го заболели от гледане.

Ноти обаче нямало.Отчаял се човека.Изгубил всякаква надежда, че може нещо да открие и почти взел решение,че няма смисъл да продължава.

Изведнъж обаче,взирайки се за пореден път в Тайната вечеря на композитора му направило впечатление,че на масата има прекалено много хлебчета.Веднага се сетил,че за онези времена това не било характерно. Хората тогава не наблягали много на хляба.Отгоре на всичко хлебчетата имали абсолютно същия размер като ръцете на апостолите.

"Ами,ако на тяхно място се поставят точки ?"..замислил се композитора.

На мястото на хлебчетата и на мястото на ръцете.Така и направил.

Нарисувал точки,вторачил се отново в картината и с изненада установил,че

те образуват линии.Даже точно пет на брой.Прекарал той и хоризонтални черти през точките и чудото станало.Получило се истинско петолиние. 

Правилно и успоредно.Линиите му даже били на съвсем равни интервали. Зарадвал се композитора,седнал веднага на пианото,за са изсвири полученото,но пак нищо.Отново разочарование.

Акордите,които звучали били пълна какафония.Нищо мелодично нямало в тях.И как да има като тя била на обратно.Леонардо бил леворък. 

Писал е всичко на обратно.Сетил се и Джовани за този факт,седнал отново зад клавишите и изсвирил партитурката отзад напред.

И чудото станало.Получил се истински музикален фрагмент,който бил късичък,ама за сметка на това музикален.Звукът на тайната вечеря.

Според композитора обаче това си било абсолютно стройна композиция,която съвсем не била случайна.

Ставало дума за истински музикален код.Първия такъв и един от многото,с които великият да Винчи е оплел всичко сътворено от него...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

ТОВА ЗАСТИГА ТИРАНИТЕ...

На 14 април през 1865 година в театъра на Вашингтон се играе представлението "Нашия американски братовчед".

В ложата е самият президент Ейбрахам Линкълн със съпругата си Мери.Изведнъж вратата на ложата се открехва,един мъж се промъква зад президента и стреля от упор в главата му,а после скача на сцената и изкрещява "Това застига тираните"..и дим да го няма.

Името на този човек е Джон Бут.Най-артистичния убиец на президенти в световната история.И това съвсем не е случайно.Ето защо..
 

Семейството на Джон Бут е смятано за най-известното артистично семейство в цяла Америка.Бащата и майката са били шекспирови актьори още в добрата стара Англия,а след време емигрират в щатите,където продължават да играят и да радват местната публика.

Синът им Джон също се отдал на театралното изкуство.Първата си роля изиграл още на седемнадесет,а след нея кариерата му се развила стремглаво.Младежа се очертавал като многообещаващ актьор и даже бил обявен за най-красивия артистичен мъж в Америка.

Хората го обичали и искрено му се възхищавали и дори президентът Линкълн бил негов фен и честичко ходел да го гледа в театъра,където той играел.Извън артистичния си живот Джон го раздавал като ревностен поддръжник на конфедерацията,но въпреки пристрастията си на най-красивия мъж в Америка и през ум не му минавало да ходи да се бие.Всъщност може и да му е минавало,ама майка му винаги казвала,че бил великолепен актьор и просто няма смисъл да се занимава с война.

Това обаче не означава,че се отказал да подкрепя ревностно идеите на конфедерацията.Може би заради този фанатизъм бавно,но сигурно в артистичния мозък на Бут започнала да зрее зловещата идея да реши нещата с един замах.Театрален и ефектен,като в Шекспирова драма.Естествено,вторачил се в президента.

В началото имал план първо да го отвлече,а след това да го убие,но работата не била за сам човек и затова поискал съдействие от верните си приятели.Когато им споделил плановете си те веднага се съгласили да участват и се юрнали да се снабдяват с пушки.Станало сложно.

Бут не искал така.Той искал да бъде с въображение,със замах.Ето защо се отказал от аверите си и решил да вземе нещата в свои ръце.

На 14 април Линкълн е щял да бъде на постановката на Том Тейлър и всичко трябвало да стане там.Бут познавал добре театъра,така че нямало проблем да достигне ложата необезпокояван.И го направил.
Влязъл,стрелял и можел да избяга,при това много бързо,но как да изчезне един актьор и то в театър.

Ето защо,театрално и ефектно скочил от ложата на сцената,казал си репликите,хвърлил огнен поглед към публиката и чак тогава напуснал сградата.Какво се случило после ли? Ами не се знае.

Историята останала с отворен край.Някои твърдят,че бил застрелян от войници някъде при Порт Роял.

Други казват,че го обесили във Виржиния,а трети,че доживял до дълбока старост,само че под друго име.

И ако това последното е вярно,представяте ли си,каква мъка е било един великолепен актьор  и то млад,да няма достъп до сцената.

Направо трагедия.И то като шекспировите.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

КУЛТУРНАТА НАДПРЕВАРА НА ГОЛЕМИТЕ...

Днес ще става дума за класическа музика.Не знам дали си падате,ама днешната историята ще бъде за нея.Освен това е свързана с днешната дата,а това си е сериозен повод за писане.

На 13 април през 1958 година в Москва се провежда първия международен конкурс за пианисти под името "Пьотр Илич Чайковски".Победителят,който всички очаквали да бъде възпитаник на социализма,съвсем не бил такъв.

Казвал се Ван Клайберн и бил стопроцентов американец,от Тексас.

Първият американец взел награда на социалистически конкурс.Историята е интересна,ето я...

През 1958 година студената война била в най-ледената си точка.Съветския съюз и Америка се надпреварвали във всичко.

Вода,въздух,космос,ядрено оръжие,стандарт на живот,че даже и в културата.Ето защо,съветските партийни и културни функционери,решили да организират музикално събитие,на което да поканят и представители на запада.

"Нека видим,кой е по-добър пред клавишите" било мотото и след като всичко се обявило на всеослушание,започнала трескава подготовка,след която най-големите зали в Москва отворили врати и хората започнали да прииждат отвсякъде.Сумати гениални пианисти с нетърпение очаквали началото,за да покажат виртуозните си способности,а някъде сред тях бил и 23 годишния Ван Клайберн.

Младежа свирел на пиано още от три годишен,а на дванадесет вече бил солист на хюстънската филхармония,но тъй като не бил известен сред соцелита,от него никой не очаквал чудеса.

Малко известен бил и факта,че Клайберн е обучаван от виртуозна руска пианистка,емигрантка в щатите.Освен това,младежа бил смятан за много добър интерпретатор имено на Чайковски и Рахманинов.Изнасял бил и концерти в Карнеги хол,още преди да навърши двадесет.
Точно с тези подробности обаче,руснаците въобще не били запознати и нямали никаква представа с кого си имат работа.

Отгоре на всичко в Москва се наблягало преди всичко на Чайковски и Рахманинов и се смятало,че никой западняк не може да улови духа на великите руски класици.
И така на 13 април 1958 година в голямата зала на консерваторията,Ван Клайберн изнесъл своя Концерт за пиано и оркестър на Чайковски.

След последния акорд залата изригнала.Хората станали на крака и не спрели да го аплодират близо десетина минути.

Журито се притеснило и то не на шега.Трябвало да се награждава Американец.Помотали се известно време,но на фона на всеобщото одобрение и очевадния уникален талант на младежа,нямало на къде да се мърда и в крайна сметка виртуозът бил награден.
Ван Клайберн се превърнал в първата голяма звезда от двете страни на желязната завеса.

Няма нужда да обяснявам за положителните последствия съпътствали живота на младия пианист след този конкурс.Това не е важно.
Важното било,че в Америка го уважавали,защото натрил носа на руснаците,а в СССР му се възхищавали искрено..и отново го поканили.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

ОЩЕ НЕЩО ЗА КОСМОНАВТИКАТА....

Днес е световния й ден,а това си е чудесен повод да разбием един мит и да се поразровим в една необяснима загадка,която си е почти конспирация.А повод за това ни дава Джим Ловел.Американец по рождение и астронавт по призвание.

И ако Юрий Гагарин е първият човек излетял в космоса,колегата му Джим се води за първият американец летял четири пъти в космоса.Историята го помни най-вече като капитана на мисията Аполо 13,онази от 1970 година.

И ако още не сте се сетили,Аполо 13 е онзи полет,който ражда прочутата фраза.."Хюстън,имаме проблем"..
 

Аполо 13 уважаеми е трябвало да кацне на луната.Единият резервоар с кислород обаче гръмва,което не само причинява сериозни щети на совалката,но и рязко намалява запасите от въздух за дишане,но екипажа успява да овладее ситуацията и лошото се разминава.

Някъде в този момент се е пръква и прочутата фраза за която споменах по-горе и доста дълго време след това хората вярвали,че това са истинските думи на Ловел,което обаче е огромна историческа грешка.

Работата е там,че Джим Ловел въобще не предава в контролната зала възникването на проблема,а само неговото решаване.

В момента на взрива астронавтите са били прекалено заети с доста сериозни неща и когато за пореден път базата ги вика,проблемът вече е решен и думите,които Ловел казва са.."Хюстън,ние имахме проблем".
Заради лошата връзка обаче,десетилетия наред се повтаряше грешното схващане,но тъй като нещата вече се изясниха преминавам към конспирацията ...
Помните ли къде беше роден Джим Ловел?..Кливланд,Охайо,нали ?

Не знам дали знаете,но Охайо е щата дал една трета от американските астронавти.При петдесет щата,при това повечето по-големи от Охайо,имено в него човек има огромен шанс да пътува в космоса,а Кливлънд пък е градът с най много астронавти на глава от населението.

Общо дванадесет човека.Имайки предвид,че той е с население едва 400 000 души това означава,че на 32 000 човека се пада по един астронавт.
Подобен феномен не се наблюдава никъде другаде,а причините той да е факт са точно две.Една реална и една нереална.
Първата е,че момчетата в Охайо повече от всички други искат да станат астронавти заради примера на пионерите Глен и Армстронг,а другата,че на това място има специално космическо лъчение,което прави хората по-издръжливи на живот в космоса.Конспирация,нали ви споменах...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (9)

ДА ОСВЕЖИМ СПОМЕНИТЕ ЗА ГАГАРИН...

...Защото той го заслужава.Още от 12 април 1961 година,преди да се качи на борда на "Восток 1",другарят Гагарин наистина заслужава да бъде помнен.И точно заради това,нека видим нещата в близък план...
 
В открития космос Юрий прекарал точно час и 48 минути.Но дори и една минута и 48 секунди да беше прекарал,пак щеше да си остане първият човек излетял в космоса,от което пък събитие следват огромни последици.
И най-вече заради факта,че с това свое постижение Съюза моментално излязъл с едни гърди напред в космическата надпревара и буквално натрил носа на американците,които по онова време все още правели опити само с маймуни.

Е,да обаче всичко след този паметен полет се оказало дълбоко съдбоносно за обикновеното селско момче Юрий Гагарин,защото след завръщането си на земята той се превърнал в емблема на социалистическите космически изследвания и живота му тотално се променил.

Започнали да го кичат с ордени и да го разкарват почти ежедневно по колхози,детски градини,заводи и фабрики.
Иначе казано Юрий се превърнал в истинска медийна звезда и станал световно известен.И докато в началото това било интересно и забавно,след две години,започнало страшно да омръзва.
Гагарин бил отлично подготвен за космонавт,но нямал никаква нагласа за всичките тези непрестанни визити и безбройни интервюта.
Освен това вече не му давали да лети.Направили го началник на центъра за подготовка на космонавти и за летене в космоса и дума не ставало.
Всичко това космонавтът понесъл доста мъчително.Самочувствието му паднало,депресирал се,затворил се в себе си и направо станал съвсем друг човек..
Даже казват,че под натиска на напрежението се отдал на алкохола и направо се пропил.Най-лошото обаче било,че цялата тази показност не омръзнала само на него.
Една от теориите на конспирацията твърди,че на високо ниво в КПСС се взело решение,че мъртъв героят върши повече работа.

Не знам до колко може да се вярва на подобни неща,но е факт,че обстоятелствата около неговата смърт на 27 март 1968 година,при самолетната катастрофа на неговият Миг и до ден днешен си остават крайно съмнителни.
Официалната версия за инцидента гласи,че самолета,който той пилотирал,попаднал в един гъст облак и само някакви си секунди не му стигнали да овладее машината.
Свидетелите на катастрофата обаче,твърдят,че във фаталния ден,небето било ясно и безоблачно.Така се появили и алтернативните версии,че Гагарин е убит умишлено и другата,че Гагарин е инсценирал собствената си смърт,а в последствие,чак до 1994-та,живял мирно и тихо като нормален човек и след това наистина умрял,само че при нещастен случай по-време на лов.Каквото и да се говори обаче,Юрий Алексеевич Гагарин ще си остане първият човек полетял в космоса.Направил го е на днешната дата през 1961 година.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ....

...Така започват приказките.Сещате се,нали ? Сигурно няма човек,на който да не са му четени приказки,а и самия той да не е чел такива на собствените си деца. Започнах по този начин,защото реших да ви запозная с едни пикантни подробности за един известен и обичан от всички деца разказвач и творец на приказки.Материала е свързан с втори април,ама погълнат от великденската еуфория забравих да ви запозная с него.И тъй като никого не е късно за тези неща реших да го направя днес.Ето четете... На втори април беше международния ден на детската книга.На същата дата през 1805 година е роден Ханс Кристиян Андерсен-най-добрия разказвач на детски истории или поне набедения за най-добър такъв.Я да видим сега,що за личност се крие зад името Ханс Кристиян Андерсен... Както знаете той пишел приказки.Факт неоспорим.Има обаче една подробност,която нямаше как да разберем като деца.Приказките през 18 и 19 век никога не са били за деца ? "Е как така?..ще си кажете."Не е възможно.Та нали всички сме израснали с тях,а даже сега ги четем дори и на децата си !"..Прави сте,така си е.И аз ги помня,и аз съм ги чел.Оказва се обаче, че не всичко е било толкова по детски приказно.Малко известен факт е,че Шарл Перо и Братя Грим например адаптирали приказки за деца,само че децата трябвало задължително да са навършили пълнолетие. Колкото и да звучи странно в оригинала на червената шапчица тя умира.Тъжно,нали ? А сещате ли се за онези,грозните доведени сестри на Пепеляшка ? Предполагам не знаете,но пак в оригинала те са рязали пръстите си и части от петите,за да обуят кристалната пантофка. Ами,Снежанка ?..Мащехата й възлага на ловеца не само да я убие,а даже да донесе сърцето й.Само така извратената лелка щяла да е абсолютно сигурна,че се е отървала от конкуренцията. УСЕЩАТЕ ЛИ УЖАСА ?..Това между другото не съм го измислил аз.Исторически факти му викат. Погледнато реално приказките през 18 и 19 век са били чиста проба плашещи истории за възрастни с вплетен в тях сексуален елемент.Иначе как да ви обясня,че заспалите принцеси,Спящата красавица или пък Снежанка,най-лесно се будели от интимност..ЦЕЛУВКА. Да се върнем на Андерсен.Както споменах приказките му не били за възрастни.Грозното патенце, Малката русалка,Малката кибритопродавачка,Снежната кралица и прочее са нещо като скандинавски социални ужаси,а Новите дрехи на царя си е чиста сатира.Нищо детско няма в тези творби,както може би сте предполагали тайничко.Всъщност Андерсен не обичал много децата. Той самият е нямал деца,а и отгоре на всичко сексуалната му ориентация съвсем не била хетеро. Ханс заявявал доста често и то на всеослушание,че си падал по един синеок тип на име Едврад. Има и още един странен факт.Тъй като е доста пикантен,хората с пуританско мислене могат и да не го четат.Андерсен е бил противник на секса.Не е много за разправяне,но за сметка на това бил заклет привърженик на самозадоволяването.Съвсем сериозно.Дори имал текстове на тази тема. С тях обаче няма нужда да запознавате децата си.Все пак Андерсен,този суховат върлинест чичка, въпреки нестандартните си наклонности имал уникален талант за писане на приказки,но не бил някакво си добродушно старче,какъвто например и аз съм си го представял,а си бил един доста извратен улегнал мъж.Ако такъв като него го хванете да разказва една от лудите си истории на детето ви в парка,много се съмнявам да му се зарадвате.Па макар и да си признае,че е самият Ханс Кристиян Андерсен.Когато умрял съвременниците му се тюхкали,че не оставил никаква автобиография. Може би е парадоксално,но всъщност той им бил оставил цели две.Малката русалка и Грозното патенце.И двете са описание на собствения му живот.Израстване от нищото и непостижима любов с човек от друг свят... Напомням ви,че оригиналните приказки на Ханс съвсем не са детски.Омекотяването и редактирането им дължим на десетките родителски цензури през годините и разбира се на Уолт Дисни. Слава Богу,че са били те...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

ИСТОРИЯТА НА КАМИКАДЗЕТО...

Днешната историческа разходка е свързана с един самолет и по-точно с появата му на бял свят.Всичко започнало на 9 април през 1937 година,когато на летище Крайдън в Лондон каца Камикадзе...

Сигурен съм сега,че в съзнанието ви веднага изплуват мисли за самоубийствени взривявания,надъхани и злобни японски пилоти и тем подобни истории,но не.Не става дума за такова камикадзе.Не още.

Ще минат доста години преди то да се асоциира със самоубийствените атентати,а до тогава всичко е било само една красива история и един уникален самолет.Сега ще ви я разкажа...
 

През 30-те години,когато войната била още много далеч,а Европа все още имала шанса да живее спокойно,на мода били въздушните състезания.

Хората харесвали този вид забавление и си устройвали най-различни съревнования.Като например,кой ще успее за най-кратко време да прелети над океана или пък през континента,а защо не и около земята.

Подтикнат от всичко това,по някое време един френски вестник предложил голяма парична награда за онзи,който успее да прелети от Париж до Токио за по-малко от 100 часа.И въпреки,че разстоянието било голямо,а самолетите все още несигурни,интереса бил голям.

Както се казва и кьораво,и сакато се юрнало да се прави на авиатори.Пробвали се и се напъвали,но никой не успявал да се включи във времето.Всъщност един почти успял.Може би защото бил един от великите за времето си френски асове и само малко му оставало да изпълни задачата,но за съжаление се разбил в някакви планински масиви.

В същата тази надпревара уважаеми,активно участие взели и японските авиатори.Спокойно може да се твърди,че японските самолетостроители даже били една крачка напред,защото още преди френските журналисчета да се светнат за съревнованието те правели опити да конструират самолети,които да могат да летят от Япония до определени точки в Китай.

Идеята била да бъдат подготвени за евентуален военен конфликт,което разбира се не е спортменско,но пак си е един вид преднина.

Някъде по-това време от компанията Мицубиши точно пуснали серията самолети Ки-15 и тъй като това съвпаднало със състезанието,един от тези самолети бил избран за участие и типично в японски стил го кръстили КАМИКАДЗЕ.В превод БОЖЕСТВЕН ВЯТЪР.
Пътуването му до Европа имало за цел не само да постави рекорд,а трябвало да бъде прието и като знак на добра воля.Послание за мир.

Интересното тук е,че по-онова време се смятало,че азиатците са лоши пилоти,защото имат проблеми със зрението.Ширело се схващането,че дръпнатите очи ги правели късогледи и може би заради това навсякъде и особено в карикатурите те често били рисувани с очила.

Въпреки всичко обаче,япончетата направили чудо.Те не само успели да изминат разстоянието за 94 часа и 17 минути,а даже кацнали не в Париж,а още по-далеч.В Лондон.Рекорда бил направен.

Японските пилоти се превърнали в герои и на двата континента,а тогава Камикадзе наистина означавало само БОЖЕСТВЕН ВЯТЪР...

Смисълът заложен в този полет с течение на времето обаче бил изместен от куп негативни събития и днес,когато чуем думата Камикадзе,вече си представяме съвсем друго...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (11)

ИЗКУСТВОТО ДА ИЗРОВИШ БОГИНЯ...

Привет на всички.Готови ли сте за поредната доза исторически факти?..Надявам се отговорът ви да бъде положителен,защото започвам.Днес ще ви поразходя из древна Гърция.На днешната дата някъде из руините на миналото е открита или по-скоро изровена статуята на древногръцката богиня на любовта и красотата.
Всъщност,събитията се развили горе-долу така...

На 8 април 1820 година гръцкия селянин Йоргос Пентротас,за който има данни,че бил от ромски произход,си нямал работа и ей така от скука си ровичкал из руините на древния град Милос на остров Милос,като тайничко се надявал да изскочи някоя ценност,която да продаде.Тежки години били тогава,трябвало да се оцелява някак.

И както си ръчкал изведнъж от земята се подала някаква статуя,тоест първо се подала едната и гръд,а после другата... 

"Я,кво става тука бе!!!"..учудил се Йоргос.Поразкопал още малко па скокнал и извикал французина Оливие Вутие,който бил морски офицер и доста уважавана личност през онова време.

Освен че бил на ти с морските науки,Оливие се оказал и виден познавач на културата и надушвайки ценността на намереното предложил на гръцкия симпатяга да изрови цялата статуя,за де се види какво всъщност е това чудо.Йоргос това и чакал.
Запретнал ръкави,захванал се сериозно да копае и след доста бъхтене изровил счупена на две фигура на жена,която била висока някъде към два метра и три сантиметра,досущ като истинска баскетболистка. 

Ето това изравяне уважаеми в официалните архиви на историята,е записано като откриването на статуята на Венера,която в последствие нарекли Венера Милоска в предвид мястото,където е открита.

Древногръцката богиня на любовта и красотата,най-вероятно дело на скулптура Александър от Антиохия.

Между другото статуята някога си имала ръце.Едната скромно придържала свличащата се хавлия от ханша на момата,а другата била протегната и държала ябълка.От ръцете обаче няма и помен,макар че при откриването едната била отчупена не до рамото както е сега,а до лакътя.

Да,ама явно някой е отмъкнал и тази част,за което подозирам само Йоргос. Освен това едно време статуята е била боядисана.

Такъв си бил ритуала.Може би не знаете,но статуите в древна Елада никога не са били бели,както ги виждаме ние сега.Истината е,че целите били омацани с боя.Вярно,че не било много красиво,но така било прието.

А статуята на Венера,със съдействието на френския консул,французите откупили и откарали направо в Париж.В Лувъра.

И добре,че било офицерчето Оливие,иначе оня пичага Йоргос,като нищо е щял да изтъргува Миловска за жълти драхми.

Нещата все пак са завършили благополучно и статуята си останала едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

ИЗМЕРВАТЕЛНАТА ЕДИНИЦА МЕТЪР...

През 18 век се оказало изключително важно да се стандартизира обща мерна единица.Нуждата се появила,защото всеки мерел в каквото му падне.Кашата била пълна.Иди та разбери цялата тази обърквация с версти,левги,аршини,футове и други подобни.

Предполагам,че имено това е активизирало учените и те започнали трескаво да обмислят какво да изберат за еталон.Ако ще е лакет,чии лакет да бъде,ако ще е педя..чия !?
"Я по-добре да зарежем лактите и педите и да се спрем на нещо по-научно"..решили те и се захванали да мислят.Стигнало се до два основни варианта.Първият бил да се използва махалото на часовника.
Ако един мах отброява една секунда измерва се разстоянието,което изминава махалото и това разстояние ще се нарича метрон..от гръцката дума метрон,която означава мярка.

Времето като мярка за разстояние.Как ви се струва? 

Идеята била интересна,обаче се оказало,че заради земното притегляне махалото имало различен ход на различните места.Надеждите рухнали,варианта бил отхвърлен и на дневен ред дошъл вторият.

Идеята при него била следната..

Взема се за изходна точка земната повърхност и се измерва един меридиан,например този който минава през Париж.

Тоест,измерва се разстоянието от екватора до северния полюс,през Париж,дели се на десет милиона и..ето ви мерната единица.Всички се съгласили и останало само съвсем точно да се измери разстоянието.

Тъй като все още не се знаело в каква мерна единица ще се мери,решили като за начало тя да бъде стойността Х,а върху името й щели да мислят по-късно.Със същинското измерване се заели математика Жан Батист дьо Ламбр и астронома Пиер Механ.

Между другото,не си представяйте меренето на разстоянието като пътуване.Това е по-скоро,математическо-астрономически приьом...
И така,запретнали ръкави двамата учени,правели,стрували,мерели и когато приключили,представили едно парче сплав,от платина и иридий и гордо заявили,че това е МЕТЪР и ще е основната единица.Оттам насетне,та чак до днес,метъра си е основната единна мерна единица.

В интерес на истината,когато еуфорията около новото откритие поутихнала двамцата измервачи признали,че при изчисленията може би са сбъркали с пет милиметра,но на фона на чисто новият метър някакви си пет милиметра съвсем не били от особена важност.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)