ПАРИЖКАТА ГОРДОСТ...

На 31 март 1889 година е завършен строежа на най-известната и посещавана кула в света,айфеловата.

Какъв по чудесен повод,да ви поразходя до Париж.

За тези,които не са запознати,Айфеловата кула трябвало да бъде открита за световното изложение в Париж през 1889,а строежът й започнал през 1887,като част от празненствата за сто годишнината от революцията.

Може би ви е интересно,защо им била на французите кула и то в центъра на Париж.Е,как защо?...за да покажат колко голяма работа са.

Имайте предвид,че след изграждането й тя била най-високата кула в света чак до 1930 година.Цели 325 метра височина,барабар с антената отгоре.Въпреки очаквания интерес когато била завършена парижаните веднага се опълчили срещу нея.

"Пълна глупост"..казвали те."Толкова хубав център си имахме.

А сега?..Какъв е тоя боклук дето стоварихте в него?"...

Отпорът бил невероятен.Писателя Ги дьо Мопасан,който бил един от най-яростните противници на кулата,въпреки омразата си към нея всеки ден обядвал в един от ресторантите й.

Според него само това било единственото място в Париж,от където не можел да види проклетата конструкция..

В интерес на истината никой нямал намерение айфеловата кула да бъде там завинаги.Трябвало да остане само 20-на години,след това да бъде разглобена.Инженера й Густав Айфел предупредил,че дава гаранция за кулата само до 1909 година,след което е добре да се махне.

Когато гаранцията изтекла градската управа на Париж трябвало да реши маха ли кулата или не я маха.След дълги и мъчителни дебати било решено тя да се демонтира.Да обаче точно тогава се намесили военните и настояли кулата да остане още малко.

Според тях тя имала перфектни комуникационни качества.

Има си антена,достатъчно висока е,направо великолепен предавател.

След няколко години,когато започнала световната война,пак военните направили така,че кулата да спечели още повече поддръжници.

Те използвали подножието й за да събират и разпращат военни части на фронта,което в последствие я превърнало в символ на победата.

Оттам насетне,тя си останала и до ден днешен.

Говори се,че по-време на окупацията самият Хитлер много я харесал.

На върха й бил забучен немски флаг със свастика,а той често се качвал на нея,за да се наслаждава на гледката.

Съпротивата обаче,затова била съпротива.Амбицирали се хората и резнали кабелите на асансьора.

На фюрера не му се понравило катеренето пеш и в крайна сметка спрял с посещенията.Може би някъде тогава във Франция излязъл лафа,че Хитлер покорил страната,но не и кулата.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

ЗА МОЛИВА И ГУМАТА....

На днешната дата през 1858 година,някой си Хайман Липман от Филаделфия патентова молива с прикрепената към него гумичка.

Въпреки,че било чисто ново и невиждано до тогава изобретението не получило кой знае какви овации.

Може би това се дължало на факта,че молива и гумата вече съществували.Вярно,не били свързани заедно,но все пак се използвали активно от хората.

Това разбира се не попречило Хайман Липман да си остане запомнен като човека,който пръв се сетил да ги съедини.Историите за откриването на молива и гумата също са интересни и затова ще си позволя ви върна още малко назад във времето,за да ви запозная и с тях,преди американеца Липман да ги направи едно цяло...

Някъде около 1500-та година в Англия е открито първото голямо находище на графит.В самото начало англичаните го използвали само за маркировки по-корпусите на корабите.Графита вършел чудесна работа,защото не се отмивал от водата и лесно се нанасял.

Тъй като находището давало чист графит,който много лесно се нацепвал на отделни продълговати парчета някой се светнал,че с него може и да се пише.Съществуват данни,че от графит са правени опити за направа и на топовни гюлета.

Оказало се обаче,че гюлето са разпадало още преди да достигне целта.Идеята била отхвърлена и се наблегнало предимно на маркировката и графитните моливи.

Сега да не си помислите,че англичаните са измислили и молива във вида в който го знаем и до днес.Не,не са те..

Италианците са тези,които първи се сетили да облекат графита в дървено тяло.Направили го за да не си цапат ръцете докато пишат.

Вече след тях дървените моливите започнали да се произвеждат и в много други държави...
Гумата пък се е появила през 1770 година.Химика Джоузеф Пристли съвсем случайно открил,че твърдата каучукова субстанция може да изтрива графита.Откритието на химика се появило съвсем навреме,защото търговията с каучука тъкмо била започнала да позамира.Щом разбрали новината,търговците на каучук се преорентирали,прекръстили го в гума и започнали продажбата му с нова сила.

В началото го продавали на килограм.Хората не си купували малки гумички като днешните,а цели буци,от които си отрязвали или късали колкото им трябвало.Малко по-късно се появили и оформените малки гумички...
Сега отново се прехвърляме в 1858 година,когато Хаймън Липман се светнал,че много по-добре би било,ако към заданата част на молива се прикрепи малка гумичка.Свързал ги и патентовал новото изобретение..

Към днешна дата изобретението вече не фигурира в книгата за патентите,защото било решено,че не било нещо ново,а само свързвало две други изобретения....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

Въпросителните около живота на Жул Верн

На днешната дата през 1905 година на 77 годишна възраст умира Жул Верн.Един от най-забележителните автори на 19 век и бащата на фантастиката.

Жул Верн,създателя на един нов свят.Сетихте се,нали? 

Няма начин да не сте.И ако малцина само са чували за него,мнозина със сигурност са запознати с прекрасните му произведения.

На същата дата обаче,пак през 1905-та,умира и един друг Жул Верн.

Мрачен и потаен,обвит в мистерия,за който не се знае почти нищо. 

Дълго време французите отказваха да изследват личността на Жул Верн по-далеч от елементарните биографични данни. 

Роден,живял,умрял,велик и край.Жул Верн е бил известен като технически гении,новатор,космополит,добър съпруг и отявлен социалист,но се оказа,че всичко това се нуждае от една по-внимателна интерпретация,защото писателят е имал доста таен живот,ревниво пазен от останалите.

Така например до ден днешен не ясно,защо е подържал два дома в града,в който е живял.Единият официален,а другият ? 

Какво се е случвало в другия почти не се знае.Забулени в тайна са още доста подробности около живота му.Може би защото Жул Верн е изгорил всичките си лични записки и документи.

Какво е пишело в тях си остава загадка.Неговите биографи винаги са го описвали предимно с положителните му качества,но всъщност те съвсем не са много. 

Верн-мисионера категорично се бил отказал да се възползва от достиженията на техниката.Никога например не се е докосвал до телефон.

Верн-космополита е мразел да пътува.

Верн-социалиста в едно писмо до приятел пише,че всичките участници в парижката комуна трябва да бъдат разстреляни като псета и се надява това да им се случи. 

Верн-добрият съпруг е имал многобройни забежки,само че с млади момчета.И не на последно място е нелепият инцидент,при който през 1886 година племенникът му Гастон го прострелва в бедрото. 

Все противоречия,които предизвикват доста въпросителни.При прегледа на отделни сведения става ясно,че в личния си живот Жул Верн съвсем не е бил забавен оптимист,весел хуманист и напредничав автор.

По скоро е бил мрачен мизантроп,който не обичал много да говори и се държал студено с околните.Всичко това французите отказваха да научат за Верн.А то е важно,защото дава ключ към неговото творчество.

Верн не е понасял света,в който живее.Може би затова е искал да избяга. Имено литературата му е давала тази възможност за бягство.

Напред или назад във времето на луната в космоса или пък двадесет хиляди левги под водата.

Искал е да бъде обкръжен от силни мъже,по възможност без жени.

Не ви се вярва ли? Защо тогава в цялото му творчество няма нито един запомнящ се женски персонаж? Жул е искал да бъде анонимен. 

Капитан Немо,мъжът без име.Верн е разрушителя на стария свят.

Писал е за бъдещето,защото не е понасял нищо в настоящето. 

Това беше част от една ненаписана история за Жул Верн.Другото се надявам да сте го чели.... 

Умира на днешния ден,през 1905 година.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

Василий Зайцев и странните въпросителни...

На тази дата през 1915 година в Еленинско-Русия е роден Василий Григориевич Зайцев.Най-известният снайперист в световната история. 

На него има посветени няколко книги,включително и един филм,наречен "Враг пред портата" с Джъд Лоу в главната роля.

Между другото Вася Зайцев въобще не прилича на актьора,ама карай,преживява се някак. 

По важното е,че човека се е старал за родината и за него трябва често да се говори и пише,защото той си е герой откъдето и да го погледнеш...

Днес обаче няма да се задълбавам в подвизите му,а ще ви разкажа нещо друго свързано с личността Зайцев.

Нещо загадъчно и неясно,зад което и до ден днешен все още се навърта една голяма въпросителна.Сядайте и четете.... 

В световните хроники на най-добрите снайперисти съветските стрелци винаги са били лидери.

Това се дължало на факта,че в червената армия са обръщали много специално внимание на тях,защото са били основата на военната тактика.

Снайперистите винаги внасяли смут в редовете на противника,предлагали уникално покритие на останалата войска и поразявали най-важните цели-вражеските командири. Мотото им било.."Един изстрел,един убит".

Забележителното при братушките е,че за елитни стрелци били обучавани не само мъжете.Червената армия се слави като първата в света,която разполагала и със жени-снайперисти.Тяхното участие в сраженията се оказало повече от полезно,защото типично по женски те търпеливо и прецизно изчаквали целта си,а това са си две много важни качества за един стрелец. 

Ето ви една символична класация,която сама по себе си говори за техните постижения.. 

Миша Талков-932 поразени противника,

Василий Шатирадзе-534,

Иван Сигуренко-525,Иван 

Илич-494,Игор Петрович-436....

Интересното в тази подредба е,че със своите 225 поразени немски войници и единадесет вражески снайпериста,Василий Зайцев дори не е в първите двадесет.Ама как така?...ще попитате вие.Нали беше най-добрият! 

Беше.Ама само във филма. 

Василий остава запомнен не толкова с точния си мерник или с мястото си в класацията,а заради факта,че убива немския снайперист Хайнц Торвалд познат още като майор Ервин Кьоних.

Началника на немската снайперистка школа в Берлин,който висшето командване на Вермахта специално изпратило в Сталинград,за да се справи с Василий Зайцев.И точно тук лекичко се пренасяме във филма. 

Кьоних вече е пристигнал,подготвил се е и започва да търси нашия човек.Зайцев и мерачът му обче не ядат доматите с колците.

Те вече са разбрали за майора и също започват да го издирват и след дълго дебнене и чакане най-сетне успяват да засекат немеца и съвсем професионално да му видят сметката. 

И за да бъде всичко както трябва,взели му и документите за доказателство,че снайпериста,който застреляли бил имено този Хайнц Торвалд.Ето как се родила легендата,че Зайцев убива най-добрият стрелец на Вермахта. Кралят на снайперистите Хайнц.

Това беше историята показана ни във филма.

Сега да погледнем и истинската история,която твърди съвсем друго... 

Единственото място откъдето се знае за случката с убития немец е само и единствено разказа на самия Василий.

Никъде,ама абсолютно никъде в записките описващи действията на червената армия през онези години не е записано някой друг да е потвърдил,че убития стрелец е имено Кьоних.Ами мерачът на Зайцев ? 

Нали все пак е бил плътно до него !?..Той не фигурира никъде.

А личните документи на майора? 

Все си мисля,че те са най-доброто доказателсто за самоличността му!!... 

