МУТРИТЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ...

Споняте ли си времето когато по улиците си беше ежедневие да срещаш лъскави лимузини пълни с безвратни и мускулести бабаити? Не беше много отдавна.

Присъствието на тези типове,като че ли беше позабравено.Не че ги нямаше,ама някак си много,много не се чуваше за тях.Причини бол.

Повечето станаха жертви на убийства,други се покриха с цел спасяване на кожата,трети умишлено не вдигаха шум около себе си,за да не се разчува за незаконните им далавери.От друга страна населението може би свикна с тях и вече никой не се впечатляваше когато срещаше темподобни екземпляри.

Реално погледнато "мутри" беше народното название на членовете на силовите групировки,с които се обвързваше почти всеки новоизлюпен бизнесмен от близкото минало.Или иначе казано,хладнокръвните биячи,без които баровците нямаше как да натрупат несметните си богатсва.

За да можеш да забогатееш бързо и незаконно ти трябва солидна опора.

Трябват ти хора,на които да можеш да разчиташ във всеки един момент.

Така постигаш необходимия респект от останалите и си гарантираш,че никой не би дръзнал да те притеснява и да ти диша във врата,освен полицията разбира се.
 

Да обаче в подземния свят нещата винаги са се движели по неписани закони,които за разлика от държавните структури винаги са се спазвали безприкословно.Бизнесмените се нароиха,започнаха да си пречат,някои се изродиха и станаха алчни,други се намесиха в неща в които не им беше мястото.И по законите на мафията,чистката започна.
 

От цялата тази дандания най-засегнати се оказаха биячите разбира се.
Работодателя се пренасяше в отдвъдното или отиваше да гние в затвора и те понеже винаги са били с робска психика,тоест някой постоянно трябва да им казва какво да правят,оставаха без водач и практически ставаха неефективни.

Мотаеха се насам-натам около някой друг паралия,вършеха кокошкарски поръчки,от рода на пребиване на някоя дребна риба и до там.

Нещата не бяха от най-розовите за този вид бизнес.
Отгоре на всичко,както споменах в началото и на хората вече не им беше интересно да ахкат като видят последен модел на мерцедес-пълен с идиоти,което пък бавно и убедително измести мутрите на заден план.
Цялото това затишие обаче върви към своя край.Оказа се,че когато има проблеми в ежедневието на даден човек или направо на една цяла институция и особено когато тези проблеми са свързани с пари и то с много пари,нуждата от безскрупулните анаболни здравеняци отново е на първо място.Първи се светнаха банките.

Не че и преди не са използвали този начин,ама всичко ставаше без много шум и много на рядко.Сега вече е по-различно.В условията на финансова криза изведнъж се оказа,че прекалено много хора се превърнаха в длъжници.Доста народ се беше приспособил към американския начин на живот на кредит и на лизинг.

Съкращенията и последвалото увеличаване на безработицата обърка плановете на голяма част от кредитоползвателите.

Дойде момент,в който погасяването на задълженията към банките се превърна в непосилно и трудно мероприятие.Самите банки от своя страна се стреснаха,че невъзможноста да си възвърнат раздадените средства би разклатила сериозно основите на всяка една от тях и респективно би довела до фалити и неприятности и предпочетоха да се обърнат за помощ към пионерите в работата с некоректни длъжници.

Това мое твърдение се основава на един репотаж излъчен не отдавна,по новините на нова телевизия мисля,че беше,в който един такъв длъжник към еди коя си банка,бе заплашен от служителка на банката,че ако не си погаси кредита или заема,ще му бъдат изпратени мутри!?Всичко това беше достоверно.

Заплахата бе отправена в телефонен разговор между длъжника и служителката,който медията старателно отрази в ефир.След тези факти съм абсолютно сигурен,че читателите ще се разделят на два лагера.Първите ще бъдат на страната на длъжника,а вторите на страната на банките.

Със сигурност и в двата случая всеки ще бъде прав за себе си.Ако подходим принципно обаче,везните накланят към банката,защото,щом взимаш пари назаем логично е,че трябва да се връщат.Да не забравяме,че отгоре на всичко това е подплатено и с писмен договор подписан от двете страни,което пък от своя страна не дава голям избор на въпросния длъжник.Така,че няма мърдане.Искаш-неискаш парите ще се връщат.

Лошото е,че банките в България и въобще цялата тяхна политика,няма нищо общо със всички останали банки по широкия свят.Типично по български и в тях всяка си работи по собствени стандарти и изисквания,които не са много удачни за клиентите.

Казвам това,защото предполагам,а и също така съм чувал,че по другите страни,особено когато условията на живот са тежки и затруднени,каквито в момента са у нас,вследствие на кризата,банките олекотяват процедурите по връщане на заеми и се стремят не да загубят потенциалните си клиенти с драконовски изисквания,а да направят всичко възможно.Хем клиента да успее да им върне паричките,хем да си остане техен.

Предполагам успяват защото хората навън продължават да живеят на кредит.

Също така съм сигурен и,че там не се стига до крайности,като изпращане на биячи,а се подхожда по много цивилизован и законен начин.
Да,ама ние сме в България да не го забравяме все пак.У нас си е по нашенски.

Действа се силово,иначе няма оправия.
Както и да е."Който си има задължения да си ги оправя"..ще кажете вие.

И със сигурност ще сте прави.Тук сме свикнали да се радваме,когато не сме от потърпевшите.Каквото и да си пиша едно е ясно.Мутрите се завръщат.

Започват бавно да изпълзяват от сянката,в която бяха.

Започват да намират хората,които да им казват какво да правят и как да го правят и отново да стават част от ежедневието ни.
Интересното е,че вече и други се възползват без да се притесняват от услугите им.

Снощи в Господари на ефира бе излъчен репортаж,от който стана ясно,че и църковните служители са се обзавели с такива екстри.
Митрополитчето,това нашето българското,се движешеше с лична охрана,от тези дето споменах по горе.При опит от страна на репортера на предаването да връчи статуетка златен скункс на митрополита за изказването му,че Господ ни е наказал и се е стигнало до трагедията с потъването на корабчето в Охрид,защото сме допуснали Мадона да пее в България,той беше спрян от митрополитските мутри,които странно,ама говореха и се опитваха да му обясняват,че е смешен и жалък и може би само присъствието на камерата го спаси от една порция бой.Гледах и не вярвах на очите си!!!!
 

Според мен,това е лично мнение,ние българите след всичките тия тъпизми,които се случват около нас започнахме да намираме утеха и успокоение имено завръщайки се към ценностите на църквата.Все повече хора редовно посещават храмовете и започват да се завръщат към християнските ритуали.

И точно когато всичко върви нормално и вярата на българския народ започва да се отърсва от летаргията се появява един Божи служител и то висш духовник,които се движи обграден с мутри и ръси глупости и тъпи заплахи,разклащайки и без това крехката вяра на населението.Повече коментари са излишни.

Понякога има въпроси,които остават без никакви отговори.

Ситуация като тази е безмислена и нереална.Добре,че вече сме свикнали на всякаква простотия.Банките донякъде ги разбирам и оправдавам в избора им да прилагат силови методи,за да си свършат работата,ама поп с лична охрана въобще не ми се връзва.

Лошото е,че в България сме на принципа на поговорката "Видяла жабата,че подковават коня и тя вдигнала краката".Няма да се учудя и други църкви и дори манастири да последват примера на шефа си и да се обзаведат с порядъчен брой лични падари.

Може би ще дойде момента,в който когато отидеш до някой си православен храм да запалиш една свещ и да се помолиш на Бога на входа ще те спират мускулести мъжаги,ще те претърсват за оръжие и мобилни телефони и чак тогава ще те пускат да влизаш.От цялата тази дандания най-на далавера ще се окажат биячите разбира се.

Ние обаче сме свикнали да ги гледаме как бият и как прелитат с мощните си лимузини.Това няма да ни учуди.С нетърпение очаквам коя ще бъде следващата институция,която ще изпита остра нужда от лична охрана.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Никога не се отказвай от мечтите...

...Се пееше в една песен на Род Стюард,която уважаеми съвсем не е случайна.Написана е специално за един невероятен човек.Името му е Тери Фокс,а ако не сте чували неговата история,сега е момента да го направите,защото тя е от онези,които трябва да бъдат разказвани много пъти.Сядайте и четете..

Тери Фокс е канадец,който е роден през 1958г в градчето Уинипек и откакто се помни той винаги е бил активен спортист.

Още като дете се занимавал с различни спортове и с който и да се захванел,винаги се стигало до медал.То не било плуване,то не било скокове във вода,лека атлетика,тежка атлетика,волейбол.

Също така бил най-добрият баскетболист в гимназията,абе изобщо всеки спорт с който се захванел просто му се удавал.

Откъдето и да го погледнеш изглеждало,че на хоризонта изгрява звездата на един бъдещ спортист,но само изглеждало така.Съдбата не била на същото мнение и някъде през 1976 тя решила,че нещата трябва да се променят.

Осемнадесет годишният тогава Тери,изведнъж почувствал остра болка в коляното и след като отишъл на преглед с ужас разбрал,че има рак на костите.Заболяване което се среща много по-често при мъжете,отколкото при жените,появява се на възраст между 10 и 25г и започва своето развитие най-често от коляното.

Тежката диагноза окончателно била потвърдена и за да се забавят фаталните последствия,десният крак на Тери бил ампутиран,а на негово място била слажена протеза.По лошото в случая било,че лекарите не давали големи надежди за живота на Тери Фокс и даже му казали,че му остават най-много още две-три години.

Да обаче момчето искало да става атлет.Не ви ли споменах ? 

Забравил съм явно,но той наистина искал да става атлет.Това била мечтата му.

Детската му мечта,която той толково дълго преследвал,а сега работата отивала на зле.Нямало обаче какво да се прави и Тери все пак се примирил.

Поживял година-две поттискайки мечтата си,но после преценил,че трябва да завърши започнатото.Така или иначе живота му свършвал и за да не губи време младежа решил да направи последното си уникално бягане.То щяло да бъде канадски маратон,който ще започне от единия бряг на океана и да завърши на другия.

Целта му била освен да докаже,че болеста не може да го победи  да опита да събере един милион долара,които да дари за изследвания в областа на рака и след като направил необходимата подготовка на 12 април 1980 година започнал да бяга.
В началото всички по пътищата го гледали странно.

Еднокрак младеж,който тича по шосето облечен в спортен екип някак си не им се връзвал на разбиранията,но съмвсем скоро новината за Тери Фокс и това което прави се разнесла светкавично.Съвсем скоро във всяко населено място откъдето минавал хората се събирали и го аплодирали.

Някои тичали с него,други спирали колите си излизали и му ръкопляскали,а когато влязъл в Торонто по улиците се били събрали около 10 000 човека,за да приветсват еднокракия атлет.Цялата страна започнала да говори за Тери,а той не спирал да бяга,като всеки ден изминавал само по 42 км.

Всеки ден по един символичен маратон и така докато прекоси огромната Канада.

С темпото,с което се придвижвал,за да измине набелязаното разстоянието му трябвали точно 185 дни,но маратонът спрял 143 дни след започването си.

Тери не успял да го завърши,защото ракът напомнил за себе си.Болеста дала разсейки в белите дробове на момчето,здравословното му състояние рязко се влошило и се наложило всичко да свърши.Въпреки това целта била постигната.

Разстоянието,което било изминато до онзи момент момент било 5373 километра,а сумата,която била събрана стигнала 24 милиона долара.

Тери Фокс успешно приключил започнатото и сериозно подпомогнал изследванията в областа на рака,но не успял да се наслади на постигнатото,защото на 28 юни 1981 година починал.Ракът и този път победил,но Тери Фокс завинаги останал в сърцата на сънародниците си като един от най-великите канадци.
Навсякъде в градовете,през които е преминавал тичайки има негови статуи,а в тридесетина населени места има улици и булеварди кръстени на негово име.

Всяка година канадците провеждат маратон на надеждата,известен като бягането на Тери Фокс,на който маратон продължават да се събират средства за борба с рака.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (5)

САРКОФАГ КРИЕ ТАЙНАТА НА ШЕКСПИР...

Един саркофаг в провинциална английска църква може да разреши вековния литературен дебат за това кой е истинския автор на пиесите на Уилям Шекспир.Енориашите от църквата Сейнт Мери в град Уорик поискаха разрешение да изследват съдържанието на паметника от 15 век,изграден от Фулк Гревил.

Той е писател,съвременник на Шекспир,който според някои учени е истинския автор на някои от неговите творби.

Необичайното искане бе повлияно от откритите указания в произведенията на Гревил,според които той е скрил в саркофага няколко ръкописа,сред които и този на пиесата Антоний и Клеопатра.

При сканиране на саркофага с радар се оказало,че в него има три предмета с формата на кутия.Изследователите се надяват,че в тях има документи,които биха могли да докажат връзката между Гревил и Шекспир.

Първоначалното проучване с радара е одобрено от епархиалния съвет на църквата.Сега обаче учените искат да използват миниатурна видео камера,монтирана върху метална тръба.

Тя трябва да се вкара в саркофага,за де се види какво точно има вътре.По подобен начин бе проучен гробът на Апостол Павел намиращ се в една римска черква.Според експертите,ако вътре е имало ръкописи,те най-вероятно са се разложили.Единствения шанс да са оцелели е ако са били поставени например в облицовани с олово кутии,които са били много разпространени навремето.

Епархиалният съвет е за отварянето на саркофага,защо смята,че каквито и да са новите открития те ще привлекат още посетители и ще спасят от банкрут и без това закъсалата църква,чиито основи са положени преди около 900 години.Съветът по църковните сгради обаче се противопоставя все още на новото изследване от етични съображения.

Окончателното решение трябва да се вземе от църковен съд.Засиленият интерес към проучването беше повлияно също така и от усилията на историка Алън Сондърс,който е далечен потомък на Фул Гревил.

Той твърди,че е открил в една от книгиге на Гревил намеци,че той е истинският автор на пиесата Антоний и Клеопатра.Според изследователя ръкописа на пиесата,както и биогарафията на кралица Елизабет,са положени в саркофага.

Във въпросната книга,Гревил бил написал,че е осигурил на пиесата си много по достоен гроб,отколкото тя заслужава.Според Сондърс става въпрос именно за съркофага.Самият Гревил е погребан в криптата на черквата,под паметника.Навремето Фулк е изразходвал сума равна днес на около 497 000 долара за този мраморен саркофаг в Сейнт Мери изтъква Сондърс.Никой не строи нещо подобно за да го остави празно.

Вътре определено има нещо,и ние искаме да разберем какво е то завършва историкът.Също така,той твърди,че Гревил е свързан с ордена на розенкройцерите тайна мистична организация,която е същесвувала в Англия през 15 век.

Върху един меч,който първоначално е бил в саркофага,а сега се пази в замъка Уорик,има символ на тази организация.Много учени се съмняват,че самоукият писател,е написал безсмъртни произведения,чийто стил и език по прилягат на някой образован аристократ.В завещанието си Уилям Шекспир надълго и нашироко описва своите вещи,но никъде не споменава за никакви литературни творби,от чиито авторски права наследниците му биха могли да получават сериозни приходи.

Досега има няколко кандидатури за истинския Шекспир.Сред по сериозните са драматургът Кристофър Марлоу,философът Франсис Бейкън и графът на Оксфорд Едуард де Виър.По този повод,през 1990г,екип от Клифорнийския университет подложи цялото творчество на Шекспир над един милион думи на сравнителен компютърен анализ.Резултатите категорично отхвърлиха авторството на някои от тези имена.

Единственият,който според машината би могъл да е написал произведенията на Шекспир, е скромния Фулк Гревил.Световно признати експерти са заинтригувани от твърденията на историка Сондърс.Подобно откритие,би подържало Шекспировата индустрия с години.И на края на моята статия....малко информация и за сър Фулк Гревил.Предполагаемият автор на някои от творбите на Шекспир,е бил поет и драматург,фаворит на кралица Елизабет и финансов министър на нейния наследник.

Той е живял на една и съща улица с Шекспир.Двамата са били приятели с едни и същи хора,между които и споменатите по горе Марлоу и Бейкън,и са участвали в едни и същи литературни кръгове.Отгоре на всичко,той е казвал за себе си,че е господарят на Шекспир.Освен,че е написал много оригинални творби,които със сигурност са негови,той е покровителствал и много известни хора на перото.Възстановил е и древния замък Уорик.

За заслугите си през 1621 е получил титлата барон.Седем години по късно,животът му приключва трагично бива прободен смъртоносно от някакъв негов слуга.Фулк Гревил не е оставил наследници.

Ако обаче се докаже,че той е автор най-малко на късните пиеси на Шекспир,този забележителен човек ще получи полагащото му се посмъртно признание.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

КРИВАТА УСМИВКА НА МОНА ЛИЗА....

Преди много,много време в един документ от 1845г е написано,че някой си кардинал е купил портрета на Мона Лиза,нарисуван от Леонардо да Винчи от римската аристократична фамилия Роспильози.

Дали флоренската Ла Джоконда е последвала художника във Франция или става въпрос за съвсем друга жена? 
Изглежда Мона Лиза дълго ще продължава да ни се присмива,докато не разберем тайната на нейната усмивка.И в наши дни.....

Една рускиня не получила френско гражданство си изкара яда на най-известната усмивка на света.
Тя получи своите 15минути слава,след като замери Мона Лиза с чаена чаша.Атентатът не успя,защото от години насам Франция брани най-ценното си притежание с бронирана стъклена витрина.Този инцидент обаче е още един повод да се замислим какво се крие зад загадъчната усмивка.
Едва преди четири години бе доказано,че изложеният в Лувъра портрет,излязъл изпод четката на Леонардо,наистина е на скромната съпруга на флорентинския търговец на платове ФРАНЧЕСКО ДИ БАРТОЛОМЕО ДИ ДЗОНОБИ ДЕЛ ДЖОКОНДО.

До тогава трябваше да разчитаме само на твърденията на изкуствоведа Джорджо Вазали,роден осем години преди смъртта на Леонардо,който отгоре на всичко не е виждал картината с очите си.

Така или иначе и самият художник никъде не споменава за този портрет в многобройните си дневници.Тази неяснота е давала поводи за множество хипотези,че Леонардо е нарисувал майка си,приятелката си Изабела или дори себе си в женски дрехи.

В крайна сметка нещата се изясниха от една преписка в старопечатна книга съхранявана в библиотеката на Хайделбергксия университет.

Тя потвърди не само,че художникът е рисувал Лиза дел Джокондо,но и годината в която е започнат портрета.1503-та.

До тук добре,но това не обяснява,защо тази картина изобразяваща една млада жена отпреди половин хилядолетие се е превърнала в синоним на вечната красота.И тук е момента да обясним...

Ла Джокондата,както е известна,е родена през 1479 във Флоренция и е потомък на известен аристократичен род.

Едва петнадесет годишна тя е дадена за съпруга на Франческо,който също е бил доста богатичък тип.В сравнение с него обаче,нейната зестра била доста мизерна,едва 170 флорина и малка ферма край селцето Поджо,което според историците е признак,че съпругът наистина я обичал.

През 1503 година,когато на Леонардо е било поръчано да и направи портрет,Лиза току що била родила третото си дете.Тогава Джокондата имала още един повод за радост.

След дълги години живот под наем мъжът и най-после купил нова къща,в която заживели доволно и щастливо.

И така,Мона Лиза по-всичко личи,че е имала защо да се усмихва.

Какво обаче е видял в нея Да Винчи,та целия си живот да преправя и да дорисува портрета? 
Отгоре на всичко,след смъртта му през 1519 година,меценатът му крал Франсоа я купува за астраномическата за онова време сума от 4000 екю,която днес би се равнявала на 10 милиона долара и я окачва на специално място в своята баня,където ходели да и се възхищават посетители от цяла Европа.

Синът му Луи 15 обаче,изпитвал необяснима омраза към портрета и наредил да го приберат в някакво подземие,където изкарал дълги години преди да бъде окачен в Лувъра.По-късно,когато на власт дошъл Наполеон картината отново заела достойно място в спалнята на императора.

Тези интимни позиционирания безспорно са допринесли за мита,че Джокондата излъчва скрита сексуална енергия,която въпреки всичко не била ценена толкова високо колкото днес.

Преоткрита е за историята от поета Теофил Готие,който писал за нея като за усмихващ се сфинкс и я превърнал в пра образа на фаталната жена.

Но истинския тласък за превръщането на Мона Лиза в общо призната културна икона дошъл през 1911година.

Тогава италианеца Винченцо Парузо я открадва от Лувъра,за да си отмъсти за грабеж на културни ценности извършен от Наполеон Бонапарт и след няколко неуспешни опита да я продаде той я оставя пред флорентинската галерия.По-късно Италия тържествено връща откраднатия портрет в Лувъра и оттогава интересът към картината непрекъснато расте.

Дали обаче зад усмивката,която Вазари описва като повече божествена отколкото човешка не се крие нещо по-дяволито?

Ключът може да се намира в един портрет на полугола жена,който бе показан тази година,след като повече от век е бил скрит в ламперията на личната библиотека на кардинал Жозеф Феш,вуйчо на Наполеон.

Безспорно и позата,и усмивката на модела,и дори фонът напомнят Мона Лиза.Не е сигурно обаче,дали този портрет е дело на великия художник или на негов последовател,но е възможно той да е копие на друга картина от самия маестро.Нека само си припомним,че Гоя рисува и облечена и гола версия на своята "МАХА".

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара