МАЛКИТЕ КАПСИ С ГОЛЯМОТО ЗНАЧЕНИЕ...

Днес отново ще поразровя историческите архиви,за да ви запозная с поредното значимо събитие,което е оставило своята следа в миналото..

На 20 май 1873 година господата Леви Щраус и Джейкъб Дейвис патентоват едно от революционните открития на века.Капсите за джинси.
У нас джинсите винаги са наричани дънки,но Щраус и Дейвис не са им викали така.Казвали им блу джинс и вярвали,че те са най-модерната дреха за работници и селяни.Акцента обаче ще бъде върху капсите.
Ето и самата история...
 
Леви Строус бил всъщност немски евреин.Истинското му е име Льок Щраус,но това няма кой знае какво значение,защото светът го познава най-вече като Леви Щраус.
Някъде през 1853 година в Сан Франциско,когато бил на 24,човека си направил фирма за продажба на работно облекло,кръстил го Блу Джинс и работата му потръгнала,защото джинсите били много здрави,не се късали,държали топло и най-важното лесно се сгъвали и съхранявали.
Всичко си вървяло добре,докато един ден в магазина му не дошъл редовният му клиент Джейкъб Дейвис и казал на Строус,че панталоните му наистина си ги бива,но имало проблем в шевовете.
Те не издържали много,разпорвали се на сгъвките и особено на джобовете,което пък оронвало реномето на фирмата.
Леви взел присърце този съвет,активизирал се бързичко и заедно с Джейкъб измислили онези малки метални нитчета,които и до днес са запазена марка на блу джинсите.
На 20 май през 1873 година капсите за дънки официално били патентован и
оттогава всички дънки имат капси на джобовете.
Ако не вярвате проверете вашите.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ВИНАГИ ГОТОВИ...

Помните ли тези думи? Изричахме ги надъхано и с един особен блясък в очите.Надувахме се и си мислехме,че каузата която ни бяха казали,че преследваме беше най-великото нещо в комунистическото ни детство.

Такива бяха времената.Нямаше начин да не бъде така...

Започнах по този начин,защото на днешната дата през 1922 година е създадена всесъюзната пионерска организация на името на другаря Ленин.Иначе казано,родили се пионерите.

Предполагам,че повечето от вас много добре знаят какви бяха те.Нахакани млади хора с бели ризи и червени връзки,които вдигаха ръка за поздрав и много държаха да се разбере,че винаги са готови да помагат.

На кой точно не беше много ясно,ама това отдавна вече е без значение.Не ви ли се струва,че това с ризките и връзките го имат и американците.

Само че тях ги наричат скаути.

Колкото и да ви изглежда странно,преди много,много години в Русия също имало скаути.Това били момчета и малко момичета,които носели кафяви ризки и сини връзки и също много обичали да предлагат помощта си наляво и надясно.Тази организация била основана от някой си полковник Олег Пантюхов-герой от първата световна война,който по някое време си бил камшика и избягал в щатите.

През 1917 година по време на революцията някои от тези скаути даже взели участие в сраженията,биейки се на страната на болшевиките,но повечето били за белогвардейците.
След края на революцията голяма част от тях избягали,а тези които останали почервенели и се превърнали в комунисти.Някъде по това време червената какичка Надежда Крупская много харесала структурата на скаутите и особено чудесните връзки на раменете им и изказала предложение,подобна организация да продължи да съществува.

Идеята бързичко била приета и след като се намесила малко идеология,защото все пак това щяло да бъде младежка комунистическа организация,кафявите ризки били сменени с бели,сините връзки с червени и ето ви я появата на съветските пионери.

На 19 май 1922 година,официално била създадена съветската организация на пионерите.До средата на 23-та година организацията наброявала само някакви си 75 хиляди деца,но до средата на 1924-та броят им се увеличил на цели два милиона.
През 1940 година числеността им набъбнала до 14 милиона,а през 1975-та вече били цели 25 милиона.И въпреки,че пионерската организация на документи не била задължителна всички съветски деца влизали в нея.

Като се позамисля,май не бяха само съветските.Нали се сещате,че пионерството си беше задължително за целия соцлагер.
От 1990 година пионерската организация в Русия вече не съществува,но за сметка на това беше възобновено руското скаутско движение.
Надето Крупская едва ли би се зарадвала на това нещо,но нея никой вече не я пита...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ЛЕГЕНДАТА ЗА ГРАФ ДРАКУЛА...

На днешната дата през 1897 година ирландският писател Брам Стоукър публикува романа си "Дракула".Човека е автор на 25 книги,но само "Дракула" си остана безсмъртна и все още хапеща тема.

В края на 19 век било изключително модерно да се пишат свръх естествени романи на ужаса.Особено за някакви източно европейски субекти,които пият кръв,не са съвсем мъртви и имат склонност към млади девойки.

Освен Дракула на бял свят се появяват и още вампири,като вампира Варни например,който даже предхожда Дракула,но днес почти никой не знае за него.Варни е герой на Джеймс Реймър и за времето си е бил доста актуален и точно той вдъхновява Брам Стоукър,който малко свил идеята и я използвал.А иначе в литературно отношение Стоукър въобще не е бил гений.Дори книгата Дракула,ако сте я чели,е най-обикновен епистоларен роман.Само с писма става ясно действието и то писма,които уж са писани от различни хора,но всъщност са абсолютно еднакви.

Иначе казано,Брам не бил от най-големите писатели на онова реме,но книгата му "Дракула" остава в историята,защото без да иска авторът повтаря един фройдиски елемент.

Елемента за борбата на обществото с онзи,който иска да го разруши. 

 Задава ли ли сте си някога въпроса,откъде се е пръкнала легендата за Дракула и защо точно този влашки владетел е синоним на кръвопийците? 

Всъщност и да не сте историята си я бива и смятам да ви я разкажа.... 

Някъде през 1431 година из влашките земи е роден граф Влад Цепеш трети,наречен Дракуля,а Цепеш дошло от странният му навик да набива провинилите се на кол,защото Цепеш означава точно това.Набивач на кол. Обикновено набивал на кола трансилванските търговци,който не спазвали разпоредбите му,а когато не му се занимавало с тази гадост им режел носовете,ушите и понякога гениталиите,но това си е било широко разпространено забавление през средновековието.

А иначе погледнато Влад не бил кой знае какво.Един мустакат и зъл влах на когото по някое време също му резнали тиквата,пратили я на султана и той на свой ред я набучил на кол,защото преди това Влад вече бил направил същото с главите на около 20 000 турски пленници.

Имено това му спечелило страховита слава и за него започнали да се носят легенди,а духът му останал жив през вековете,но това така или иначе си го знаете.Сигурен съм обаче,че малцина от вас са запознати,че без намесата на секса никога нямаше да знаем за граф Влад Дракула.

А защо точно секса,ще разберете,ако продължите да четете...

През 1872 година един друг ирландец,Джордж Шеридън се казва,написал романа"Кармила".Главната героиня в него,освен че била вампирка имала слабост и към еднополовата любов,тоест била лесбийка.

По онова време обаче във викторианска Англия нямало как директно да напишеш роман за лесбийки,защото било забранено.

Всъщност можело,но трябвало в сюжета да бъдат вплетени разни фантастични елементи.И за да може Шеридън да продължи да си продава романа,маскирал еднополовата любов с вампиризма и нещата се подредили. 

Брам Стоукър,автора на Дракула,много харесвал книгата "Кармила",но много се дразнел от това,че в нея не се говорело за праволинеен и нормален секс,а за някакви си извратени негови разклонения. 

И така в главата му се родила идеята за вампир,който хем да е оправен с дамите,хем да е хетеросексуален.Избрал му и име.

Граф Вампир го кръстил,но в последствие му се сторило глупаво и взел,че се поразровил в историческите хроники,където попаднал на нашият човек.Набивача на кол Влад Дракула. 

И оттук насетне Брам го подкарал по инерция.Нито се поинтересувал за живота на влашките владетели,нито пък му дремело какви са ги вършели. Всичко е било вампиризъм,а той метафора за секс.Просто се преливат различни течности... 

Но както споменах в началото,след появата си на бял свят книгата за кръвожадния Дракула станала страшен хит,защото в известен смисъл тя си била еротична,а влашкият мустакат грозник и психопат се превърнал в световен символ на плашещия секс. 

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (3)

ПРЕДСКАЗАНИЕТО НА ЕДГАР АЛЪН ПО...

Днес ще ви разкажа за една странна случка,която и до ден днешен си остава една от най-големите мистерии на 19 век.Историята е доста загадъчна и мистериозна и си заслужава да бъде прочетена.
 

На 12 май 1884 година от пристанището В Саутхемптън,към далечните брегове на Австралия потегля английската яхта Миньонет.Плавателния съд е собсвеност на един австралийски адвокат,който наема четирима моряка и ги изпраща до Австралия,за да превозят негово лично имущество.
Екипажът се състоял от Том Дъдли-капитан,Едуин Стивънс и Едмънд Бърг-моряци и юнгата Ричард Паркър,който бил едва 17 годишен.

Пътуването не било чак толкова тежко,но за сметка на това било доста продължително,защото разстоянието което трябвало да се измине от Англия до Австралия било 24 хиляди километра.

Всичко вървяло добре,яхтата порела вълните придвижвайки се към заветната си цел,когато изведнъж нещата се объркали.

На 6 юли вечерта,наближавайки нос Добра Надежда,капитана наредил да оставят Миньонет да се движи на собствен ход през нощта,за да може всички да се наспят добре.Заповедтта била изпълнена и моряците си дали свободно,но докато си почивали времето се развалило и в разразилата се буря една мощна вълна заляла яхтата.

Хората бързо се осаферили,но се оказало,че под напора на тоновете вода плавателния съд бил засегнат сериозно и не след дълго нещата отишли към потъване.Нямало обаче място за притеснение,защото всички успешно се качили на една от спасителните лодки,само дето в суматохата взели със себе си много малко храна и само две туби с вода.

Цели два месеца и половина корабокрушенците се лашкали из морската шир,докато на 6 август най-сетне не били спасени от един немски кораб на име Монтесума.
В предвид продължителното бедстване гледката,на която се натъкнали немските моряци била трудна за описване,но по-интересното в случая било,че в лодката били само трима.Юнгата Ричард Паркър липсвал.

Защо липсвал,ли? Добър въпрос,на който веднага отговарям описвайки развоя на събитията в лодката,според разказа на моряците...
Когато провизиите свършили четиримата започват да правят опити да хванат риба,които се оказват неуспешни.Два дни по-късно обаче,те биват нападнати от акула,която след дълга и задружна борба успяват да убият и в продължение на дни ръфат от месото и пият от кръвтта й.
Когато и тя свършва единственото което останало за пиене била собствената им урина,която обаче не помогнала кой знае колко,защото телата им били прекалено обезводнени.

Нещата започнали да излизат от контрол и озверели от глад и жажда четиримата прибягват до отчаян,но спасителен ход,вземайки решение да се тегли чоп и този,който загуби да бъде изяден.
Дали наистина са теглили жребий или пък са взели директно решение кой да е жертвата никога няма да стане ясно,но изборът паднал върху юнгата Ричард Паркър.

По думите на капитана Паркър и без това си бил пътник,защото пренебрегнал забраната му да пие от солената вода и в резултат на това състоянието му се влошило.Пак според Паркър,към онзи момент той вече бил зле и почти в безсъзнание,така че за да са ценни кръвта и месото му не бивало да се чака естествена смърт.
Решението било взето и на 29 юли,двадесет и три дни след корабокрушението,с единодушното одобрение на другите,капитан Дъдли прерязал гърлото на Паркър и цяла седмица тримата оцелели се хранили с него.Заради този момент от корабокрушението,веднага щом стъпили на сушата срещу моряците било заведено дело.

Колкото и да звучи парадоксално обаче,делото завършило с прецедент,защото канибализма след корабокрушение бил обект на различно право известно като закон на морето и понеже не се преследвал както на сушата,тримата били оправдани.Това обаче не е най-интересното.Има нещо много по-любопитно и загадъчно,което все още си остава мистерия.
Историята,която ви описах се е случила през 1884 година,а четирдесет и шест години по-рано,през 1838 година,Едгар Алън По публикува единственият си роман озаглавен "ИСТОРИЯТА НА АРТЪР ГОРДЪН ПИМ".

В него се разказва за четирима моряци намиращи се в самотна лодка насред океана,които за да оцелеят решават да изядат единият от тях.Хвърлят чоп и се оказва,че жертвата трябва да бъде юнгата.

А името му е Ричард Паркър!!!
Това уважаеми е едно от най-странните съвпадения,които историята познава.Едгар Алън По е предсказал случката с абсолютна точност,46 години преди тя да се случи.И то не просто случка,а събитие което не би могло да се предскаже току-така.

Ако все още не вярвате,че всичко това е истина,можете да проверите в архивите на историята.Случаят е известен като "Прецедента Миньонет"...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)