И тях обаче ги няма.Никой и никъде не ги е виждал.

И точно тук е големия въпрос,който и до днес все още няма отговор.Съществувал ли е наистина майор Кьоних ? 

Според мен не,защото истинските исторически факти доказват,че архивите на немската армия не пазят такова име.

По интересното е,че в тях не фигурира и Хайнц Торвалд.

Не ви ли изглежда някак си странна и командировката на най-добрия немски снайперист чак до Сталинград и то само заради Зайцев? 

Според мен е повече от странна,защото в 284-стрелкова дивизия на червената армия е фигурирал цял взвод с първокласни снайперисти и всеки един от тях е бил достатъчно сериозна заплаха за германската армия.

Още по-интересен е факта,че изпращането на какъвто и да било немски офицер заради Зайцев също не фигурира в документите на Вермахта.Въпроси и загадки,заради които са се породили и съмненията,че Василий Зайцев никога не е имал среща с началника на немските снайперисти,а просто е гръмнал поредния немски снайперист,който се е изпречил на пътя му. 

Каквито и да са твърденията по този случай обаче,те по никакъв начин не омаловажават заслугите на Зайцев в битката за Сталинград.

А те със сигурност са достойни за пример. 

Капитан Василий Зайцев умира на 15 декември 1991 в Киев,а на 31 януари 2006-та,тленните му останки са пренесени на „Мамаев Курган“ край Волгоград.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (16)

ГАНГСТЕРЪТ....

На 19 март 1943 година сутринта,един шестдесет годишен мъж закусвал със семейството си в Ривърсайд,щата Илинойс.

След закуската,обявил че излиза,целунал жена си,качил се на колата и подкарал към близката жп линия.Там слязъл,извадил от джоба си тридесет и два калибреният си револвер и стрелял в главата си.

Името на този човек е Франк Нити.Един от най-страшните гангстери в Америка.Дясната ръка,а в последствие и достоен заместник на страшилището Ал Капоне.

Ето ви и предисторията на днешният исторически факт...
Франческо Рафаеле Нито в последствие известен като Франк Нити е роден в Сицилия през 1880 година.След края на първата световна война,както повечето свои сънародници Нити се запътва към Ню Йорк,тоест емигрира.

Младежа бързо се ориентирал в обстоновката и скоро станал един от най-злите и безскруполни гангстери от времето на сухия режим.

Дясната ръка на Капоне.Големият Ал толкова харесвал Нити,че когато за кратко влязъл в затвора през 1929-та,Нити го представлявал навсякъде.Самият Нити също държал на близостта с Капоне и то толкова ,че когато белязаният отишъл на съд за неплатени данъци,се оказало че и Франк не си бил подавал редовно данъчната декларация,та заради това и той го последвал в панделата,само че едва за 18 месеца.

След емоционалния и физически срив на Капоне в затвора Нити изцяло поел мафията в ръцете си.
В дома на Франк се срещал целият синдикат на престъпниците.Там се вземали големите решения за развитието на незаконният им бизнес и всичко си вървяло добре.Само че както знаете нищо не трае вечно.

ФБР-то се самосезирало и започнало да диша във врата на Нити.За да му покажат,че се навъртат около него даже му спретнали и няколко ареста.Именно след тях аверите му започнали да подозират,че Нити вероятно е започнал да пее.

Нарочили си го те за съратник на ченгетата и решили да му спретнат едно изслушване пред гангстерско съдебно жури,нещо като мешарето при ромите.Само дето за разлика от мешарето много често след изслушването изслушаните преставали да бъдат мафиоти,защото били убивани.

А това си е сериозно притеснение.Явно някъде към този момент Нити се усетил,че краят му наближава и тъй като бил мъжкар,а и нещо не му се ходело на това изслушване,взел нещата в свои ръце.

И както споменах в началото взел си револвера,сбогувал се със жена си целувайки я и ако сте прочели началото,знаете какво последвало.

Е,да обаче съдбата не била толкова черногледа и решила да му даде шанс за още малко живот,защото гангстера оцелял след изстрела.

И понеже бил много държелив на болка намерил още сили и с тяхна помощ произвел втори изстрел.Не се наложило да потретва,ама ако беше го направил,направо щях да го призная.

И така всичко свършило.Тоест,свършило за него,защото историята продължава още малко...

В последствие,когато намерили тялото му полицаите доста се усъмнили,че е възможно да се самоубиеш прострелвайки два пъти главата си.

Работата отвсякъде си намирисвала на убийство,но в крайна сметка превес взело схващането,че най-добрият гангстер е мъртвият и официално оповестили неговото ..САМОУБИЙСТВО..
Ето така на 19 март през 1943 година,камбаната ритнал не кой да е,а дясната ръка на Ал Капоне-Франк Нити.

И въпреки,че през живота си добрите дела който е направил,сигурно се броят на пръстите на едната ръка,историята е съхранила информация и за неговата особа...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

САМОЛЕТ ЗАДВИЖВАН С ПЕДАЛИ...

На днешната дата през 1937 година на летище Чинисело до Милано бил направен един изключително интересен експеримент,който се превърнал в световен рекорд и наистина историческо събитие.

Самолета "Педелианте" прелетял точно един километър?..

Да,със сигурност въпросният самолет хич не е бил обикновена машина.
Още повече,че един километър си е смешно разстояние,особено пък за самолет.Ето за какмо става на въпрос...
 
Още преди самолетостроенето да напредне,а през 1937 година то вече си било напреднало имало хора,които смятали,че щом съществува сухопътно превозно средство задвижвано с човешка сила и с помощта на педали съвсем възможно изглеждало,че може да има и такова,което обаче да лети.Забравете бензина,нафтата и въглищата.Със сигурност трябвало да има начин човек да задвижи сам някакъв вид самолет задвижван с педали.

Вярно,че не изглеждало лесно,но нямало начин да няма начин.

И точно тогава на историческия хоризонт се появил някой си господин Енея.Той бил американец от италиански произход и някъде през 1932-ра чул за подобен самолет,които бил задвижван само от една конска сила,една единствена,само някакви си..0,75 киловата.

Значи можело да съществува подобна машина задвижвана от човек ?..
Ами ако на един велосипед се прикрепят крила?..Конструкцията все пак е достатъчно лека,така че велосипедиста рано или късно все ще литне,когато достигне необходимата скорост разбира се.

Горе-доле така разсъждавал човечеца преди да се захване да конструира хибрида между колело и делта-планер и след като желанието му за направата на машината се засилило той се захванал за работа.
Отгоре на всичко през 1933 година в Германия била обявена награда за човека,който успее да конструира самолет задвижван от друг човек,а италианското правителство го ударило на солидарност и заявило,че и то ще даде награда.

Това добре,но лошото било,че като американски гражданин Енея нямал право да получи парична награда,но затова пък спокойно можел да участва във всичко това,но само ей така за чест и слава.

Запретнал пича ръкави и започнал да създава творението си.
В крайна сметка получило се.Нищо,че това отнело цели четири години.

Важното било,че се получило.И така на 18 март 1937 година на летището Чинисело Енея представил своя самолет,на който даже бил дал името "Педилианте".Той бил дървен,имал размах на крилете 18 метра,малка кабинка с някакво елементарно табло за управление,елеватор,спойлери и разбира се педали.Всичко това тежало 97 килограма.

Тези килца просто изисквали пилота да е по-слабичък.А той наистина бил слабичък.Казвал се Емилио,служел като майор в италианската армия и забележете,бил много добър велосипедист.
И тъй като всичко било налице,останало само да се изпробва.Качил се Емилио на самолета,завъртял педалите както само един майор го може и машината бавно започнала да се издига.Не само,че се издигнала на цели 9 метра височина,а даже успяла да прелети цели 1000 метра.

И всичко това,се превърнало в историческо събитие!
18 март 1937 година.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

ЗА СИЛАТА НА ВРЕМЕТО...

Една непринудена доза развлечение,която реших да я споделя с вас.

Какво ще стане,ако се снимате всяка година в един и същи ден на едно и също място в къщата? Отговора е прост.Нещо като страницата на Диего.

Той е снимал себе си,жена си и децата си всяка година от 1976 до сега,а на фотосите ясно се забелязва как всяка една последваща година променя безмилостно човешкото тяло.

Не трябва да ви учудва,че и най-големия син на Диего също е започнал нещо подобно веднага след сватбата си.Неговата страница можете да видите като цъкнете на последният ред снимки,които са от 2009,точно върху снимката оградено със синьо.Ето я и страничката..ЦЪК...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ЧОВЕЩИНАТА И ЧОВЕЦИТЕ...

Имало едно време една човещина.Важна и красива.Човещина която се разполагала в цялата човешка душа.Растяла и ставал все по-красива.

Станало й тясно и решила да превземе още много човешки души,обладавайки ги като им разказвала своите чудни истории.Те били толкова искрени,че нямало начин някой да не им повярва...Да,ама не.Така започват приказките приятели.

А те,както всички знаем,са измислени.И тази също е измислена.

Защото не познавам тази красива човещина.Излъгах,за да може ти читателю да ми повярваш.Използвах много думи но поне за миг те накарах да повярваш,че човешкото в човека съществува.Истина е,че всичко това не е истина.

Човещината отдавна е заместена от злобна завист избиваща все по-често в безмилостна агресия. Огледай се и може би ще разбереш,че този път това не е лъжа.

А може би разбирам твоята наивност,защото всичко около теб е толкова фалшиво,че не можеш да различиш истинското,не можеш да го оцениш.Затова наивно повярва на моята глупава приказка.А иначе човещината е елементарно чувство.

Тя не изисква специални умения за да я притежаваш.Единствено нещо,което й е необходимо е свобода.Свобода,която обаче се заплаща твърде скъпо.И сигурно заради това сме оковали човещината си с толкова много вериги,заключили сме я зад сумати врати...сякаш е престъпница.Страхуваме се да я освободим,защото така ни е удобно.Понякога нейната категоричност,нейната простота не са ни угодни.

По-лесно е да я оковем,за да не ни се изплъзне и за да можем,когато някой ни попита,гордо да заявим,че я притежаваме.Тоест,да излъжем.

Сещам се за една мъдрост която гласеше... 

"Човешката душа е така устроена,че много по-лесно се пленява от лъжата,отколкото от истината." 

Затова и ти читателю повярва на моята измислена история.На моята фалшива Истина.Плени те лъжата, защото ти се искаше да е вярна.Не те упреквам ! 

Такъв е шибаният живот. Истинската ти любов се е оказала илюзия,жената на живота ти-не това което си търсил,най-добрия ти приятел-твой враг.

И въпреки това на тях си вярвал ! Защо тогава да не повярваш и на мен ?

Искало ти се е да са истински,както ти се иска и моята Истина да съществува.

Или греша ? Всъщност и аз не си вярвам пишейки тези редове.

Как тогава да очаквам ти да ми повярваш ? 

Но въпреки това,позволи ми да завърша.. Имало едно време една злобна завист,тъжна и самотна.Завист,която лежала гола в най-затънтеното кътче на човешката душа.

Толкова смешно и глупаво й се сторило всичко около нея,че решила никога да не излиза оттам.Решила също така да не обсебва никога повече човешката душа,защото винаги била мразена и оплювана.Никой не се впечатлявал от нея .. 

Имало едно време.Кога ли всъщност е било това време ? 

Може би в някой друг живот.

Защото в този които живеем не се сещам всичко това да е истинско.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара