ДА МИНЕШ МЕЖДУ КАПКИТЕ

В днешната историческа история ще стане въпрос за един въпрос без отговор.За убийствата по време на холокоста и за това,че когато си роден с късмет нищо друго не ти е нужно,то си идва само.

На 16 февруари през 1987 година в Йерусалим започва процеса срещу Иван Николаевич Деменюк,обвинен в убийството на над 100 000 евреи в лагерите Треблинка и Собибор.Според свидетелите Деменюк е бил известен с прякора Иван Грозни.Надзирател открояващ се с неописуемата си жестокост към концлагеристите.
Но дали това е бил търсеният човек? 

Ето това е въпроса потънал в мистерия и до ден днешен.Между другото,ето и малко подробности по-случая,за да може днешното историческо пътешествие да придобие по-разбираем вид. 

Иван Деменюк е роден през 1920година в едно малко украинско селце.

През 1940-та постъпил в червената армия,но някъде в Крим немците взели,че го пленили,а в последствие попаднал във военнопленнически лагер,където СС го вербували за доброволец на тяхна страна.Деменюк започнал да охранява най-напред еверейски затворници вършещи полска работа,а после започнали да го местята като пазач по концлагерите.
Най дълго се задържал в Собибор.После заминал за Германия,а през май 45-та попаднал в нов лагер за военно пленници,само че в град завладян от американците.

И понеже късмета бил на негова страна,те го взели под крилото си и до 1952-ра работил в разни немски градчета,включително и като шофьор на американскате армия.
Ето как Иван минал през червената армия,СС,американската армия и в края на 52-а емигрирал в Америка,където пък през 1958-ма получил и американско гражданство.
Имено в Америка го застигнало и искането на Израел за депортация. 

Израелците познали в негово лице изверга от Треблинка и за да има възмездие през 1986 година уредили неговото екстрадиране,за да го осъдят.Процеса срещу него започнал на 16 февруари 1987-ма и през 88-ма Деменюк бил осъден на смърт,но смъртната присъда не била изпълнена.

Върховният съд на Израел я отменил,защото според един архив на КГБ изверга от Треблинка се казвал Марченко,а не Деменюк.

Тоест,това бил грешния човек.
Е,да обаче е имало сведения,че по време на пребиваването си в Америка Демюнк се подвизавал точно с името Марченко,които обаче не могли да се докажат,за да се постигне желания ефект.В крайна сметка Деменюк бил освободен и даже му върнали и американското гражданство. 

През 2001 година,вече в Америка,започнал нов процес срещу него,а през 2004 година го лишават от гражданство.Нещата пак зациклят до 30 ноември 2009-та,когато срещу Деменюк започва ново дело,този път за убийството на 29 000 евреи,но украинските депутати подписват петиция за освобождаването му и наричат целия този фарс заговор срещу Украйна.

В момента подсъдимият е на 89 години и е един от последните живи нацистки престъпници,но все още не е станало ясно дали това е Иван Грозни от Треблинка.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ИСТИНАТА ЗА ПИРАНЯТА....

5 февруари 1914 година е много важен ден за рибите пирани,защото променя всичко в скромното им съществуване.

А как точно го променя ще разберете,ако продължите с четенето...

Пиранята е много хищна риба.Направо жив ще те изяде.А съберат ли се две или три,леле-мале,става страшна работа.

Ето така звучи популярния мит за тази риба,която е дълга между 10 и 20 сантиметра и се води за важен член на еко системата,защото е природен чистач,понеже се храни основно с мърша. 

Тоест,това е рибния еквивалент на лешояда.Наред с това ловува в екип,но големината и не я прави по опасна от щуката например.

Отгоре на всичко по-последни изследвания е доказано,че при липса на месо пиранята е абсолютно хрисим вегитарианец,от което пък следва,че около нея няма нищо особено.

А това,че тази риба е опасен хищник е само мит,който тръгва не от кой да е,а от президента Теодор Рузвелт.

И по точно от книгата му "През бразилската пустош".Не знам дали знаете,но Теди Рузвелт бил голяма работа.

Същински американски Бойко Борисов.Първо бил главен секретар на флота,после губернатор на Ню Йорк,след което президент.

След като предал поста на държавен глава,Рузвелт се посветил на изследване на природата.Ходил на сафарита в Африка,обстрелвал слонове и хипопотами и после ги подарявал на американския музей за естествената природа.През декември 1913 година Рузвелт заминал за Бразилия.

Парите му осигурявал музея и той обещал да донесе ценни експонати.Някой обаче го прецакал,защото през декември и януари в бразилската джунгла бил дъждовния период,а на всичкото отгоре пипнал и малария,но въпреки това местните го развеждали да му показват природата. Рузвелт обаче не бил много впечатлен. Хората аха дя се видят  в чудо с претенциозния изследовател,когато местните рибари изведнъж намерили изход от ситуацията.Те направили един прост трик.

Преградили временно един участък от река Амазонка,в който имало пирани и понеже достъпа им до храна бил ограничен за около две седмици,рибите направо пощурели от глад.

И точно на 5 февруари 1914 година,те довели Рузвелт и пред очите му пуснали една крава във вирчето,като силно се надявали този път наистина да го впечатлят.И чудото станало.Получило се точно като по филмите.Водата закипяла и прегладнелите риби буквално разфасовали добичето.Рузвелт ахнал от изненада,а в последствие в книгата си написал,че пиранята е по-опасна даже и от акулата.

Впоследствие информацията стигнала и до американците,които прочели това и понеже не били виждали пираня на живо,а и как да не вярваш на Рузвелт,митът за пиранята бил налице.

И така чак до ден днешен,благодарение на един голям политик,който бразилците решили да впечатлят...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (3)

ЕДИНСТВЕНОТО ЧЕСТНО ЧЕНГЕ...

...в Америка.За него ще става дума днес.
Датата е 3 февруари,годината 1971 година,а мястото където се случва историята,която ще ви разкажа е Бруклин.
Към десет часа вечерта четирима полицаи били изпратени да извършат арест на наркодилъри отседнали в апартамент 36 в една сграда на Брикс авеню.Двама от полицаите останали в колата,за да пазят изхода,а другите двама поели към апартамента.
Ченгето което знаело испански вървяло отпред и точно то почукало на вратата,но вместо отговор без предупреждение отеква изстрел,а полицаят е прострелян в главата и се сгромолясва на пода.

А какво направили колегите,ли? Ами,нищо.Абсолютно нищо.Просто чакали да умре единственото честно ченге в Бруклин,което всички познавали като Франк Серпико.
Твърде възможно е много от вас да са гледали филма Серпико с Ал Пачино в главната роля и в такъв случай може би знаете,че филма е правен по-истински случай.Точно по-този случай,за който прочетохте преди малко.Едно си е обаче на кино,а друго си е в реалния живот.
През 70 те години нюйоркската полиция е била сериозно корумпирана,а най-големият проблем имало с нерагламентираната охрана.

Срещу определена сума ченгетата пазели едрите наркодилъри,дори им осигурявали ескорт при някои от сделките,а Серпико категорично отказал да участва в тази корупционна схема.Имено заради това неговите колеги го ненавиждали и му спретнали нещо като постановка,като го оставили да бъде застрелян от наркодилърите,които пък най-вероятно са били предупредени още преди акцията. 

И когато Серпико почукал на вратата,латиносът от другата страна вече се бил прицелил и стрелял почти от упор.
Куршумът обаче минал през бузата,засегнал леко челюстта и ухото на полицая и излязъл.Серпико останал завинаги глух с лявото си ухо,но раната не била толкова сериозна и въпреки всичко той останал жив.
Каква изненада,а? 

След инцидента,докато лежал в болницата,всеки ден Франк получавал от колегите си заплашителни писма,но той бил твърдо решен да изрине боклука докрай.
Стрелбата не му попречила да свидетелства пред комисията за вътрешни разследвания,за да може корупцията в полицията ако не да изчезне поне да намали своите колосални размери.
През месец май "Ню Йорк метро магазин" излиза със заглавието "Портрет на едно честно ченге" и побликува историята на Франк Серпико,а малко по- късно идва и идеята за филма.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара